Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 11 221
17 фев. 2015, 22:59 ч.
Андариел, разсмиваш ме, но съм учудена освен това. Не очаквах да си толкова...семпло мислеща да го кажем. И буквална също така.
Уважавам стремежа ти да направиш най-доброто за децата си, но не само ти имаш деца и мечти и стремежи покрай тях. Децата и задълженията към тях не пречат. Даже напротив.
Мама Нана, изненадана съм от несъгласието с изречението: най-важното е да ме има, да живея. Какво против имаш това твърдение? Не е заяждане, просто питам, защото не разбирам същността на възражението.
Виж целия пост
Андариел, разсмиваш ме, но съм учудена освен това. Не очаквах да си толкова...семпло мислеща да го кажем. И буквална също така.
Уважавам стремежа ти да направиш най-доброто за децата си, но не само ти имаш деца и мечти и стремежи покрай тях. Децата и задълженията към тях не пречат. Даже напротив.Мама Нана, изненадана съм от несъгласието с изречението: най-важното е да ме има, да живея. Какво против имаш това твърдение? Не е заяждане, просто питам, защото не разбирам същността на възражението.
# 11 222
17 фев. 2015, 23:02 ч.
Всеки Аз е микрокосмос.
Виж целия пост
Всеки нормален човек си го има това Аз (мисля, че този аз е онзи аз, който е "то" при Фройд, детето, което иска всичко, веднага и по много, импулсивно и егоистично), но не всеки се центрира върху него и прекарва голяма част от времето си в това да си строи вселената и да внимава много да не прави никого другиго център там.
И не е макрокосмос, а микрокосмос. Ако някой си мисли, че микрокосмосът му е макрокосмос, е с мания за величие.
И не е макрокосмос, а микрокосмос. Ако някой си мисли, че микрокосмосът му е макрокосмос, е с мания за величие.
Всеки Аз е микрокосмос.
# 11 223
17 фев. 2015, 23:05 ч.
Трябва да се обидя на семплост (простота 
) ли? С такава цел ли го написа? Обичам да е просто, включително аз, защото в повечето случаи усложняването е излишно и само замъглява основните обекти в картината. Много сложните хора са много депресивни, защото все не им е на сгодата, много ги е страх и да са семпли (просто, демек, а? ) и накрая ги избива към неуравновесено мислене и поведение. Семплият/простият човек горе-долу си знае границите, не се напъва да е много сложен, за да се хареса на себе си.
Виж целия пост
) ли? С такава цел ли го написа? Обичам да е просто, включително аз, защото в повечето случаи усложняването е излишно и само замъглява основните обекти в картината. Много сложните хора са много депресивни, защото все не им е на сгодата, много ги е страх и да са семпли (просто, демек, а? ) и накрая ги избива към неуравновесено мислене и поведение. Семплият/простият човек горе-долу си знае границите, не се напъва да е много сложен, за да се хареса на себе си. 
# 11 224
18 фев. 2015, 08:20 ч.
Кое в живота е толкова значително, че той да бъде важен? Ние придаваме значение и по него определяме важността на нещата, включително и живота. Аз определям други неща, различни от моя живот като по значителни и съответно те са по важни и моята същност се стреми да запази тях, а не собствения ми живот. И да ме има, и да ме няма, не е важно, важно е да има другото, което съм определила като Важно. Смисъла на моето съществуване е този, нещото Х, което е значимо и важно за мен, да го има, да живее то, а не аз. Така стигаме, до това, че има неща, за които бих заменила живота си. Това не е саможертва, да не изтълкуваш така.
Напротив, всичко гениално е уникално просто, дори мисленето. 
Виж целия пост
Мама Нана, изненадана съм от несъгласието с изречението: най-важното е да ме има, да живея. Какво против имаш това твърдение? Не е заяждане, просто питам, защото не разбирам същността на възражението.
Трябва да се обидя на семплост (простота ) ли?
) ли?
# 11 225
18 фев. 2015, 09:18 ч.
п.п.Човекът поначало си е сложно устроено съзнание,колкото и симпъл да е в същността си
Виж целия пост
Трябва да се обидя на семплост (простота ) ли?
) ли? п.п.Човекът поначало си е сложно устроено съзнание,колкото и симпъл да е в същността си
# 11 226
18 фев. 2015, 09:29 ч.
За да се отговори на въпроса, колко значим и важен е животът, може би трябва да се отговори на въпроси като. Каква е връзката с останалата част на света. Кой е критерият на решенията, които вземаш.
Виж целия пост
# 11 227
18 фев. 2015, 09:31 ч.
Аз съм съгласна с Ън, при това с всичко, което казва и не мисля, че става въпрос за егоцентризъм.
Виж целия пост
# 11 228
18 фев. 2015, 10:09 ч.
Не знам каква е връзката с останалата част от света, защото мога да я проследя до някъде, било като време, било като пространство т.е. не мога да видя цялото за да отбележа реално къде и какво съм аз в този свят. В тази посока имам ограниченост. Критериите за решения е опита, който се базира на предишни решения и т.н.
Аз не мога да променя живота на света, мога да променя моя, но когато тази промяна ме затруднява, носи ми страдание, хаос в душата ми и въпреки нея /промяната/, аз не постигам мир, не ми остава нищо друго, освен да приема събитията, фактите и т.н. т.е. да капитулирам. И каква значимост и важност има в една капитулация?
