Глоба ако оставите детето си само

   Не е забавна репликата. И е същата, както ако беше казал за тъпата идиотка, даже още по-лошо - съдържа намек за дебелината на детето, и очевидно вече в къщи е научило как да обижда. И то за една топка.
 А това, пък е другия проблем - че за да опази да не бъде пипната играчката, е способно да каже на друго дете подобна реплика. Аз много бих се засрамила, ако чуя подобно нещо  от дете, вместо да се смея дебелашки. И също мислех, че е сложено като пример за безобразие.

   ПП. Детето ми е като щиглец, ако ти хрумне, че е дебело и затова ти казвам това.

   

Божееее, какъв повод за гордост, боже. Ако чуя от устата на сина си думата "тлъсто" в обръщението към някое дете, ще бъде наказан на секундата.

Репликата не е нито остроумна, нито забавна. Репликата е зла, обидна и груба. И се учудвам, че някой би я намерил за забавна. Другото дете може да е било неприятно, невъзпитано и непремерено, но това не е отговор, който би следвало да се толерира. Дебела, липосукции?... За Бога! На мен ми се струва изключително невъзпитано и никак не намирам за умно като аргумент в спор да се използват физически недостатъци. И не спирам да го набивам в главите на децата си. Не всички са слаби, красиви, с буйни коси и божествени тела. Но това не бива да е обект на подигравки, още по-малко на "остроумни" забележки.

Да, джуди, децата ми са играли в училищния двор, а синът ми все още почти всяко междучасие рита топка с няколко приятели, дъщеря ми си играеше с нейните приятелки,а сега си говорят техни, момичешки неща! За мен се получава някакъв невероятен разнобой в родителските очаквания - хем в училище да са едва ли не под ключ, защото са малки и не може да им се има доверие, хем лятно време и извън училище са големи да играят с часове без надзор. Не че очаквах някакви кой знае какви различни реакции, такава ни е културата, и ние така  сме отраснали на пътя. Дори сега като се замисля, съвсем сме били на самотек, добре че някой се е намирал да си подвикне да не направим голяма беля. Наясно съм, че след като ти си пускала своето дете от 7-8-годишно да играе на улицата, няма как сега да кажеш, че не е правилно децата на тази възраст да са без надзор, и то по цял ден да се гледат сами през ваканцията. Твоята позиция няма как да се промени, защото е естестневон човек да защитава вече случило се действие.

Янечек, сори, ама изумях като  разбрах, че тази реплика е на сина ти, койтто е на осем. Мислех, че е на някое гаменче от детската площадка с истерична майка и агресивен баща. Представих си случката, описана от Касита, май беше, в темата за играчките на площадката. Ама, пасваше си на сто процента! Аз не само не бих била доволна от пособни думи от устата на сина ми, сигурно щях да умра от срам, а не да ги слагам в подписа си.

Всъщност-лавките и игрите навън нямат нищо общо.Аз съм За ограничение в училище, но не от страх, а за дисциплина повече, а и за здравословно хранене, което пък дава отпечатък върху здравето, всичко това  дава резултат и навън впоследствие.При нас има спокойствие, няма кофти деца от големите/а не са расли в саксия, и съм ги чувала да псуват/, но грубост към малките-няма, напълно съм спокойна, когато пускам детето си на училище, така спокойна съм и навън сред приятелите и.Познавам родителите/семействата/ в класа и на площадката.

А аз не виждам никъде разминаване.
Не държа и в училище да се виси на главите на децата. Не виждам смисъл някой да ги съпровожда в междучасията. Държа да не се продават боклуци по лавките и да не ги пускат да пресичат булеварда. Особено когато са на тумба от класа, да се метнат да закусят в насрещния бар, в който не продава нашия комшия и хич не съм убедена, че няма да им продадат по някоя цигара.
Това при игра в квартала не се случва, т.к. липсва лавка или друг такъв магазин, децата си играят там, не мъкнат пари, не им се налага да закусват, вечерят или обядват /в училище закусват задължително, а някои и обядват/, а взимат топка, тебешири, ролери и колело. Не са сравними нещата, но трябва да се мине реално през тях и ще се разбере.
По никой начин не сравнявам играта в училищния двор в междучасие или по обяд с играта пред блока. Не желая да се отнеме предимството на втората за малкия ми син. Големият, слава Богу, никой не го осакати.
Специално се преместих да живея в място, което позволява спокоен живот, сега пък и да ме ограничат поради неизвестни за мен цели не ща.
А на мен ми беше добре да играя навън, като малка, нищо че имах една баба у нас на разположение. На никой не му е хрумвало тя да клечи в храстите с мен, докато играех на жомашка или да виси на пейката под угрозата да я светне някоя топка по очилата, докато играем народна или на ръбчета. В тази игра съм научила много повече за реалния живот, в сравнение с теориите, които само се приказват вкъщи или по други места.


