"Смешно" ли е раждането? - 3

  • 249 131
  • 734
# 270
Спокойно bunny: )  Simple Smile Ти ще имаш време в родилното да се опознаете и да свикнеш 3-4 дена  Hug Пак ще е странно да имате вкъщи бебе, но ще имаш малко опит преди това   bouquet
Успешно раждане!

Благодаря ти   bouquet
Виж целия пост
# 271
Сега видях темичката...

Спираме пред болницата, Тина Киркова. Действието се развива през нощта. Мъжът ми слиза от колата, аз отварям вратата. Тъкмо протягам крак да стъпя на тротоара и колата пак потегля. Кресвам му. А той вика: Ама, не виждаш ли знака? Гледам - забранено спирането. Чудя се да се смея или да ви викам. Та колата е престъпила зоната на знака, само  с предните гуми, не пречим на никого, а и през нощта....После го разправях това на всички в предродилно. Смешно ми беше.
Имам близка приятелка акушерка, та тя ми беше разказвала, че израждала една пациентка, която много се смяла, по време на контракциите. И учудена я попитала, защо се смее, дали я боли? Тя й казала, че ходила на  лекции за раждането и там разбрала, че като се смее ще роди по-лесно. И аз така...реших да се смея...Разказвах вицове, спомнях си смешки. А моята акушерка вика: Браво, е всичките ги удари в земята. Направих бързо разкритието и до 8 см си се смях много, после ми стана невъзможно да се смея. Признавам.

Виж целия пост
# 272
Най-накрая дойде и моят ред да ви разкажа за раждането си  Crazy
Та, така... Най-обикновена петъчна вечер, точно седмица преди термин. Сутринта бях ходила на мерене на тонове и доки ми заяви, че скоро няма да се ражда и аз спокойна си легнах... В 2ч. се събудих от ужасно болезнена контракция и тъй като няколко дни по-рано имах "фалшиво" раждане, реших да си засичам на колко време и колко продължителни ще са. Лежа си в леглото, цъкам си на една игричка на телефона и засичам - 10 минути / 20 сек., 10 мин. / 30 сек. и така... Не ставаха по-начесто, но някои си бяха доста болезнени. От училището за родители бях научила, че ако след 2 таблетки Но-шпа болката отшуми, значи е фалшива тревога, както се оказаха болките няколко дни по-рано. Да, ама Но-шпато ми беше свършило и след 1 час засичане на контракциите, в 3 часа вдигнах ММ да ходим до денонощната аптека. Той скокна като в казармата още, докато го бутна, за 5 минути беше облечен и отпрашихме за хапчета. Вървим, вървим, току ме хване някоя контракция и се превия по средата на пътя  Grinning  'Еле, купихме и кръгом - обратно към вкъщи, изпих 2 таблетки и зачаках да минат болките (после като разказвах на една колежка и тя се смее, че трябвало да поискам и хапче за задържане в болницата, защото е толкова НЕтипично да започна да раждам в 39 г.с.  Mr. Green Mr. Green Mr. Green ) Та, изпих хапчетата ама нъцки - ефект нула  Grinning Викам си - няма да тръгна преди контракциите да станат на 5 минути, все пак първескиня - има да си дрема в родилното или направо да ме върнат вкъщи. Тъй, ама отивам в тоалетната към 4 ч. и гледам - кафеникаво зацапване като преди цикъл... Ооо, пак за училището за родители се сетих - видя ли кръв, да потеглям към болницата  Laughing Натоварихме с таткото предварително приготвения багаж в колата и тръгнахме. Докато изкара ММ колата - яко зор! Някакъв комшия го запушил и прави 10000 маневри, а мен вече кълките ми не държат, викам "Ще родя в колата, давай да ходим пеш"  Mr. Green (живеем на 5 минути от болницата) Ама пуст мъжки инат, с колата, та с колата! Пристигнахме ние пред спешна помощ, влизаме вътре, че трябваше направление