При родителството родителят винаги има последната дума
Което не предполага да се налагаш винаги.
След една определена възраст,различна за различните деца,но средно около 14-15 години и нагоре, вече в решенията ,които пряко го засягат,би било редно да се включва в обсъждането.
Например:от училище им организират екскурзия в чужбина.
Ти не искаш да ходи,поради някакви причини.Не можеш да кажеш просто "Няма да ходиш !" ,без да обясниш защо.
Или ако на него много-много му се ходи ,да намерите компромисен вариант.
Но решението,добро или лошо ,трябва да е твое.
А като цяло децата ,малки или големи ,изпитват нужда да има правила и граници.
Да,често се бунтуват срещу тях,но ако ги няма,ако са Само приятели с родителите си,те се чувстват объркани,несигурни ,липсва им точното усещане къде се намират в социалната единица-семейство.
Психическото развитие на едно 7-8-9 или 12-13 годишно дете не е способно още да понесе отговорността на вземането на решение и последиците от това.
Затова и законът е помислил за това,кога един човек е достатъчно психически зрял да взима решения.
Нахранени са, облечени са, опитвам се да ги уча на разни неща. 