Да

Ако имаше общо, то след таз заветна 8 г. възраст, след която изведнъж детето заживява безопасно, нямаше да има пак противници на лавките.
Моето е на 11 г. и пак съм противник на лавките.

ххххххххххххххх
Моля ви да се ограничим до темата.
Разни лични съждения за лични възприятия за обиди нека останат навън или на който му е интересно- да отвори друга тема. Имаше една в клюкарника за аватари, пишете там и за подписи.
Тука става като другата тема с млякото, където се премина към това, дали било добре да се пробиват ушите на бебетата.
Моля за намеса на модератор за изтриване на несъотносими постове.
Ако подписът не отговаря на правилата на форума модераторът ще обърне внимание. Можете да го информирате специално. Аз дори не го бях зачела, докато не стана това обсъждане тук.

Гледам, всички сте насочили поглед навън. А вкъщи толкова спокойно ли оставяте само 5-годишно примерно? Тераси, електроуреди, вода, ключове?... А ако са повече от едно децата? Навън не е по-голям проблем от вкъщи оставено само дете. Моите са на 11, 12, и 13. Вкупом сами не ги оставям. Все още се страхувам. Ако са само двама - добре. Тримата в никакъв случай. Днес двамата са сами /тертият не е с тях/. Оставила съм 15 инструкции за бойлера, терасите, кучето, котлоните, отварянето на външната врата. Хем на дъщеря ми имам доверие, тя е на 13 и пак се притеснявам. Ако става дума това да се случи 2 години по-рано - не, не бих го направила категорично. Какво остава за преди пет години. Не бих била спокойна.

Тя според теб това ли казва 

По-скоро е естествено, когато човек е взел едно решение, да има аргументи да вземе именно него и поради тях да го смята за правилно. Иначе не би го взел.


За подписа на Янечек мисля, че прекалявате. Такова ощипано госпожичество се развихри тук, че чак ми се зави свят.

За вкъщи, Дара, не е имало как да стане- има човек с децата до обсъжданата възраст. Като тръгна на някъде, малкият го вземам, само на пет е и лично се притеснявам, но това са си мои притеснения. Не ги натрапвам на други. Не мисля, че имам право.
За дете на 11 г. да не остава само у нас ми идва в повече да се вълнувам, смятам, че не е ненормално, дори напротив. Не мисля ни баба да мъкна у нас, ни него да пращам у баба му.
Аз само навън съм пускала големия в обсъжданата възраст и то умишлено- да играе с други деца навън.
Една позната праща 4 годишното си момиченце до магазина. Аз не бих. Но не бих я обвинила. Може аз да съм в повече параноична. Никога не изхождам от това, че моята само позиция е вярната. В крайна сметка не се пресича улица при тях, магазинчето е до блока и, както казах, собственикът е познат, живее в квартала, персоналът също, никой няма да излъже детето или да му стори нещо.
Отношенията в едно малко общество са тотално различни от безимените отношения в големия град или квартал.

Елора, нито съм казала, нито съм писала това нещо, разбира се. 
Моето решение съм взела тогава, когато реших да се изнесе от София и след това да си купим жилище на тихо, зелено и спокойно място. А то стана много години, преди да се оженя и да си родя децата. Сиреч доста преди да са станали на по 7-8 години.
Като си спомня как сме избирали жилището- да е в такъв квартал, да е с малко хора, да няма булевард наблизо, да има училище и градина, площадка, горичка. Оглеждахме толкова много, точно затова, да ни е спокойно.
Аз не живя някъде, щот не съм имала избор и се е наложило да поема жилището на някоя баба или родител, да се чудя самата аз как да пресека и къде да паркирам.

Остава да почнем темата с обиците и бебетата и тук.

Да, дара.Спокойно ги оставям.Не целоднево, разбира се, за малко, та реално не им се налага да вършат долуизброеното, но -Тераси-нямам, контакти-имам разбира се.В мое присъствие малката бръкна.Вече не е на 3 и не бърка, знае.Бойлер-нямам, котлони-имам, но децата не пипат.Голямата пипа микровълновата, за да си претопли нещо, ако иска, или маже филии.И в мое присъствие и в мое отсъствие.Куче нямаме, няма и да имаме.Отваряне на врата и боравене с ключ-отработено.За Всичко, което иска да направи и е различно от рисуване и четене на книжка/образно казано/ ме питат.