за хоспитализация от там да взема и да ме качат в АГ-то - няма джан-джун! Всички изпозаспали като буби  Grinning Чукаме ние 10 минути от врата на врата, докато намерим някой адекватен  ooooh! Аз иначе през цялото време дишам, задържам въздуха и издишам - както ме учиха в прословутото училище за родители  Grinning  Качиха ме в родилното, изпратиха таткото да си ходи - щом било първо раждане, нямало да стане бързо. И тъй - към 5 ч. започна акушерката да ми попълва данните, да ми дава разни документи да подписвам, ала-бала, бюрокрация насред контракциите ми  Mr. Green Измери ми тоновете жената, после дойде дежурната докторка - гледа ме на ехограф и после за разкритие и ОПААА - 7 см.!  Crazy Grinning Хич не съм разбрала кога са станали толкова!  Laughing Вика ми "До 2 часа ще си родила"  Laughing  И ме изпрати в предродилна зала, където ми хакнаха в абоката някакъв "букет" от обезболяващи. Както си чатех с ММ от телефона и изведнъж погледът ми се размаза - все едно бутилка водка на екс бях ударила  newsm62 Викам си "Явно ще се ражда, ами я по-сериозно да се заема с дишането и издишането" И така - в 6 ч. контракциите ми започнаха да стават все по-болезнени, но търпимо болезнени. Гледам часовника - все така на 10, 8, 9, 7 минути... Реших, че ако трябва да чакам да станат на 2 минути, за да е пълно разкритието, ще остарея! Тъй, ама към 7 болката стана неудържима  Mr. Green Чак ми се губи момента, в който са ме преместили в друга стая, за да съм сама, защото бая си повиквах  Mr. Green Mr. Green Mr. Green Аз обаче все още курназ, мисля си "Ако стане напечено - ще искам епидурална"... При следващата зловеща контракция питам аз за упойка и какво мислите се оказва - НЕ СЛАГАЛИ! Нямали условия за слагане на епидурална упойка! Брееее! Викам си "Край, ще се мре!"  newsm09 По него време пристигна и доки, която ми водеше ЖК и ми вика "Айде, ще раждаш", а аз й отговорих "Аааа, не, не мога, много боли!"  Mr. Green , а тя "Я не ме излагай пред колегите, ставай да раждаш" Аз й заявих "Никъде не отивам, ще раждам тук"  Whistling Mr. Green Е, тъй де, кара ме да ставам по средата на някаква зловеща контракция! Две акушерки ме завлачиха на сила до магарето и се почнаха едни инструкции "Дишай, издишай, напъвай, не напъвай"... За общо 5 минути на стола и се роди моето съкровище и в 7.30ч. всичко приключи.  Blush  Циганката, дето раждаше до мен, беше мега-изумена, че българка е родила по-бързо от нея  Mr. Green  Точно за 5 минути бях все едно не съм раждала - само 2-та килограма пясък и системата окситоцин ми напомняха, че не е било сън.  Crazy  Нито шевове имам, нито охлузвания... Пожелавам на всички бъдещи мами такова скорострелно и леко раждане  Peace  Дава ми акушерката след малко телефоните да съобщя на таткото и близките ми добрата новина. Аз му кавам "Честито, татенце" (татенце с идеята да се сети, че имаме момиче, защото до края не беше на 100% сигурно), а той ми вика "Кво стана, ти да не роди?"  Mr. Green  И като се разрева по телефона - аз шах с пешката какво става  newsm78 Mr. Green Моят човек, моля ви се, като съм му казала преди това за 7-те см. ракритие и се заровил в БГ-мама да чете след колко време се ражда при такова разкритие и си успокоил, че има време хахах. Провалих му плановете да изпуши кутия цигари и да си изгризе ноктите от притеснение пред родилното  Mr. Green
Виж целия пост
# 273
ForgetMeNotBg, да пиша след теб ,та да хвана и аз такова леко раждане  Hug
Всичко звучи като по учебник,браво !
