Какво има след смъртта?

 Единственото обяснение биха били пропуски на анестезиолога свързане с избора и дозирането. моят баща който преживя безумно количество операции всеки път нямаше никакви спомени. при мен ако мога така да го кажа бях "в час" какво се случва - т.е. чуваш и частично виждаш по много странен начин. Но си на масата и ти е ясно че си на масата и си в операция за разлика от другото, когато се виждаш примено от горния ъгъл на стаята.

Ще разкажа какво почувствах аз при пълна упойка. Първият път ми правиха пълна упойка преди 25 години, когато раждах. Със секцио. Анестезиологът беше застанал до главата ми и не можех да разбера дали вече ме упоява, или не. Усетих щипане в носа, както когато съм пила силно газирано питие. Точно в този момент ми се мярна мисълта дали лекарят няма да реже, докато още съм будна, но това беше последната ми мисъл и заспах. Не чувах абсолютно нищо, докато са работили. Събуди ме гласът на една от медицинските сестри, която ме викаше, но го чувах отдалече и не можех да изляза от унеса. Чувах ги обаче какво си говорят. Когато се събудих напълно, бях вече в стаята при друга родилка. След няколко часа докараха в съседната стая следващата. Слушах я как стене часове наред през отворените врати на стаите ни. Беше горещо лятно време и навсякъде беше отварено. По едно време не издържах и викам: абе, защо на тази жена не й дадат нещо обезболяващо, колко часа вече охка и стене, защо я мъчат така?  Другата вика: спокойно, още не се е събудила напълно от упойката и ти  стенеше няколко часа, докато се събудиш.   Нямах представа, че са минали часове, откакто ме събудиха в операционната....
За втори път ме упоиха преди 7 години, когато се разболях. Пак заспах, но упойката беше от новите, спинална ли им викат, какво беше?.../дано не пиша глупости някакви /. Не усещах какво ми правят, нито чувах дали и какво си говорят лекарят и сестрата, но чух ясно гласа на лекаря, когато ме извика, и се събудих веднага. Станах и стигнах сама до стаята си наблизо.
Ако не спиш, ще усещаш болката, а точно за тази цел се прави упойката. Ако чувстваш болка, ще чуеш и гласовете на лекарите. Щом не те боли, значи няма как да ги чуваш, или да имаш каквито и да е други възприятия. Може би просто се бърка времето между пълно събуждане и унеса от въздействие на упойката.
От упойка не можеш да имаш никакви видения. Със сигурност.
Това, което разказват при безсъзнание,/известните като състояния близки до смъртта/ не е от действие на упойка.

Брей, не можело да имаш каквито и да е други възприятия! Какво знаеш за възприятието като механизъм, как се осъществува, кои структури на мозъка участват? Аз още доста назад в темата питах потребители, които говорят за възприятие какво точно знаят за възприятието, но никой не ми отговори. Това с възприятието е доста сложна материя и не съм много сигурна, че говорейки за възприятие, знае точно какво се крие зад този термин. Отделно как си взаимодейства обработената информация от всяка сензорна модалност.

Потвърждавам от личен опит. Като бях в пълна наркоза на операционната, буквално усетих, че си оставям тялото. Буквално. Имах чувството, че чувам гласовете им и...на всичкото отгоре си въобразявах, че пея някакви песни с..докторите. Определено мозъкът ми работеше и категорично не спях или поне нещо съм си въобразила.Спомням си го и сега съвсем ясно. Но това си е от самата упойка.

[
извинете за спама но не е била спинална. Спиналната упойка се слага в гръбначния стълб и си в съзнание просто не усещаш. мисля, че са ти сложили просто по-хубава упойка. Науката се развива, медицината също и упойките стават все по-качествени и пречистени, с все по-малко странични лоши ефекти.

Може да имаш видение или сън не знам какво точно е. Чуваш прекрасно и разбираш, но болка не усещаш.
Другото не доказва нищо повече от това, че освен тяло има и душа, както и друго/и места, където вероятно душите ни ще отидат. От всички разкази на различни хора, били в клинична смърт, или направо са си тръгнали от този свят, няма никаква друга информация.
В много от описаните случаи душата среща познати хора, родители, близки, приятели. Питам се как така душата хем се преражда в различни хора/личности, хем тези хора/личности са там някъде под формата на души. Това е нещото, което ме кара да не вярвам в прераждането.

Абсолютно. Има уникални упойки, направо може да си помислиш, че си в рая с Господ.

колко ли са желани за друсане! 

Да, не съм наясно как точно се казва на някоя упойка. Не възразявам. Не знам тези уникални упойки кога и за какво се слагат. Не виждам обаче как някой може да се надруса с упойка, това е направо смешно предположение.

Има една, на която казват "обща упойка" и не е точно като пълната. За по-кратки интервенции мисля, че се използва. При нея знам, че се получава такъва ефект - уж спиш, но все едно си в полубудно състояние, няма болка, няма чувствителност, но пък виждаш някакви неща около себе си. С такава ми правиха серклаж и ги чувах как си говорят, как ме бутат с количката в асансьора, макар че не разбирах нито дума, чувах всичко. После се излиза много по-бързо и лесно от действието й.

Отделно към травмата се опитвам да си представя колко ли медикаменти се използват при реанимационните действия. Какво няма да изпитва човек 3D като камера, пак добре, че изобщо си представя нещо, че го посрещат починали роднини! Иначе ведждъбъл, край с централния процесор!

Защо пък точно винаги починали роднини и тунел, тогава? Не може ли дядо господ, седнал на трон; или дяволът с казана?

светлината в тунела е заради хипоксията, хората лабораторно са го симулирали с доброволци. А за роднините и Господ е заради това, което имаме в паметта си - роднините са ни много близки и ни свързват емоционални състояния, а дали ще е ангел, Господ и т.н. е според верската и религиозна парадигма, която изповядва човекът.

Ти сериозно ли? Естествено, че може да се надрусаш с упойка. Та те са опиати и развиват зависимост ако всекидневно се употребяват, примерно. Упойките са наркотици.

Преди години ме оперираха с пълна упойка. Това което мога да кажа е, че загубих всякаква ориентация за време. Помня момента, в който ми сложиха упойката и веднага следващият ми спомен е, че съм на масата и се чудя защо още не са започнали, а реално операцията вече е свършила  Все едно съм премигнала за малко, такова усещане имах.