Дали е спестовност или скъперничество

Нищо чудно и бабите изобщо да не са били допуснати да подаряват каквото и да е за изписването. явно този баща си прави каквото реши и с никого не се съобразява.
Моите деца също са гледани с взети назаем или подарени неща, дъщеря ми дори спеше в моето детско креватче и ми беше много мило. Но дрешките им ги купихме нови, на подаръци не сме разчитали. И комплект специално за изписване нямахме, а децата си бяха повити в нормални пелени и одеалца. Мен лично направо ме побиват тръпки от хлъзгавите лъскави комплекти за иписване, защото са абсолютно нефункционални.

Скръндза е, как може да му се възхищавате, не знам.
Не бих облякла детето си с втора употреба, за нищо на света, имам си едни правила, мои си : не вземам чужди вещи и не давам мои, всяка една употребявана вещ (дреха, мебел.......), носи енергията на собственика, попаднала при новият притежател в зависимост от изпитаните емоции(положителни или негативни) му ги предава...........да не ви затормозявам с подобни, за някои, ку-ку-руку теории.
Е, разни приятелки, когато много ми се примолят давам разни неща, когато не мога да откажа, но не ми е приятно......бих дала стари дрехи за благотворителност, но не и на познати хора......луда ме наречете.
Ненужните бебешки предмети(не дрехи) продавам, на непознати.
Имам приятелка, живее в чужбина, омъжена е за чужденец, заможен(ходят на партита с по 1000-2000евро куверт ), когато на нейни приятелки в Бг им се родиха деца, тя е изпратила всички дрехи от нейните деца, без нищо ново, само употребявани дрехи и играчки..........няма да коментирам, че хората не бяха възхитени, а обидени, добре, че родих късно , сигурна съм, че е имало доста маркови нещица, но не съм фен на втората употреба.
Тази жена, когато се е омъжвала, толкова влюбена ли е била, че не го е усетила въпросният мъж.
Уважавам практичните, но не и стиснатите хора.

Да припомня нещо на тези, дето скочиха да заклеймяват бащата в този преразказ по картинка.

Купуването на нови и лъскави неща за едно бебе не задоволяват някаква потребност на бебето, все пак, а на родителите. Бебето, както се досещаме, ни знае, ни му пука колко е струвала количката му и как изглежда ританките му: ще си ги оака, каквито и да са, за това съмнение нямаме, нали.

Така че, ако ви е възможно и ако искате, се въздържайте от заключения за това, кой какъв родител или тип човек е, според преразказите какви парцалки не са купени на горкото бебе и как е било лишено от естественото си право на скъпа количка.

Също така, пак ако ви е възможно и ако искате, си помислете, че има хора с различно виждане, възпитание е светоусет, които може хем да са богати, хем да не се хвърлят на харчове. Особено като става дума за стари пари. Преди сто години учех (няма значение къде и кога) с един наследствен лорд, Майк, който хем си имаше.... крепост, хем беше най-окъсаният от целия курс. Той спокойно може да е човек, който няма да се трогне да купи купища пластмаса за едно бебе. Или да се умили от нов легълце от Икеа. Но доста антична мебел беше наследил (ох, и остров имаше), та предлагам неговите деца също да не си мислим.

И последно. Да посоча на авторката, че греши още от първото си изречение. Скъперничеството не е сред седемте смъртни гряха. Алчността е. Също и завистничеството. А първият камък, не знам кой ще хвърли....

Според мен,въпросът не е в парите,а в желанието да купиш нещо на детето си,но да го купиш ти,да го избереш ти с желание и радост,пък било то и дрънкалка за 2лв.Това на мен ми направи неприятно впечатление.И кой е казал,че масово хората дават големи суми за новороденото си бебе?Всеки дава толкова,колкото може,но да имаш пари и да не купиш на детето си един биберон,ей така,просто за кеф,за твоето дете,нещо избрано от теб,на мен ми е прекалено егоистично.И не,това не е скъперничество,това е егоизъм .Скъперникът ще си къта парите,няма да си купи супер скъпа кола,скъпи дрехи и т.н.,но егоистът ще си купи,но ще му се свидят за някой друг.Може да се вози в кола за 200 000лв.,но да облича детето си със стари н-та употреба дрехи,вероятно и в не най-добър вид,но няма да му пука.Не става дума да купуваш скъпи дрешки за бебето или количка,става дума затова да имаш желание въобще нещо да вземеш на детето си.Факт е,че детските и бебешките дрешки омаляват,но това не е повод да се стискаш чак толкова,те и играчките се чупят,количката става излишна и т.н.,то най-добре е нищо да не се купува .

Точно, на мен ми е готино аз да съм избрала нещата Забелязала съм, че ако имам някакви дрешки, останали от по-големите деца, макар и хубави и съвсем запазени, все ги избутвам настрани и бебето си носи новите, негови си дрешки накрая пак. Просто ми харесва детето да е в нови дрешки, и то такива, които си му отиват на него, специално за него избирани. Да се ползва някоя запазена дрешка от близки - добре, но да си няма детето свои, не го разбирам. Самата аз бих се чувствала много кофти, ако трябва да износвам нечии дрехи, това е.

Не става въпрос за цената на количката, но не мислите ли, че количка от 200лв няма как да предлага комфорт като тази от 2000лв /не бих дала 2000 за детска количка, не ме разбирайте грешно/ Ританките от 2лв са от кой знае каква материя и я издържат първото пране, я не. Ританки от памук няма да го запарват, кожата на бебето ще диша, а и най-малкото ще издържат повече пранета...
Заключения е несериозно да се правят, защото този същият татко може да дава пари за др неща...Аз си мисля, че майката е леко "прецакана" Тя май си е представяла, че с раждането на дете от този мъж си урежда живота / Доста често срещан модел/

Урежда си живота с мъж, който не дава нищо да се купи на бебето Голямо уреждане е това.