С първатами бременност бях нон стоп в темата ,сега леко ме лови шубето ,та пак да се запиша Mr. Green
Виж целия пост
# 274
Много я харесвах тази тема, докато бременеех. Сега, година след раждането, пак я посетих. Да ви споделя за моето последно раждане.
Отидох в болницата на 10 мин. контракции - малко раничко, но за всеки случай. Да не окъснея. Всичко си беше поносимо, училището ми беше изключително полезно за овладяване на тялото. Към обяд, при смяната на двата екипа, сутрешната лекарка ме предава на следобедния лекар и му чете състоянието ми. Той, обаче, току-що ми беше "премерил" разкритието и тя като каза 3см. и той вика: Не може да бъде - пет е! Завърза се спор и за доказателство бърка единия, мери - бърка другия, и той мери... След третото (х 2) туширане ги попитах: Е има ли значение точно? За два сантиметра сега ме обърнахте на фоайе на хотел! Стана ми толкова смешно, че забравих контракциите. Доброто настроение наистина има значение.
Като дойде МОМЕНТЪТ, казвам на лекаря: Докторе, трябва да напъвам, а той натисна отгоре, провери отдолу и вика : Рано е! След минута: Докторе ТРЯБВА (през зъби) да напъна, той пак - Рано е! След петия път: Ще напъна, докторе!... и тогава настана хаос. Изведнъж много хора започнаха да правят различни неща с мен: една ме почистваше, една ми боцкаше ръката, една ми отвръзваше коланите, а последната ми сложи маска на лицето... После разбрах, че намотана пъпна връв била причината за "флаш-моб" преживяването. А бебето ми се видя силно мургаво и беше с катраненочерна 5-сантиметрова коса. Да, да, точно това! От аватара!
Е, бъдещи майки, мислете си за хубави неща, усмихвайте се на персонала и въпреки временният дискомфорт се наслаждавайте на всеки миг от раждането! Моментите са неповторими!
Виж целия пост
# 275
Аз раждах секцио,та историята е различна от повечето тук...Но имам един бисерен момент в цялата ситуация.
Вкарват ме в сектор "Операционен", там ме посреща една акушерка.Много млада и симпатична.Завежда ме в предоперационна зала и ми поставя катетър/ което за мен беше един от кошмарите/.След това ми каза да се изправя ,ако искам ,защото ще попълва някакви документи и ще ми задава въпроси. След 10 минути беше приключила с бумагите и ми вика -Сега,ако те интересува нещо, можеш спокойно да ме питаш.А аз я поглеждам и викам - Как се казваш? Laughing Тя направо се попика от смях....Вика имах предвид за операцията Simple Smile
Виж целия пост
# 276
Искам да благодаря на всички мамчета които са споделили своите най-хубави мигове тук. Докато бях бременна, особено последния месец, изчетох и трите теми и се настроих много положително. Ще излъжа ако кажа че не ме беше малко страх, но когато дойде момента остана само вълнението.
ForgetMeNotBg Наистина много хубав разказ  bouquet
Аз не мога да се похваля със смешно раждане. Имаше някои моменти. Като например вече родила и ме кърпят, решавам да кажа на таткото че вече всичко е приключило (понеже общо всичко беше близо 20ч) и чувам: "Да бе да, ай кажи верно". И аз Shocked  - да сериозно, родих и тн.
А той пак: Абе да, кога пък роди, ние преди 5 мин си говорехме по телефона ooooh!. Ей всички умряха от смях, че половин час не мога да убедя ММ че вече съм родила.
