Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 1 022
27 авг. 2011, 21:49 ч.
По ясновидски ли го прецени това?
...
Не. Написала съм, веднага след това. Освен това е видно и в тази тема.
Та, какво каза за след смъртта?
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
Виж целия пост
Самите вярващи не са наясно
...
Та, какво каза за след смъртта?
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
# 1 023
27 авг. 2011, 21:54 ч.
Май беше твой ред да ни позабавляваш и да ни покажеш К-то на интелигентността си!!! 
Не ти ли се получава??? Така и очаквах!
Виж целия пост
Не ти ли се получава??? Така и очаквах! 
# 1 024
27 авг. 2011, 22:06 ч.
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
Виж целия пост
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
# 1 025
27 авг. 2011, 23:09 ч.
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
Не знам. Знам само за раждане, живот, смърт. Преди и след тази последователност не ми е известно какво има, но логиката ме води до горното заключение, ако се допусне, че има нещо, каквото и да е то, след смъртта.
Виж целия пост
Ако има нещо, каквото и да е то след смъртта, то същото би трябвало да го има и преди раждането.
И какъв е смисъла тогава от живота на земята щом ще е същото?
Не знам. Знам само за раждане, живот, смърт. Преди и след тази последователност не ми е известно какво има, но логиката ме води до горното заключение, ако се допусне, че има нещо, каквото и да е то, след смъртта.
# 1 026
28 авг. 2011, 08:54 ч.
Не. Ако са убедени, че той продължава да съществува, не биха скърбяли в такава степен.
Вярно, но това не изключва болката от липсата на човека. Все пак традиционните вайканици на погребение са "Защо ме остави", а не "Къде отиваш и лошо ли е там". Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Виж целия пост
Скърбящите скърбят защото човекът го няма при тях, не е ли така?
Вярно, но това не изключва болката от липсата на човека. Все пак традиционните вайканици на погребение са "Защо ме остави", а не "Къде отиваш и лошо ли е там". Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
# 1 027
28 авг. 2011, 09:01 ч.
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
Виж целия пост
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
# 1 028
28 авг. 2011, 09:15 ч.
ИрПуц, не мисли, че това, което е валидно за теб, трябва да е валидно за всички останали. Хората изживяват по различен начин мъката си.
Нормално е за човек, който не вярва в отвъдния живот, да нарежда "защо ме остави?", вместо "къде отиваш, как си там?...".
Виж целия пост
Нормално е за човек, който не вярва в отвъдния живот, да нарежда "защо ме остави?", вместо "къде отиваш, как си там?...".
# 1 029
28 авг. 2011, 09:31 ч.
И ти не мисли така. 
В случая става въпрос за елементарна психология.
Виж целия пост
В случая става въпрос за елементарна психология.
# 1 031
28 авг. 2011, 09:53 ч.
Аз вярвам в отвъдния живот обаче съм 100 % убедена, че всички, които се "вайкат" и "нареждат" за починалите си близки го правят от лицемерна показност (да ги видят другите колко много "страдат") и от самосъжаление.
Виж целия пост
Нормално е за човек, който не вярва в отвъдния живот, да нарежда "защо ме остави?", вместо "къде отиваш, как си там?...".
Аз вярвам в отвъдния живот обаче съм 100 % убедена, че всички, които се "вайкат" и "нареждат" за починалите си близки го правят от лицемерна показност (да ги видят другите колко много "страдат") и от самосъжаление.
# 1 032
28 авг. 2011, 10:03 ч.
Ето, че сме различни! Аз тая болката в себе си и никой не би предположил, че страдам.
Виж целия пост
# 1 033
28 авг. 2011, 10:11 ч.
Ир Пуц, всеки нормален човек изпитва страх от смъртта, от неизвестното. Логично е същия този страх да изпитва и за някое любимо същество, което е загубил.
Лично за себе си знам, че ако в този момент се намери някой, който може да ме убеди, че хората които съм загубила са добре, са щастливи и не страдат, болката, която изпитвам ще намалее значително. Предполагам и с други е така.
Виж целия пост
Лично за себе си знам, че ако в този момент се намери някой, който може да ме убеди, че хората които съм загубила са добре, са щастливи и не страдат, болката, която изпитвам ще намалее значително. Предполагам и с други е така.
# 1 034
28 авг. 2011, 10:12 ч.
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
Бих се съгласила по принцип с теб, ако нямах непосредствени наблюдения върху себе си.
Всеки път, когато погледна дъщеря си, ми се свива сърцето, че майка ми не е жива и не може да се порадва на внуче. Толкова ми е мъчно, че я няма, за да се радва, да диша, да преживява радости и това няма нищо общо с мен. Аз съм вече голяма - добре съм, справям се чудесно и не ми трябва някой да му рева на рамото. Защо да се самосъжалявам?
Но за нейният прекършен живот ми е много мъчно.
Виж целия пост
Не разбирам защо е нужно да се уверявате, че скръбта е алтруистично чувство, така по-леко ли се понася?
Егоистично е, разбира се. Израз на самосъжаление.
Всеки път, когато погледна дъщеря си, ми се свива сърцето, че майка ми не е жива и не може да се порадва на внуче. Толкова ми е мъчно, че я няма, за да се радва, да диша, да преживява радости и това няма нищо общо с мен. Аз съм вече голяма - добре съм, справям се чудесно и не ми трябва някой да му рева на рамото. Защо да се самосъжалявам?
Но за нейният прекършен живот ми е много мъчно.
Препоръчани теми