Коледа наближава и Мартенчето нетърпеливо става!

•.¸¸.ஐ ПетЯ ஐ..•.¸¸, чак се чудя кое от нашите яслени преживелици да споделя... Може би най-важното е просто да се водиш по детето и при нужда да говориш с персонала. Аз съм чувалал лелките в яслата да пеят, един път буболец се прибра с изрязвани картинки и усърдно ми обясняваше за полицая (как са уцелили, че е луд за полицаи?) и за мечо и крушата... Забелязала съм, че повечето деца реагират видимо на "почивките" - в понеделник (след почивни дни), след боледуване или друго отсъствие сутрин често има повече плач. Понякога по-важно е поведението следобед - как те посреща, бодър и спокоен или с плач и нетърпение... Новоприети дечица в групата също оказват особено влияние на атмосферата... Довери се на инстинктите си и на усещанията си - и не си оставяй "магарето в калта" 

Ние днес пак тръгнахме с ревове,не иска и не иска,така чупеше пръстчета милото като му говорех,че сърцето ми се сви... А през нощта бълнуваше "Не,не,мамо не"...

Зеленко А ти как си,лентичката напредва...

Момичета, привет!

Нещо напоследък все не успявам да се включа- понякога просто няма нищо интересно при нас, друг път не ми остава време...Но си ви следя най-редовно 

Сетих се, че мина вече почти месец, а аз още не съм се похвалила- БЕЗ БИБА СМЕЕЕЕЕЕ!!!!!!! За някои може би не е нищо особено, но тези, които са още с бибата биха ме разбрали  Тъкмо бях стигнала до заключението, че това ще е най-трудното при нас и, че до 3 г. поне ще си я смучем и хоп- дойде моментът.Тя сама си я хвърли зад парното, нещо се беше разлигавила де, не нарочно и аз реших да пробвам, пък ако стане.Като дойде време за сън и си я поиска и казах, че не мога да я извадя от там, тати като се навечеря ще я извади той.Мрънка малко, но заспа без рев и без истерии, както очаквах.На др. ден пак така, викам ауууу, тати забравил да я извади, като си дойде от работа и така вс. ден малко по малко я забаламосвах с нещо.Около 2 седмици пита за нея, сега дори не пита.Но ако беше ревнала и да се тръшне, веднага и я давах  Та така- вече сме без никакви бебешки атрибути 

Иначе при нас започна въртележката- училище, танци, плуване, писане на домашни, всеки ден се ядосвам с това учене, вече се чудя на кого обаче- на Никол ли, на училището ли, на класната ли или на тъпата ни образователна система  Определено желанието и ентусиазмът от 1-ви и отчасти от 2-ри клас се изпариха, трябва вече да и вися над главата(а до сега не съм го правила), проверявам диктовки, защото явно класната не го прави, търся в гугъл отговорите на домашното, защото няма връзка м/у учебник и уч. тетрадка и детето няма от къде да ги знае тия простотии и т.н, и т.н. Спирам, че ако не спра, ще пиша още километри по тази тема.

Петя, сигурно няма да ти помогна много, но аз лично не бих издържала, честно. Доплаква ми се само като те чета, толкова мъчно ми става...Така поставена ситуацията-моят съвет е да си го оставиш вкъщи докато можеш да си го позволиш.Не става въпрос до училище, естествено, но поне да навърши възраст за градина.Може би тогава ще е малко по-зрял и по-леко ще приеме промяната?Просто като слагам на кантар плюсовете и минусите във вашия случай- просто не виждам нито един плюс в полза на яслата  Детето видимо страда, ти също покрай него, не се налага веднага да се връщаш на работа...., т.е. спокойно може да пробваш пак примерно догодина за градина. Аз също смятам тогава да я пусна София, ще бъде на 3,5 г. Не, че можем да си го позволим, просто се чудя как ще я избутаме тази една година още, но няма кой да ми я гледа просто, навсякъде си е плътно с мен и поне една година още ще е така.А като си знам и аз стоката...определено не бих я пуснала на ясли.
Ти си знаеш най-добре, разбира се, аз просто споделям моята гл.т. Просто се вслушай във вътрешното си усещане за нещата и се вгледай в детето- така ще стигнеш до верният отговор 