И така... следващото ще гледам да запомня повече смешни моменти Mr. Green
Виж целия пост
# 277
Здравейте мами, много се забавлявам да чета тази тема и да си припомням туй-онуй... Наистина настройката е най-важна, надявам се да си го повтарям толкова убедено след някой друг месец  Mr. Green

Та и при мен имаше някои смешни моменти - аз си пренасях няколко дена, ама въобще не се впечатлявах, защото бебка я тъпчехме с магнезий още от 2-ия месец... а и защо да й се излиза - майка й само си я разнасяше насам-натам, дори на деня преди термин бяхме на сватба  Laughing и междувременно си работех по един проект и си бях разпределила задачите за цяла седмица - щото нали ти се впечатляват от пренасянето чак след 10-ия ден... и си отивам в понеделника на консултация, доки нещо сумтя, гледа и каза - абе аз тези пренасяници въобще не ги харесвам, утре сутринта с багажа пред болницата ще те приемаме и евентуално ще индуцираме... аз  Shocked - ама проекта, ама задачите, ама имам да пиша... ама въобще не се впечатли човека, а ме изпрати да се готвя... и познайте - цяла вечер преди раждане седя аз и пиша като гламава, дори като си гледам имейлите до колегите ме напушва смях - "ами ето ви моята част, аз няколко дни няма да съм на линия, че ще раждам"... ама кой да знае, че не няколко дена, а поне месец няма да знам на кой свят съм с новородено бебе  Rolling Eyes
отивам си аз на сутринта, росна с багажчето -и никакъв помен за раждане... докато ме приемаха имах време да изчета всички формуляри подробно, да задам 1000 уточняващи въпроса и изобщо да си проявя цялото любопитство... ами така де, аз бърза работа нямам  Grinning доки и екипа си говорят как ще ме индуцират на следващия или на по-следващия ден, ако не - секцио... и аз спокойна отидох да спя... ама бебка си имала други планове - през нощта детето видя, че няма накъде и ще го гонят насилствено и реши да си излиза... това добре, ама същото и с останалите ми 2 съкилийнички... едната с контракции, другата с изтичащи води... та цяла нощ не оставихме горките акушерки да спят - само им тропахме на вратата  Laughing и накрая се изсипахме и трите в родилно отделение...
та слагат ми системка, на мен още ми широко около врата и си говоря с акушерката... която попълва документи и много ядосано ми се кара, че фамилията ми е с тире и аман от такива като нас, че не й стигало мястото във формулярите  Laughing а за капак в съседната зала имаше едно момиче със същото име като мен - та в един момент понастъпи объркване кой точно вика и от коя зала и коя е родила и с какви мерки са бебетата  Joy
та при мен забавното беше, че аз се познавах с анестезиоложката - и съответно както тя, така и всичката сюрия народ, който се изреди да влиза - бяха убедени, че аз съм с връзки за епидуралната... е как ли не ги убеждавах, че засега не искам упойка и че ще се опитам да родя баз да ми слагат неща в гръбнака, пък докъдето изтрая- шок и ужас, тая пък на каква се прави  Tired и по едно време вече ми казаха, че ако съм решила за упойка - сега е момента - и аз седя и се гърча и си мисля - абе то аз май ще се справя и без упойка, не ме боли толкова нетърпимо... ама тя жената сега да не ми се обиди, че не й искам упойката  ooooh! това по време на контракциите... абе по едно време реших, че май ще вземе да ми се обиди все пак и викнах за упойка - ама късно е либе- вече бях направила и пълно разкритие...  Joy
а после по време на шева и кройката си придремах - малко ми се чудеха, ама така де, не бях спала нормално предишните няколко нощи  Joy
е после за прекрасните условия и отношение в МД няма да разказвам, то всички оцелели оттам го знаят...