Джуди не разбирам от какво навлизане лично си недоволна, като самата ти през цялото време даваш пример със своите решения и своите деца. Ми, то няма как да не е лично! Но за обидите не си права, няма нито една дума в постовете ми, която да е обида.

Елора, фактът си е факт - деца на седем-осем години са на улицата с часове и няма нито един възрастен, който да отговаря за тях. На практиика те могат да правят каквото си поискат. Ама, то кварталът бил тих, ама те били цяла тумба, ама нямало да пресичат, ама нямало магазини наоколо да им продадат цигари... Това какво променя? Децата са сами на улицата. Не виждам как би могло да се отрече.

Дори не ми е минавало през ум да ги оставям сами на възраст около начална училищна степен!Кой ги знае какво ще им родят главите на толкова малки деца!

Е, браво на вас! Аз съм дива параноичка явно и дете на 4-5 /за по-надолу изобщо не коментирам/ не мога да оставя само. При никакви обстоятелства. А ако са повече деца пък съвсем! За игри навън и дума и лаф не става. Съвсем приемливо е ограничението до 8 да се очаква децата да са под надзор. Но наистина не виждам как и с какъв закон ще стане.

Вратата не ме притеснява откъм техники за отваряне, а заради това на кого се отваря. А ние сме с домофонна система, долу се заключва и пак идиоти има всякакви. Котлони и моите не пипат. Пред мен. Но като са цялата тумба знам ли какво ще им родят главите? За беда тераси имаме. И аз сама си избирах жилището, но безтерасно такова ми идва леко клаустрофобично. А като е да стане беля и прозорец върши работа. То е ясно, че всичко е възможно да се случи и с възрастен, и без. Но наистина ми е странно, че под навършени 8 за толкова хора е съвсем непритеснително децата да са сами целодневно, без възрастен наоколо. А и за час-два де. Не знам, но наистина приемам, че аз съм по-притеснителна и протективна заради бройката деца при мен, защото едно е само дете, друго са две, а повече вече е съвсем друга чаша чай.

А защо на улицата?Нашите са на площадката.Какво да им роди главата освен игри.Аз като дете също не съм вършила Опасни неща.Но да-падала съм от люлка, а тогава люлките бяха тежки железни, и нямаше от тези меките отдолу плочи, които сега има поставени.На същата тази площадка се събирахме деца, които днес сме родители на деца на свой ред и те играят като нас.Карат ролери, скачат на въже, играят на ръбче или пиян морков.Какво да им роди глава очаквате наистина?
Имаме портиер във входа, който не допуска влизане на чужди хора.
Не е до бройка, а до деца.Целодневно, както писах-не съм оставяла, малката сама-не съм, но със сестра и за малко-да, а сестра и сама и за малко повече-съм оставяла/и реално към днешна дата оставям-тя е при дядо си, но е на площадката, като той излиза само да изпуши по цигара и я пуши настрана, не стои при децата.

Аз не съм недоволна. Питате- отговарям.
Къде съм писала, че нещо ме дразни, понеже било "лично"?  
Какво съм казала за обидите?
Да нямаш предвид нечий друг пост?
Ако съм писала нещо, то е било във връзка с подписа на джоджо ли беше, на кой беше дори не помня, дето се обсъжда на тези страници, същият, с тлъстото момиченце. Аз ни имам такова, нито ме вълнува този подпис. Това не е по темата, не му е мястото тук.
За обиди към мен и дума не съм споменавала.

Дара, нали пиша за 11 г. за у нас, не за 4-5?

Не разбирам, защо си измисляте такива неща? Дара, Андариел- вие не можете едни неща, аз не мога други, съседката не може трети. Вие живеете при едни условия, аз- при други, трети- в коренно различна ситуация.
Нали с това почнахме- защо се уеднаквяват изискванията, след като имаме доста различна база?
Вас ви притеснява, че на 7 дете било само на улицата. Мен- не, стига да не е там по цял ден. За трети е нормално това да е цял ден. Като стане на осем аккво ще се промени при всяко от трите типа деца?

Като зная ние какви сме ги измисляли... И то по-точно не ние, малките, а тогавашните по-големи от нас, да са били около 11-12-13-годишни, ама нали бяхме цялата тумба от блока, та като започнеш от 6-годишни, та до 13-годишни! То не беше обикаляне по чуждите дворове, то не бяха с колелетата пак обиколки, ама не само в квартала, минаване през прозорците на общите части на мазетата на блока, игра върху гаражите (макар на всички да ни забраняваха, ама къде да ни видят родителите като ги няма), криеници... И то при положение, че изобщо не е имало пушачи и пиене на алкохол! Просто деца, оставени без надзор и на различни възрасти, могат да измислят всякакви щуротии. Не е било постоянно да се правят щуротии, но сме правили доста.