И да, аз лично бих предпочела ританки от 2 лева нови, ако трябва, отколкото скъпи ползвани   Мисълта да си избера аз нещо ми е 100 пъти по-приятна от това да го получа наготово, избирано за друго дете и ползвано от него. Просто така ги чувствам нещата. Ползвала съм инцидентно дрешки, страшно готини, дадени от близки приятелки. Но са единични бройки, не е като да са ни те основното в гардероба.

Абсолютно съм съгласна с теб този път

E, хайде сега:) бебешките дрехи са почти винаги от памук, не знам къде и колко из най пропадналите китайски складове трябва да търсиш, та да намериш нещо непамучно.
А хубавата, респ. скъпа количка, е комфорт за майката, не за бебето.
Изобщо темата е двупластова- от една страна да разгледаме много подробно в канчето на ближния, от втора-  отново ! да обясним как горката жена е мачкана, подтискана и тероризирана от мъжа си. Слава богу, на определен кръг съфорумки това не им се случва, те са кралици на ареала си. Само се чудя ще дойде ли тема, в която няма да подхванат този рефрен  

Рокси, ако жената иска нови дрешки за детето си, но не ги купува само за да не засегне таткото, то тя е просто буква безгласна (за мен). Което може и за нея да си е добре.

А, не знам, аз все съм чела ( не в бг-мамма, разбира се), че съвместният живот се гради на компромиси.
Чела съм, че и човек се учи и развива с течение на времето, сигурно от хората и случките около него:)
Ама щом само смотаните го правят нема да се закопавам сама.

Тук вече не успях да схвана смисъла, признавам

Ползвахме (и ползваме) за бебето много дрехи и предмети от приятели - определено намирам това за по-прагматичното решение.
НО! Ако ми е забранено да пазарувам за бебето, ще ми е ужасно, ужасно тъжно - меко казано. Не съм давала луди пари за пазар, но в края на бременността ми беше истинско удоволствие да избирам и купувам козметиката, хавлийките, спалното бельо, някои дрешки ... Да наглася стаята, креватчето, чаршафите, дрешките за изписване - по мой вкус. Това е част от  удоволствието на посрещането на новото бебе, която не би ми било приятно да пропусна.
Та не говоря за това дали на бебето му дреме в какви дрешки е, очевидно е, че не. Но за майката си е гаден шамар да й отнемат радостта да посрещне бебето си така.
И изобщо не говорим за изхвърляне, убедена съм, че няма нито една от вас, която да не е  купила нищо за бебето си. Абсолютно съм убедена.

Ооо,това ми е "любимият "тип хора:Кола за половин милион,ама паркирана пред панелката под наем в Люлин, маркови дрехи,ама ядат сирене от 3 лв/кг....Класика в Бг,между другото!    
Важното е да "се покажат " пред комшиите....
Точно с такова поведение свързвам таткото от темата:За него луксозна кола,скъпи дрехи и т.н., ама нали бебето няма кой да го гледа ....що да се охарчва .

Никой не говори за лъскави и скъпи неща.Ама да не купиш нищо на първородното си дете?    
Това е Егоизъм ,в най-лошия му вид.

Не знам, аз съм с доста широки пръсти и колкото и да си мисля, че съм имала и тежки финансови моменти, пак ми е трудно да приема "минималистичното" мислене. В смисъл, че ако примерно намирам за тъпо човек винаги да си купува най-скъпото, просто защото Е най-скъпото, а не заради качествата и функциите на вещта, за също така тъпо намирам да се купува винаги най-евтиното. Познавам много такива хора, защото предпоставките в държавата ни са такива. И те винаги, на всяка цена купуват най-евтиното , дори с риск то да се развали на втория ден. Все си мисля, че това да си спестовен е нещо съвсем друго. В описаните от мен случаи хората си купуват не вещи, а цени, защото наистина само това гледат. Имам една понзата- като започне да ми се хвали как си купила я червилце за 50 ст., я чанта за 5 лв. от китайския магазин, хич не ми идва от вътре да се зарадвам за нея. Но тя е адски доволна, че е ударила кьоравото. Скоро се нанася в нова квартира. Обзавежда я уж, ами тя буквално събра на хората буклуците и проядените им от дървеници гардероби, само и само да не даде някой лев във повече. А не мисля, че е чак толкова зле финансово, още повече че е сингъл и няма за кого друг да мисли, освен за себе си. Наистина нямам право да я критикувам жената, след като тя се чувства удовлетворена и щастлива така, но пък сега сравнявайки я с господина, с който започна темата, мисля, че има нещо друго при тях, тъй като и при него го има това - факторът "другите, които ще ми дадат", "другите, които ще се погрижат за мен". Тя неведнъж изтъкна как еди кой си й бил дал еди какво си и как изобщо всички се надпреварвали да й подаряват старите си ненужни вещи, а виж ти някакъв друг, хич не се и сетил да го направи. Ние с мъжа ми й помогнахме по друг начин и като цяло смятам, че хората наистина са за това , за да си помагат, но наистина не намирам за проява на добър вкус, да подаря нещо, което е за боклука, на човек, който по принцип не тъне в мизерия. Обидно ми се струва. Но някой може да го изтълкува и като стиснатост това моето.