но пожелавам на всички, на които им предстои - леко и смешно раждане... във всеки случай крайният резултат си заслужава
Виж целия пост
# 278
Е хайде да се включа и аз в тази темичка , не знам на вас колко може да ви се стори смешно , но на мен ми беше смешно въпреки цялата болка  Simple Smile
Та така : Термина ми беше на 04.02. , на 05.02. ходих на преглед док. ме човърка от долу и след прегледа тапата започна да ми пада и така цял ден си пада , нямах болки нямах нищо .. На 06.02. пак ходих на преглед ( док. каза щом пренасям всеки ден да ходя ) , и така отивам води , плацента , бебе всичко ок , док. вика чакаме  Laughing Прибрах се в къщи вече разочарована така ми се искаше да раждам вече ( макар че сега бременността много ми липсва  Sad ) Към 15:00 часа викам ще си полегна малко пък а дано имам късмет да се събудя с болки  Simple Smile Така и стана , след около 30-40мин. се събудих от силна контракция , и така последва друга през 30мин. , после започнаха да стават на 20мин. . Обадих се на ММ по телефона да му кажа че може и да раждам да се прибира на време  Simple Smile Прибра се ММ и засичаме контракциите на 20мин. са си , а той горкия изпадна в една паника , викам му бе спокойно  Simple Smile , даже му викам да си легне за 1 час да поспи че беше изморен викам после ще ти е повече напрежение и няма изобщо да можеш да спиш , той не та не - спорихме , спорихме на края стигнахме до спораумение хах .. Полегна си той , и след малко болките станаха на 15-10мин. , събудих го и той веднага айде да тръгваме към болницата , аз викам никаква болница да станат болките на 5-7мин. тогава ( както ми беше казал док.  Simple Smile ) Ама няма изпокарахме се и 20:00 и нещо тръгнахме , взехме свекървата и тя с нас , обадих се на док. казах му той каза че ще тръгне и той към болницата и така .. Отидохме в болницата приеха ме с 3см. разкритие , правиха ми нещо снимка на плода и така .. Док. излезна да каже на наще да си ходят че няма да родя скоро ами най - вероятно към 4-5 сутринта  Simple Smile , и те си тръгнаха какво да правят ... Лежах в предродилна , дойде едно момиче с болки на 3мин. 2ро раждане , докато я погледнат тя тръгна да ражда качи се на магарето изръмжа 3пъти хах и роди ( всичко гледах аз защото едно стъкло ни делеше ) , викам и аз така ако съм супер  Mr. Green Вече беше 21:30 и след малко болките почнаха да стават ужасни , направиха ми клизма ( не е толкова лошо да не кажа хич , аз очаквах да е болезнено ) , сложиха да ми следят тоновете аз умирах от болка вече док. вика ; Ама толкова ли те боли ? хах викам да боли ме, и той вика че на апарата не излизат контракции вика чакай да видиме бръкна за разкритие и хоп 6см. вика леле какъв е тоя скапан апарат  Simple Smile Болките вече станаха ужасни почнах да се тръшкам да викам да удрям по леглото чак си посиних ръката  Laughing , викам на акушерката не може ли една упкойка тя вика абе каква упойка ти ще родиш след малко упойка  Laughing , викам тогава нещо ми слагайте да не ме боли толкова и тя добре , връща се със една система и инжекция , сложи ми инжекцията не знам какво имаше там уж за болките ама не ми помогна хах , а системата аз мислех че е пълна с обезболяващи , а то окситоцин ли е какво е , викам и сега какво от това ще ме боли повече ли , и тя вика да ама по бързо ще родиш малее ОТКАЧИХ хах ( много нисък праг на болка имам и .... )  Sick В тоя момент ММ звъни и какво стеава викам сложиха ми система и той за какво да не те боли ли викам НЕ да ме боли повече хах и му затворих направо ми идваше да отскубна и система и всичко  smile3511 .. Акушерката само ми задава въпроси : кога си родена , кога това , кога онова , аз отговарям и само и викам ей кой дявол ме довя