Изхвърляте ли храна?И ако не-как го постигате?

Наистина ли мислите, че по ресторантите обират хранителните остатъци от чиниите на клиентите?
Дори и да го има, то това са единични случаи, а не масова практика, както го изкарахте тук.
Веригите заведения, а и по-нормалните ресторанти, не биха си позволили да обират огризките от чиниите, рискувайки целия си бизнес и бъдеще.

Не зная, Миллинка, и аз се надявам да е така, но нещо им нямам вяра. Нещата в бизнеса са "ако те хванат", а това я стане, я не стане.

Да се надяваме , че си права. Аз се замислих доста. Внимавам какво си поръчвам , но след темата Не искам да ям нищо , което е ял друг човек.

Не е съвсем така.
Някои хора просто правят бизнес именно с идеята да е откровено успешен и да носят радост на клиентите си. И удоволствие от добрата храна.
И учудващо намират невероятно удовлетворение от това и живо се интересуват от мнението на клиентите си за продуктите, които им сервират и непрекъснато търсят начин да подобряват работата си.
Разбира се, има и обратното, разни подобни тарикатлъци, но практиката, конкуренцията и свободният пазар доказва, че е малко трудно вече да прелъжеш клиента и наличието на конкуренция и избор неизбежно ще го отведе някъде, където ще го обгрижат и обслужат по начин, по който ще го върне отново там.
Свобода и демокрация, какво да правиш.

Не го мисля.Сигурна съм ,защото го чух с ушите си от сервитьорка,работеща в заведение с около 7-8 сервитьора и 6 човека в кухнята.Имена няма да споменавам,но става въпрос за голям и с претенции ресторант.
Дали е масово или единични случаи ,не знам.
Но то ми стига да знам за няколко и да се чудя дали и в другите не е така.
Иска ми се да вярвам ,че конкуренцията наистина би отсяла едните от другите.

Вече наистина ме отказахте да се храня по заведения в България. 

Такова нещо в Австрия, не мога да си представя, че може да се случи.

Конкуренцията в този бизнес е факт от много дълго време.
И ако някъде не оправдаят очакванията ми, не виждам никаква причина да се отказвам от обедите и вечерите навън, а просто да посещавам места, които отговарят на очакванията ми.
Защото аз не мисля, че е много сложно да отидеш в съседния ресторант, ако не не удовлетворява качеството в първия.
Толкова са много заведенията, че дори и на мен ми е трудно да повярвам, че някой се съмнява в силата на конкуренцията.

Хвърлям, много храна хвърлям. Рядко в къщи се яде едно и също ястие два пъти, да не говорим за два поредни дни. И поради това се образува много храна за изхвърляне. Не ми харесва идеята с дояждането, че нещо да не се изхвърли. Когато нямам време купувам готова храна и пак по малко от различен вид. Ако оставям неизяденото, то хладилника ще се напълни с чинии и кутии с малко храна. По едно време опаковах останалата храна, слагах надпис, че не е развалена и я оставях до контейнера за някой закъсал клошар, но в последно време поизоставих тази практика. Все си налагам да готвя в по-малки количества, казвам си даже по-добре да е по-малко от колкото повече, но на практика друго се получава.  Яд ме е за плодовете, зеленчуците и магданоза. Винаги купувам по малко и винаги все нещо престоява в хладилника и се оказва, че трябва да го изхвърля и си викам гледай сега, купила съм си пресни плодове и зеленчуци, вместо да си ги изям навреме и да набавя витамини, съм ги забравила. А хляб редовно хвърлям, защото само аз консумирам хляб и все мухлясва преди да мога да го изям.

Благославям семейството си, че не е капризно и ядем една и съща храна няколко пъти. Не мога да си представя да готвя всеки ден. Признавам си, домакинските занимания не ми доставят удоволствие.

Добре де, как, как се получава друго? Ей това не разбирам от началото на темата. Колко може да е трудно да намалиш количествата.  

А-а, не, изключено е да се случва. 

Е, аз пък в чест на темата довечера ще отида на ресторант  

Толкова окаяно, отчаяно и неинтелигентно се защитават тезите в този подфорум, че поне при мен винаги има обратния ефект  

Понякога човек трябва да се усеща кога прескача границата на собственото си тесногърдие и става просто... смешен !

Който иска - да хвърля, който иска - от едно кебапче да приготвя три ястия, който иска - да не припарва в ресторант ...


Ама разбира се   Те понеже в заведенията и ресторантите работят едни такива чистички, белички и русички австрийци, та да ти се прияде само като им гледаш физиономиите  

О, хич, даже! То, по Европата само дипломиран кухненски персонал, само с изрядна хигиена и прочие! Интересно, къде ли работят нелегалните емигранти и как изглеждат повечето от тях, които са по сума ти заведения на мизерни заплати!
Да, проверките там вероятно са повече, изискванията са по-големи, но бизнесът си е бизнес навсякъде. 

Мм, да, тогава как се прежалвате да купите месото? Нима там не са го пипали с ръце, извадени от тоалетната? Ами саламите? Забравих, не купувате явно...

Ами как, ето как. Давам пример от вчера и днес. За обяд решавам да приготвя картофена крем супа за мен, като преди да сложа млякото да отделя една част за бебето да пасирам. И колко да сложа, сложих 2 картофа, един морков, едно парче тиквичка, една четвърт лук и няколко стръка магданоз. После добавих и една чаша мляко и малко масло. Направих си и салата. Получи се крем супа около две купи, на мен ми се ядеше една и салатата не можах да я изям цялата. За вечеря вече бях купила една ципура, която я взимам почистена и измита и не искам да ми седи в хладилника да мирише, а и е измита и не може да престоява. И така крем супата отпада. Бебето изяде половината пюре, останалото го прибрах в хладилника, но там имаше пюре от предния ден, което изхвърлих, защото вече има ново по-прясно. Мъжът ми не яде супи и му бях направила картофи на фурна /2 картофа/ с пилешки филета. Той изяде 80%, останалото остана. Е, вече като изстине и се претопли не е вкусно. Та приготвям ципурата за вечеря /колко по-малко да взема от 1 риба/ и правя наново салата, защото от предната вече са заминали всички витамини. Да, обаче на мъжа ми не му се ядеше риба, щял да вечеря диня с шампанско, аз не я изядох цялата и я прибрах в хладилника. На обяд не я ядох, защото след малко ще имам работа с хора и работата ми е такава, че имаме близък контакт и си навлизаме в личното пространство и не искам да мириша на риба. Аз поне усещам когато човек е ял риба или мляко, дори да си е измил зъбите. Пък за вечеря няма да ми се ядат вчерашни остатъци от риба, ще искам да си приготвя нещо прясно.