Иначе на мен също ми идва в повечко напрежението и нервите, имам чувството, че София все повече изпробва до кога аз ще издържа  и е голям философ вече.От др, страна обаче се замислям, че това е времето, през което сме по цял ден заедно.Съвсем скоро ще се започне градина, училище, странични занимания, работа....все по-малко време ще прекарваме заедно и гледам да се наслаждавам на тази година, която ни остава вкъщи.

Аз съм добре, благодаря, още не мога да се начудя как лети това време. Много по-спокойна и уверена се чувствам, някак си не се тровя за простотии. Новата ми отчетна тема е гостоприемна и момичетата са свестни, за щастие. Доволна съм от компанията, с която да си споделям бременни терзания и после да броим наакани пелени  И там има ентусиасти, които ще ползват слинг и многократни пелени, та не се чувствам съвсем голяма бяла птица Оказа се, че почти няма какво да купуваме и осигуряваме, получихме доста предложения за неща назаем. Най-важното - столче за колата - взехме. Остана по-едро - скрин - да измъдрим, което се оказа малко проблем, по-скоро евентуалния транспорт. Исках да взема като на буболец, много съм доволна, ама много златно ще излезе да дойде до тук и сега търсим други варианти. Вече обмислям болници и прочие подробности, все пак другата седмица влизам в седмия месец. Такива работи, бременни 

Момичета и аз ви следя редовно (по-редовно във ФБ), но някак си все не стигам до писане, ами при нас няма нищо интересно. Предимно сега се занимавам с първокласника и повечето ми усилия и нерви са насочени в тази посока. Ей, не е лесно да си ученик и за родителите, няма го безгрижието в детската градина.

•.¸¸.ஐ ПетЯ ஐ..•.¸¸, много тъжно така. Не знам какво да те посъветвам. Аз нямам избор Лора трябва да ходи на ясла няма кой да я гледа. Но аз имам друга голяма мъка - много боледува! Една седмица ходи и две си седи вкъщи. Явно имунитета и е доста отслабнал,а не знам как да го стимулирам. Давам извесните имуностимуланти, витамини, клеева тинктура и др. ... няма ефект!
И като съм още на яслена вълна да питам - какво мислите за гледане на ТВ в групите? Аз съм твърдо против и определено бих се карала с лелките, ако им пускат. Цяло щастие, е че в градината ни никъде нямат!

Зеленко, ама как ми напълни душата докато те четях! Много мили са тези вълнение, кога мина това време, кога влезе в 7-ми месец ... ей така ще си дойде времето да родиш без да се усетим 

 ~Elg~, започна ли новата кабота? Как са първите впечатления?

Шу, като имаш време разкажи още неща за Япония, много ми е интересно, а снимките са невероятни!

Здравейте

Петя- никакво отказване. Знам, че е тежко, ама ако сега се откажеш в Първи клас какво ще е?
Ще свикне. Не знам дали ви дават да си носите играчка, ако да, слагай му я. Елия така свикна. През другото време му разказвай колко е хубаво там.
То си зависи и от лелките. При нас в 8ч вече е дошла и педагожката, започват с гимнастика, песни. След като закусят ако не става за излизате рисуват, четат приказки, правят апликации.
 
СИА- мерси, започнах от вчера и съм гроги. Нормално е, до онзи ден на бюро, сега на крак. Вчера бях от 8 и 30 до 16 и 30 и само помагах. Уж съм нова пък явно им харесах и в 16ч бях на трансфер. Много е уморително, но персонала е готин, нямам регламентирана почивка, но се въртим. Упражних си и английския, което е готино. И най- вече, знам за какво работя в края на месеца. Сега ме чакат 10на курса и после минавам на смени. Ще се справя.