тука тя се смее жената  Grinning , и гледам кръв по нощницата и получих напъни и казвам че имам напъни тя вика сериозно ли викам ми сериозно и отиде викна док. той дойде и вика да нелъжеш и се смее  Simple Smile бръкна ме и изненада вика ма тя ще ражда айде на магарето , тръгнахме със системата с мене , чехлите не си обух док. върви по мене и ми се кара че съм тръгнала боса по цимента щяла съм да настина викам дали ме интересува в тоя момент дали ще настина или не  smile3516  newsm62 , после ми кара че съм се държала от долу с нощницата и съм я нацапала с кръв  Mr. Green , абе загрижен човек  Laughing  .. Качиха ме на магарето пукнаха ми водите , и айде тука се друж там се дръж еди как си напъвай , и вече страхотни болки имах и напъни напъвам викам цялото отделение ме чу , крещх като заклана буквално , и само им викам мале аз ви побърках , те се смеят и викат спокойни нито си ни първата нито последната , и няма напъвам бебето не излиза ( не напъвах правилно ) те ми казаха как ама аз от болки и от викане нищо не направих , както и де е , по едно време вече хванах док. за ръката и викам моля ти се вади го това бебе  smile3514  и той се смее вика е как да го извадя  Crazy викам бе не знам ма много ме боли , и акушекрата там санитаката викат знаеме всички сме минали само док. не знае какво е хах , ( а пък санитарката се оказа наша позната ) .. Викам аа не няма да раждам 2ро , едно да се роди 2ро никога хаха , и след малко викам няма ли да излиза това бебе вече и док. погледна часовника беше 23:10 и вика ще излиза в 23:15 си готова и аз викам ама 100 % ли хах и той да бе и мен като ми дойде една силна хах напънах се и тя пък зе че глвата и застана баш на изхода и мен ми спря напъна док. натисна ме корема аз вече с последни сили напънах и точно в 23:15 се роди бебка , страхотно облкчение получих като я извадиха чесно ви казвам , след малко още 2 напъна и плаценатат излезна и така  Simple Smile .. Доста ми натискаха корема заради това че напъвах не правилно и сега дясното ребро така ме боли че въдух не мога да си поема , после получих отоци от долу ама минаха .. Док. като почна даме шие направи 2 вътршни шева нищо не усетих , последния външния го усетих , сложи там йод ли какво , сложиха ми пясък на корема , завиха ме по между другото след като родих ме растресе много почнах да се треса направо умирах от студ защо така се получи не знам .. Бебка не изплака веднага та се притесниха малко , даже се обадиха на детска лекарка да дойде веднага да види какво е положението , дойде жената всичко ок обясниха ми че от това че съм напъвала грешно ли какво бебето се стресирало нещо такова и я сложиха към половин един час на кислород .. И така , след 2 часа ме настаниха в стая оказа се че като си платя екип тука получавам и ВИП стая та си бях самичка , това поне беше добре  Sunglasses ... Обадих се на ММ казах му хубавата новина  newsm44 , той не можа да повярва че нали док. беше казал че чак през ноща някога ще да е .. Бях на ръба на депресия обаче , изведнъж ме налегна една мъка че бременността е свършила почнах да си припомням много неща , моменти вълнения поплках си и така , и сега още ми е една тегоба надявам се да ми отмине че се сдухвам много  smile3518 .......... Доста ме боля раждането може би заради ниския праг на болка , но в интерес на истината в 20:30 ме приеха в 23:15 бях родила , за първо раждане съм си направо екстра , а и сериозните болки ми почнаха в 21:30 така че , абе всичко си заслужава ... Много съм доволна от екипа през цялото време до мене , когато исках да пиина вода ми даваха , поливаха ме че по едно време ми стана лошо , док. всеки ден идваше да ме види за това не мога да се оплача  Wink .. Вече горе в