Виж целия пост
За да се отговори на въпроса, колко значим и важен е животът, може би трябва да се отговори на въпроси като. Каква е връзката с останалата част на света. Кой е критерият на решенията, които вземаш.
Аз не мога да променя живота на света, мога да променя моя, но когато тази промяна ме затруднява, носи ми страдание, хаос в душата ми и въпреки нея /промяната/, аз не постигам мир, не ми остава нищо друго, освен да приема събитията, фактите и т.н. т.е. да капитулирам. И каква значимост и важност има в една капитулация?
# 11 229
18 фев. 2015, 10:25 ч.
Не знам правилно ли я разбирам Ън, но според мен като говори за "Аз", няма предвид егоизмът - мачкай всичко и всички за да съм добре АЗ.
Мисля, че говори за Аз като лична вселена на индивида, която трябва да бъде опозната. Себепознание, демек. И по скоро вкарва будисткото правило :" Никога не приемайте нещо, което противоречи на здравия ви разум, даже и аз (Буда) да съм го казал".
Нещо като да се радваш на собственото си присъствие, да си в хармония със себе си и да усъвършенстваш себе си. В този дух я разбрах, а не като чист егоизъм, АЗ та АЗ. Не знам, тя ще каже така ли е.
Виж целия пост
Мисля, че говори за Аз като лична вселена на индивида, която трябва да бъде опозната. Себепознание, демек. И по скоро вкарва будисткото правило :" Никога не приемайте нещо, което противоречи на здравия ви разум, даже и аз (Буда) да съм го казал".
Нещо като да се радваш на собственото си присъствие, да си в хармония със себе си и да усъвършенстваш себе си. В този дух я разбрах, а не като чист егоизъм, АЗ та АЗ. Не знам, тя ще каже така ли е.
# 11 230
18 фев. 2015, 10:27 ч.
Последно?
Виж целия пост
...
Всеки Аз е микрокосмос.
Всеки Аз е микрокосмос.
...
Т.е.всичко се върти около Аз-а
Моя,твоя,на Ън..Всеки си един макрокосмос....
Т.е.всичко се върти около Аз-а
Моя,твоя,на Ън..Всеки си един макрокосмос....
# 11 231
18 фев. 2015, 10:38 ч.
Това с хармонията е най-сигурният начин към депресията. Все едно гониш хоризонта - в един момент или приемаш, че то затова е хоризонт, защото не може да се стигне, или умираш от изтощение. Ако човек отделя много време на себепознанието, не успява да опознае нищо, защото бяга към хоризонта и пропуска всичко наоколо. От много грижа за собствената вселена, накрая човек става като героя в Стената - строи, строи стена, която да го държи вътре и се затваря в себе си, докато изкука. Накрая така си и умира сам зад стената. ТежкО им на близките му!
Виж целия пост
# 11 232
18 фев. 2015, 10:46 ч.
Себепознаването не е висене и мислене за себе си, а разбиране. Да знаеш защо точно правиш този или онзи избор. Себепознанието не изключва разбиране на околните, или саможертва. Обаче знаше защо даваш, защото обичаш, защото някой или нещо е важно за теб, защото си осъзнал, че си свързан с този свят.
Виж целия пост
Себепознаването не е висене и мислене за себе си, а разбиране. Да знаеш защо точно правиш този или онзи избор. Себепознанието не изключва разбиране на околните, или саможертва. Обаче знаше защо даваш, защото обичаш, защото някой или нещо е важно за теб, защото си осъзнал, че си свързан с този свят.
# 11 233
18 фев. 2015, 10:50 ч.
На това психоаналитиците му викаха май саморефлексия. Но това е като с преяждането - има здравословна граница, а според мен всичките тези езо-мотиво и прочие нарочени за духовни книги и течения, само забиват човека надолу, а не го правят нито по-разбиращ, нито по-добър. Просто влизат в матрицата и дори мислите им не са техни мисли, защото са назобани, но пък са много удобни за оправдание на егоистичното и импулсивно "то".
Виж целия пост
# 11 234
18 фев. 2015, 10:53 ч.
Себепознаването не е висене и мислене за себе си, а разбиране. Да знаеш защо точно правиш този или онзи избор. Себепознанието не изключва разбиране на околните, или саможертва. Обаче знаше защо даваш, защото обичаш, защото някой или нещо е важно за теб, защото си осъзнал, че си свързан с този свят.
Да и аз така го разбирам, като болднатото плюс осъзнаване. Плюс това "хармонията със себе си" я разбирам като - установяване на баланс между вътрешни и външни фактори, или баланс между "Аз' и външната среда.
Виж целия пост
Себепознаването не е висене и мислене за себе си, а разбиране. Да знаеш защо точно правиш този или онзи избор. Себепознанието не изключва разбиране на околните, или саможертва. Обаче знаше защо даваш, защото обичаш, защото някой или нещо е важно за теб, защото си осъзнал, че си свързан с този свят.
Да и аз така го разбирам, като болднатото плюс осъзнаване. Плюс това "хармонията със себе си" я разбирам като - установяване на баланс между вътрешни и външни фактори, или баланс между "Аз' и външната среда.
Препоръчани теми