От мен 

 Здравейте, реших и аз да се включа:)
 При нас има ново от последното ми писане и това е, че преди няколко седмици се решихме окончателно да се освободим от памперса, въпреки че навън се нааква, но при положение, че отдавна сме свалили нощния, няма смисъл да слагам за разходка. Тази седмица боледуваме и си стоим повече вкъщи, казва си непрекъснато и за двете, чак забравям да го питам.  Отворихме сезона с лек спазъм, дай Боже от тук нататък да не се стига до тежки Явно двете почивки на море и една на Вършец оказват благотворно влияние или пък лека по лека го израства..
 За съжаление напоследък свекърите ме ядосват с мнението си, че не си обичаме детето, че не се грижим, ясно е, че не е добре..затова не сме се разделяли никога с него и изобщо не разчитаме на тях да го гледат, дори и за час
  Петя, съгласна съм изцяло с Никита, след като му е трудно, трябва още малко да узрее. Не бива още от сега да се притиска крехката детска психика..не искам да те плаша и да навлизам в подробности..евентуално помисли за алтернативен вариант.
 Сия, жалко за Лора, че така боледува, но нищо чудно в градината да е изградила имунитет
 Ели, много се радвам за хубавите емоции в новата работа!!!
 Мария, къде смяташ да родиш? Все такива положителни мисли относно бременността да споделяш
 

Здравейте! Ние се завърнахме от Сф. и мога да се похваля с добри новини от контролния преглед на Симона - "Отличен ранен следоперативен резултат". Казаха, че вече ще ни викат на 6 мес. или 1 година - нямало смисъл по-начесто. Програмата беше много натоварена - прегледи, сватби, срещи със сестри и приятели, посещение на празника на Кремиковския манастир по покана на наши приятели там и т.н. Затова се извинявам най-искрено, че не можах да се обадя на никой Исках още толкова неща да свърша, но времето не ми стигна. Чакам отзиви от вашата срещичка.
За яслата - и на мен ми е болна тема и нещо не мога да взема решение. Лекарите разрешават да я пускам; тя постоянно говори, че иска да ходи на "градина" и да играе с децата; аз имам нужда да сменя работното време, защото тези вечерни часове през цялата седмица лишават Калин и Криси от вниманието ми......Но все пак много ме е страх и не ми се разделя с нея. Имам чувството, че тя е по-готова за това от мен. Покрай всички проблеми изпитвам такава болезнена привързаност към нея, която не мога да опиша.

Gery Moore, чудесни новини  Все така да вървят нещата и скоро да остане само лош спомен...


Ох, има ами, как да няма, ама се борим едно по едно. В момента ми е по-важно да убедя още майки, че ако сме по-настоятелни, може и да почнат да извеждат децата навън 
В нашата ясла с новата учебна година има сложен дневен режим, някакво предложение за учебни помагала и списък с неща за носене - книжки, фулмастри - има светлинка в тунела

*Elle*, хайде дано да вървят добре нещата при Влади  Иначе за раждането още нямам голяма яснота, но е много вероятно да е в София... Точно декември изтича на мъж ми срочния договор и не е ясно дали и как биха му дали отпуска. А той работи по график на смени и ако се наложи, не е ясно дали би успял да се грижи за буболец... така че има прилична вероятност декември някъде да мигрираме с буболец в София при баба и да стискаме палци момата да чака, а на тати да пуснат отпуска...

Pilcharnik, не е това начинът... жалко за хубавата инициатива, бива ли така да й нанасяте вреда, спамейки из форума...

Ох, като ви чета перипетийте с яслите и ми настръхва косата какво ли ще е при нас.   Аз няма да издържам Рая да ми реве и ако имам възможност не бих я дала, ама тук след 3-тата й година е задължително да ходи в детско заведение.

Гери, радвам си за хубавите новини - все така да ни радваш.