отделението имаше кофти акушерки дето се правеха на интересни ама то навсякъде си ги има няма как ... Въпреки всичко , заслужава си всяка болка всичко , после като видиш малкото съкровище .. А сега се сетих 5мин. преди да родя дойде една циганка , прегледаха я и беше с 1 пръст разкртие , ама като ме чу как викам , реши че и тя трябва да вика че ражда  Simple Smile Развика се раждам , умирам  Mr. Green циганска работа .... В крайна сметка роди на следващия ден на обяд чак  Wink После целия тайфун беше пред родилното и викаха : Хай дайте да видиме бебето бе , бебето искаме да видиме  Joy Акушерката им вика вие до сега къде бяхте та не го видяхте ? И те : Ама докато се качиме всики по стълбите ти го прибра  Joy ( то голяма рода , голямо чудо  hahaha ) Даже на следвщия ден тя им го дава през прозорчето дето е на родилното ... Абе ужас ви казвам  ooooh!  Laughing
[/spoiler]
П.П. - Отидох в болницата много спокойна все едно няма да раждам ( като изключиме болките който ми разкараха играта  Mr. Green ) Иначе като цяло бях много спокойна , мислех позитивно изобщо не ме беше страх , само се молех да излиза това бебе по бързо че не се търпят тия болки  Simple Smile
Другото което е мислех да си взема солетки нещо бисквитки ама забравих за всичко , и докато дойде ММ сутринта да ми донесе храна ми потекоха лигите значи  Mr. Green
Въпреки цялата болка , ми беше забавно  Simple Smile ( не знам сега на вас дали ви е смешен разказа но .. )
Виж целия пост
# 279
Бъни, забавно е   bouquet, но много трудно прочетох целия текст, заради болдирането. Моля те да го премахнеш.
Виж целия пост
# 280
Честито bunny  : )    bouquet Забавно беше  Crazy  Браво за нагласата, която си имала! Много е важна тя! Тресенето след раждане е нормално, много жени са така, самата аз го преживях, умирах от студ и хубаво ме завиха на магарето (помислих, че гърчове имам  Grinning). За първо раждане като време, направо си не отличник, а  ми 10-толичник  Laughing
  bouquet Много здраве!
Виж целия пост
# 281
Бъни, забавно е   bouquet, но много трудно прочетох целия текст, заради болдирането. Моля те да го премахнеш.

Извинявай ама аз не разбрах какво е това ? Това че съм уголемила буквите ли какво точно да премахна ?
Виж целия пост
# 282
Говори за удебелените букви, наистина е трудно да се чете така и заболяват очите.
Интересно че аз вчера като го четох този разказ си беше с нормален шрифт и дебелина.
Иначе браво за бързото и лесно раждане.
Виж целия пост
# 283
Честито bunny  : )    bouquet Забавно беше  Crazy  Браво за нагласата, която си имала! Много е важна тя! Тресенето след раждане е нормално, много жени са така, самата аз го преживях, умирах от студ и хубаво ме завиха на магарето (помислих, че гърчове имам  Grinning). За първо раждане като време, направо си не отличник, а  ми 10-толичник  Laughing
  bouquet Много здраве!



Говори за удебелените букви, наистина е трудно да се чете така и заболяват очите.
Интересно че аз вчера като го четох този разказ си беше с нормален шрифт и дебелина.
Иначе браво за бързото и лесно раждане.

Благодаря и на 2те   bouquet Мисля че сега вече трябва да е добре  разказа Peace
Виж целия пост
# 284
Моето раждане не е точно смешно, а най-красивото нещо, което съм преживяла.
Смях се, с глас. И доктора се шегуваше, и аз се шегувах hahaha Изкарахме едни незабравими мигове и се радвам, че бях с точно този човек в този момент. До последно бях усмихната, а той все повтаряше, че няма да раждам скоро, дето съм се смяла. И учудено видя че съм готова за раждане. Родих на 3тия напън, а когато ми показаха Маги се смях наистина с глас! Нищо друго не можех да направя.Изпитвах облекчение и радост!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия