Дали е спестовност или скъперничество

Прочетох само първия пост.
Според мен прагматизмът на едната "народопсихология" се е сблъскал с желанието за показност на другата. 
Ще поживеят повече заедно и ще се напаснат младите.

Не изчетох всички мнения.Моето е, че бащата или е много несъобразителен, или не му пука за детето му, или приятелите им са идиоти,за което веднага се обосновавам.
Всеки родител би трябвало да се радва на новия член на семейството и да иска най-доброто за него. Като им са такива традициите, т.е. приятелите да им подаряват всичко, можеше от едно просто уважение към жена си и заинтересованост за удобството й и детето им, да говори с нея да разбере какво иска и харесва тя и да каже на приятелите си от какво имат нужда,а не да принуждава майката на детето си да събира боклуци оттук оттам, които не й харесват. Става въпрос за детето им...
А приятелите им по същата логика, ако малко поне я уважаваха,щяха да попитат директно нея какво й харесва, за да са поне близко до това на йдонесат удоволствие от появата на детето й, а не само да отбият номера.

Лично за себе си смятам, че не е обосновано да се дават луди пари за маркови дрехи на новородено.Нямам против да получа дрехи от племеницата на мъжа ми, защото знам, че повечето ще са нови, а останалите най-малкото няма да са парцали, а достатъчно запазени.По тази причина нямам против даването на дрехи и не го смятам за обидно.
Считам обаче, че по - големите необходими неща като количка, легло, биберони и т.н. неща, трябва да се избират от майката и бащата и ако някой има желание да ги подари да се съобрази с избора на родителите.

Да, ако аз имах възможности да поддържам високия стандарт, за който говори авторката на темата, бих купила скъпа маркова количка на детето си, скъпо марково легло, но дрехи маркови едва ли, но то зависи все пак и от средата, в която се движиш. Тук в БГ малко на  снобария го обръщат и на надскачане кой по- по - най..тъпо, но факт.
Не бих приела парцали, нито пък да не се съобразят с мнението миза първото ми дете.А ако товае мъжът ми,ще се замисля какво място заемаме с детето в живота му и дали сме поне сред приоритетите.
Има обаче и един тип жени, които искат да имат богати, заможни мъже, като са готови да се подлагат на какви ли не унижения. Не бих търпяла и не го приемам за нормално.

Мъжът не е скръндза, а просто явно не му пука особено. Или е егоист...и не му пука никак..за семейството му.

Това да си практичен или да имаш приоритети, различни от марковите парцалки, не означава, че си скъперник.
Скъперник за мен е да цепиш стотинката на две, без да си притиснат от липса на средства. И пак - зависи какво се влага в смисъла на това "да цепиш стотинката на две". Едно е да си скъперник, съвсем друго е да имаш слабости, хоби, за които да искаш да си дадеш парите. Познавам не малко хора, които не държат на колата си, но купуват друг вид скъпа техника или не държат на дрехите, но държат на друго.
Лично аз предпочитам да съм практична.
Не виждам нищо лошо, скъперническо в това, че някой си е спестил маса неразумни разходи по обличането на бебе, което расте с дни. А ако въпросната майка е била толкова потресена от решението на съпруга си, ми е чудно защо не му е казала, защо не е отишла да си напазарува дрехи на детето си, след като толкова много държи на това?!
Честно казано, дразни ме поведението на хора от типа "на голо дупе, чифте пищови", а такива - под път и над път.

И никога не пропускат възможност да покажат колко големи баровци са... Сълза и смях! Важното е театър да има!

Toлкова ли куцо го написах?
Исках да кажа, че понякога се събират различни хора, отгледани, живяли и възприели различен начин на живот и поведение. И ако за един е било нормално да се хвърля неначената храна ката ден, другият примерно е научен да не разхищава ресурсите ( да не се бърка с мизерен живот). И е нормално при една такава среща на различия единият да направи компромис. И не мисля, че този, който отстъпи е подтиснат или мачкан, а напротив, мисля, че по умният ще се поучи и ще приеме новото. Например да еволюираш от спестяване за бал до спестяване за университет. И други подобни:)

Правила съм компромиси, както всички хора. Но всеки може да ги прави с различни неща, на мен точно това ми се вижда неприемливо. Не би било компромис, а просто ще ми е кофти отвътре, колкото и да искам уж да мисля като мъжа си.

Ми разбира се . Аз купувам от тях също.  Обувки Армани моето дете няма, нито яке. Но за това пък харча пари за забавления за нея - постоянно по клубчета, детски центрове, атракциони. Днес и утре мъжът ми ще похарчи за нея по парковете пари за едни хубави обувки, но за нас това е по-важно - детето ни да се забавлява, а не да я труфиме с маркови дрехи. Чудесно си тичка и с Кларкс обувчици, а разликата до Армани я проиграваме по атракционите

Малко лицемерно ми се вижда да се отдадеш на консуматорство когато става въпрос за самия теб, а за бебето да се придържаш към някакви минималистични, неконсуматорски и "еко" варианти.

Има хора, за които наистина свеждането на консуматорството до минимум е важно и те го правят непрекъснато - и за себе си, и за децата. Но ако таткото не може да облече дреха, носена вече от колега, или майката не може да купува за себе си неща от магазини втора употреба, не разбирам как така изведнъж точно за бебето това става приемливо и правилно.

На бебето вярно му е тотално безразлично с какво е облечено. Но за мен като негова майка е важно, не мога да си представя да го облека в захабени дрешки само защото "никой не го гледа", или да купя неща, които са грозни по моите критерии само защото са евтини, а то бързо ще ги израсте. За нищо на света не бих използвала шишета, биберони, ваничка, тоалетни принадлежности, бодита и бебешко бельо втора употреба. Ако не можех да си позволя да купя нови - щях, естествено, но за щастие мога да си позволя. Аз и за себе си щях да пазарувам от second hand веригите ако не можех да си позволя нови дрехи.

Добре де, колко за захабени носените бебешки дрехи? Парцали ли са? С дупки  изтъркани от носене? Колко дълго може да носи едно бебе една камизолка? Месец? Два?

Дрехите за възрастни са друго нещо. Могат да се носят с десетилетия. Аз нося дрехите на майка ми понякога. Ужас! Срам и позор!
Че и не само на майка ми, но и на баба ми. От времето като млада булка. Боже, каква парцалеса съм.

На мен ми доставя удоволствие да отида и да харесам готини дрешки за децата, да им ги взема аз. Не бих се лишила от това, ако ще да ми дават ползвани маркови дрехи с чували наготово. Някоя хубава дрешка дадена да сложиш - разбира се, ама всичките да са такива...

Спора е безсмислен, естествено, че всеки си има различни виждания  

Приятно ми е - Богиня!, да, повечето бебешки и детски дрешки си стават захабени, щом се носят повече от 5-6 или максимум 10 пъти. Вид на нови имат само тези, които почти никога не са обличани. Разликата е винаги видима.

Нали в темата ставаше дума не за Армани по принцип, за това, че нищо ново не се е купило на детето все пак?

Да, не става въпрос за Армани . Редно е и според мен за бебенце да си купиш нови и дрешки които ти харесват. Да не говорим колко е приятно да избираш по магазините дрешки за съкровището, което чакаш с нетърпение. Да си ги гледаш, да си ги изпереш и гладиш, да ти мирише на това което на тебе ти харесва. Аз за дъщеря ми нови дрешки и нова количка си купих. Не съм вземала от никой. По-късно етърва ми даде от нейната дъщеря, но те дрешките бяха по-големи и съм ги обличала на моето дете чак след годинка.

Аз обожавам да нося дрехи на майка ми, това няма нищо общо с дрехите секънд хенд. А относно захабяването на детските дрешки - ами захабяват се. Един дамски костюм например може да се носи дълго най-вече защото не се носи всеки ден. Освен това след като се облече, се дава на химическо чистене, което е по-щадящо от комбинацията пералня+ сушилня. Едно бебешко памучно боди, минало 10 пъти през последните, си изглежда захабено, каквото и да си говорим.

Не е толкова до дрехите, дрехи се взимат, доизносват се, нищо лошо няма.
Обаче креватчето, количката, столчето за кола, бибероните, чаршафчетата, ей такива неща човек си избира според вкуса.
Дрешките ще ги облече няколко пъти бебето и дотам, обаче една грозна и неудобна количка е ежедневно мъчение за майката. Примерно.

Шишетата не бива да се ползват повече от 3 месеца и трябва да се заменят с нови. Надраскват се от миенето и това наранява материала от който са изработени, което е вредно. АЗ ги сменях през 3 месеца. Чужди прибори за хранене никога не бих ползвала

Добре де, аз чакам авторката да даде едно пояснение, някой забранил ли е на майката да си купува каквото намери за добре? Ако нещо толкова не и допада, защо просто не си каже и си купи каквото и е на сърце, не съм видяла още мъж западняк, пък особено с възможности, да се възпротиви (дори и няма да изкоментира!) подобно желание на жена си. Колкото и да са прагматични и пестеливи, жените безгласни букви са почти непознато явление. На мен ми предлагаха например количка, но без притеснение си казах, че съм си избрала вече, не исках зимна количка с кош, никой не е настоявал. Това, че нещо и е дадено, не означава, че е задължена да ползва него, не разбирам драмата. Бас държа, че мъжът и през ум няма да му мине да оспорва факта, че на нея и е приятно да пазарува за бъдещото им дете! Но пък тя като си го знае, нека все пак да не се хвърля на колички с цената на лека кола, каквито аз само по варненските плочки съм виждала на живо!

Върхът на снобария според мен е една позната - купи четири различни цвята маркови колички - за да отиват на дрехите на бебето в съотвентият ден с каквото е облечено . Едната количка е в розово-лилавата гама, другата е в червено, третата в черно-бяло и четвъртата е в зелената гама