Иначе при нас нищо ново - гледаме се. Рая прави всичко сама:спи, яде, облича се, обува се...ама е още с памперс. Всеки ден й промивам мозъка да го махне и не иска...иска с пама и това е! Не знам какво да я правя....Някакви идеи?!

Спри да се тормозиш и може би един ден с почуда ще установиш, че детето вече пък не иска "пама" 

 Тони, ще ти кажа как стана при нас. Бяхме й купили нови дънки и тя много им се радваше. Казах й, че я пускам без памперс и ако се изпишка, ще измокри дънките и няма да може да ги носи. Според мен, това подейства, защото на следващия ден започна да си казва "мокро, мокроо". В първия момент помислих, че вече е свършила белята, защото обикновено ме информираше след свършен факт, но не. От раз махнахме и нощния. Е, имаше 2-3 изпускания, но иначе е ок.
 За детската градина и яслата- и аз не бих я пуснала, ако реве. Планувам да я пратя на детска септември догодина, пък ще видим.

Гери, прекрасни новини! На твое място и аз щях да изчакам с яслата, като знам как боледуват в началото. Може да я заведеш в клубче или да се разбереш в някоя частна градина да ходи за малко, колкото да си отиграе с деца, но да не е в сезона на гриповете и настинките. Може би ще е по-добре направо на градина да я записваш.

Тони, Митко махна памперса сравнително бързо. В началото го оставях в къщи само и той редовно правеше локви, след което много изненадано викаше "А, какво танало, мамо?" и на мен ми идеше да вия. В един момент на вън го убеждавах да полеем дървото и ... той взе, че го поля (е, малко след това се опика в самостоятелен опит да полее следващото дърво). В къщи веднъж не издържах и се скарах малко след локва (преди това стриктно следвах препоръките да не се карам и да не травмирам) и той започна да си казва, а след около седмица започна и да пишка сам, като държи гърнето почти вертикално и настоява сам да си го наглася. Нощния памперс махнахме почти по същото време. Всъщност той първо беше готов за нощния, но аз не смеех, че спим в едно легло и нямаше да съм спокойна, ако се събудя в локва. Просто го попитах дали иска да спи с гащи и той се съгласи. Цялата процедура отне 2-3 седмици.

Гери, браво за хубавите новини!  Само така 

Pretty woman... , ти някоя от  “нашите“ мами ли си с променен ник или си нова мама?

Здравейте, аз от отдавна не съм писала, ама то защото няма нищо ново при нас. Теглото ни продължава - аз все още съм на работа в София и всеки петък хвърча като финикиец към Плевен, а в неделя наобратно. Вече се усещам, че няма да издържа още дълго, психически едва се сдържам да не рухна, то поне да имаше светлина в тунела....

Както и да е, провокира ме да пиша Тони - мила не сте само вие с памперс Въпреки всичките ми опити докато си бях в къщи по време на отпуската просто нищо не се получаваше. Но знам ли - надявам се сега да се получи и за това много ни помагат от яслата. Миналата седмица са казали на Кико(мъжа ми) да не носи повече памперси и сега упорито се пробват за последно преди застудяването. Дано да се получи

Гери много се радвам на страхотните новини за Мони

А на мамите с новоясленчетата ще кажа да стиснат зъби и да продължат с опитите. Алек също беше с големи истерии. Откъде я вадеше тая сила незнам - просто не можех нито да го съблека, нито да го събуя, а какво става за обуването Ревала съм с него, седяла съм на стълбите, докато не го чуя, че се успокоява. Да ви кажа истериите и сега ги прави от време на време, но това е докато не влезе в групата. След това все едно някой с копче го изключва. Голям манипулатор е станал - баба му заради пищенето един ден просто го беше върнала и не го беше оставила, за което много й се накарах, защото сладура просто е разбрал къде може да му мине номера. Не искам да ме разбирате погрешно - в никакъв случай не бих си мъчила детето, ако знаех, че там не му е добре. Просто всички деца неминуемо минават през период на адаптация и отделяне от нас.