Смятате ли се за добър родител?

Интересна гледна точка 

не. отнасям се с децата си като с приятели и не изградих йерархия в отношенията. не умея да общувам с деца, изнервят ме и ме дразнят. не знам какво да правя с тях и не мога да слизам на тяхното ниво. да се прехласвам по бебета ми е абсурдно и ми изглежда налудничаво/от рода на - ма какви са тия сладки ръчички, да ги изпапкам, да му цункам дебелата дупа и прочие идиотии  /.

нали 

Бъдете приятели на децата си!

Има време да преценя дали сме свършили добра работа по отглеждането на детето ни,но от позицията на отдаден родител смятам,че съм доста добър родител.
Винаги може и се иска повече,но постоянно търся,информирам се ,наблюдавам детето и се опитвам!
Знам,че тези 15-17 години са за нея,понякога е тежко,но винаги си струва да виждаш плодовете от всеотдайността си и усилията ,които полагаш в поведението и уменията на детето ни.
Дано стане независим,любещ и добър човек.
Времето ще покаже!

Аааа, не, аз съм майка на детето си. Ролята на приятели
ще се изпълнява от ... приятелите.

Съмнявам се, че съм добра майка.
Понякога ми е трудно да преценя какво се очаква от мен като реакция в опрелена ситуация.
Освен това преекспонирам моите опасения върху нея.
Ужасно ме е страх да не я нараня по някакъв начин.
Едновременно с това я задушавам с желанието си да я мачкам и гушкам.
Обаче обичам дъщеря си до полуда и се моля да ми прости допуснатите грешки, когато и тя стане родител.

А аз комуникирам с него именно така - както с приятел. И се лигавя, и съм сериозна, не подбирам думи, нито език /разбира се - в реда на приличието/. Може и да греша, но това съм аз.

вилико, то зависи като как възприемаш ролята на "майка".
Както и ролята на "приятел". Просто, като не ще да пие
лекарства, не винаги я потупвам по рамото с приятелски
жест, а прилагам настойчивост.

 
А, в тия моменти съм направо терорист - никакви разговори - трябва и това е.
Синът ми от инат умее да повръща обаче.

Виждала съм и виждам в очите на детето си толкова силна любов... няма начин да не съм добър родител. Наистина давам всичко от себе си.

Що се отнася до грешките - естествено, не съм перфектна, но и детето не очаква перфектност. На него просто му стигат любов и прошка. Другото са продробности.

Не съм достатъчно търпелива.Случвало се е да подвиквам, че и ръка да вдигам.
Не съм достатъчно настоятелна и упорита.Когато детето каже "Не", а аз зная, че нещо е важно за него, не винаги успявам да му се противопоставя.
Не съм достатъчно амбициозна.Децата на неговата възраст са обучени/ това е точната дума/ на повече неща, отколкото моето, но аз просто нямам мотивация за "изпреварващо обучение".С което към момента лишавам детето от възможността да е "в първите редици"


Изключително стриктна съм по отношение на здравето му, храненето му и природосъобразните почивки.Информирам се достатъчно, а и на база личен опит съумявам да му предложа най-доброто.
Много съм изобретателна по отношение на някакви наши си начини на комуникиране, които радват детето.Напр-срам не срам- като беше малък винаги пеехме заедно по улиците, скачахме хванати за ръка от високо, сега, в центъра на града "вървим "по лабиринт само по определен цвят плочки" и ей такива щуротии, които правех като дете с баща си, сега пренасям в отношенията със сина си.

Съумявам да му предложа прекрасна и пълна детска библиотека- издания, купувани от майка ми, от мен в детските ми години и съвсем нови, между които трудно харесвам нещо, но когато открия стойностна детска литература, не  пропускам.Няма ден без да му чета поне една приказка.

Говорим си и си споделяме.
Никога не му внушавам, че аз съм най-важната в живота му, нито че го обичам повече от всички.
Много се надявам, че най-обичаният и най-важният човек в живота му ще бъде бъдещата му приятелка/съпруга Тук е моментът бъдещите тъщи да почерпят по един сладолед, мен, диетуващата!

Т.е. зная си и слабостите и силните страни като родител и според моите си критерии бих казала- полагам старание.Стана много дълго, но то е защото често си задавам този въпрос и се старая да се коригирам колкото мога.

Ще се справиш, не се иска много. А за оформянето на характера на твоето дете не бери толкова грижа, ти няма да участваш в това. Децата се раждат с определен характер, така както се раждат с определена външност и не може да се направи кой знае какво по въпроса. Остави другите да си мислят, че са изградили характера на децата си, не са, само са спомогнали или са забавили този процес. Огледай се и си припомни всички твои познати, които са расли в една и съща среда, сред едно и също обкръжение, а са толкова различни! Не бива да се виниш за евентуални грешки, те не могат да променят хода на нещата. Гледай децата ти да растат здрави, това е най-важно.

Светкавица, възхищавам се на умението ти да се гледаш отстрани и най-вече да се виждаш отстрани.
Аз май не мога да изляза отвън и да се самоанализирам така обективно и точно.

Светкавица-страхотно казано  
Ето от нас бъдещите тъщи: