Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 3 210
13 дек. 2012, 21:16 ч.
Благодаря за линка. 
Не те плаши да си заклещена тук, а?
Виж целия пост
Ти ми набара слабото място. Всъщност искам да живея вечно.
Благодаря за линка. Не те плаши да си заклещена тук, а?
# 3 211
13 дек. 2012, 21:32 ч.
Благодаря за линка.
Не те плаши да си заклещена тук, а?
Ако можех да живея вечно, вероятно щях да имам някакви свръх способности, чрез които животът ми да се улесни. Примерно да не чувствам глад, да не ме лови куршум и т.н.
Виж целия пост
Ти ми набара слабото място. Всъщност искам да живея вечно.
Благодаря за линка. Не те плаши да си заклещена тук, а?
Примерно да не чувствам глад, да не ме лови куршум и т.н.
# 3 212
13 дек. 2012, 21:32 ч.
Благодаря за линка.
Като станеш на 90+ ще размислиш, повярвай ми.
А и задължително да не остарявам. ЧЕ то живот ли е иначе?!
Виж целия пост
Ти ми набара слабото място. Всъщност искам да живея вечно.
Благодаря за линка.
# 3 213
13 дек. 2012, 21:34 ч.
А и близките ти също да не остаряват и умират. Ама пък няма ли да ти писне все едни и същи физиономии да гледаш?
Виж целия пост
# 3 214
13 дек. 2012, 21:40 ч.
Близките нека остаряват и умират. Нямам толкова близки - всички съм ги напуснала, отдавна съм се откъснала от семейното гнездо. Не мога да кажа, че мъжът ми е умрял от любов по мен. Ще го преживее, ако и него напусна. Изобщо не мисля, че някога ще имам чак толкова близки хора, които да не мога да превъзмогна, но знае ли човек.... 
Виж целия пост
А и близките ти също да не остаряват и умират. Ама пък няма ли да ти писне все едни и същи физиономии да гледаш?
# 3 215
13 дек. 2012, 21:42 ч.
Tц.Самото земно кълбо вибрира.Барабар с всичко живо на него.Точно както и ти имаш индивидуални вибрации/електромагнитни импулси.И те не зависят нито от йоносферата,нито от кемтрейлса,ни от гмо-то,нито от екологичната криза,ни от петролната..Виж..за финансофата не знам.Тя може и да влия.
Йоносферата няма как да има постоянни самостоятелни/независими вибрации.Йоносферата разонира в унисон с планетно тяло.
Вечен живот в едно тяло?Като една личност?Пази боже..Това би довело до еволюционна стагнация.Все едно да безкрайно да ходите на училище и да учите само и единствено един предмет.
Виж целия пост
Земя и йоносфера около нея, която е проводник. Има източници на широк спектър излъчване - мълнии,земна плазма и всякакви други,като вълните с ниските честоти заради сферичната форма на Земята, резонират (наслагват се, и се усилват в точно определени честоти) и по специално 7.83, 14.1,20.3 .... Нищо не се покачва.
Йоносферата няма как да има постоянни самостоятелни/независими вибрации.Йоносферата разонира в унисон с планетно тяло.
Вечен живот в едно тяло?Като една личност?Пази боже..Това би довело до еволюционна стагнация.Все едно да безкрайно да ходите на училище и да учите само и единствено един предмет.
# 3 216
13 дек. 2012, 22:17 ч.
Близките нека остаряват и умират. Нямам толкова близки - всички съм ги напуснала, отдавна съм се откъснала от семейното гнездо. Не мога да кажа, че мъжът ми е умрял от любов по мен. Ще го преживее, ако и него напусна. Изобщо не мисля, че някога ще имам чак толкова близки хора, които да не мога да превъзмогна, но знае ли човек....
Имаш дете, нали?
Виж целия пост
А и близките ти също да не остаряват и умират. Ама пък няма ли да ти писне все едни и същи физиономии да гледаш?
# 3 217
13 дек. 2012, 22:26 ч.
Близките нека остаряват и умират. Нямам толкова близки - всички съм ги напуснала, отдавна съм се откъснала от семейното гнездо. Не мога да кажа, че мъжът ми е умрял от любов по мен. Ще го преживее, ако и него напусна. Изобщо не мисля, че някога ще имам чак толкова близки хора, които да не мога да превъзмогна, но знае ли човек....
Имаш дете, нали?
Да, но какво от това? Един ден ще порасне и ще се откъсне...
eksipnos, какво се връзваш и ти?! Мисля си все пак, ако можех да живея вечно, можеше и да се науча да свиря на пиано и да осъществя едни други мечти, за които времето вече им е минало.
Виж целия пост
А и близките ти също да не остаряват и умират. Ама пък няма ли да ти писне все едни и същи физиономии да гледаш?
eksipnos, какво се връзваш и ти?! Мисля си все пак, ако можех да живея вечно, можеше и да се науча да свиря на пиано и да осъществя едни други мечти, за които времето вече им е минало.
# 3 218
13 дек. 2012, 22:29 ч.
Е,а кво ти пречи да смениш тялото и пак да направиш квото искаш?Примерно..Ако сега нямаш пръсти за пианистка,то следващият ти подбор на гени,ще ти даде възможност да разгърнеш напълно този си потенциал..Просто пример.
Виж целия пост
# 3 219
13 дек. 2012, 22:29 ч.
HAPPY_QUEEN, това е като да си вечно в първи клас. Ще се научиш да пишеш правилно ченгелите и други там първокласнически неща. Но толкова, без развитие натам.
Виж целия пост
# 3 220
13 дек. 2012, 22:33 ч.
Имам всичко за пианистка, само дето акъла ми дойде късно... и точно когато ми дойде, пак замина и реших да се омъжа. 
Въпросът е, че мен лично не ме грее какво ще е в някой следващ живот, ако има такъв. Искам да го направя сега, а сега нямам възможност и то защото си избрах друг начин на живот. 
Както вече писах - развитието в "друг живот" не ме грее. Не ме интересува дори.
Виж целия пост
Е,а кво ти пречи да смениш тялото и пак да направиш квото искаш?Примерно..Ако сега нямаш пръсти за пианистка,то следващият ти подбор на гени,ще ти даде възможност да разгърнеш напълно този си потенциал..Просто пример.
Въпросът е, че мен лично не ме грее какво ще е в някой следващ живот, ако има такъв. Искам да го направя сега, а сега нямам възможност и то защото си избрах друг начин на живот. Както вече писах - развитието в "друг живот" не ме грее. Не ме интересува дори.
# 3 221
13 дек. 2012, 22:39 ч.
Това е много хубава пси нагласа.Браво.
И все пак..Няма как да изживееш всичко в рамките на един живот в едно тяло.Аз например..Много ми се иска да усетя какво е това да носиш живот в себе си,да го чувстваш как расте вътре в теб..Много странно ми се струва,направо като някъв парадокс..И за съжаление...Колкото и да се пъна,знам,че в тоя живот нема как да стане,та се надам на следващият
Виж целия пост
И все пак..Няма как да изживееш всичко в рамките на един живот в едно тяло.Аз например..Много ми се иска да усетя какво е това да носиш живот в себе си,да го чувстваш как расте вътре в теб..Много странно ми се струва,направо като някъв парадокс..И за съжаление...Колкото и да се пъна,знам,че в тоя живот нема как да стане,та се надам на следващият
# 3 222
13 дек. 2012, 22:46 ч.
eksipnos, внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне. Да си жена е много хубаво, но има и доста негативи. Да носиш живот в себе си е едновременно прекрасно и ужасно. Поне моята бременност беше доста тежка, но малко хора имат такава си мисля. Раждането обаче беше супер, но аз не раждах "нормално". Самото раждане ми е едно от най-хубавите преживявания в живота. Обаче новият живот не се изчерпва само с това. Да отгледаш дете е далеч по-трудно, поне за мен. Не знам за какво ги пиша тия работи. Никога няма да се науча на форумска мъдрост като вас, изглежда. Да си жена понякога е много тежко, жените са по-влюбчиви, повече страдат. Е, поне аз съм останала с такива впечатления. 
А дали един живот не стига - стига, но трябва навреме да се усетиш. Аз се усетих не съвсем навреме или по-точно се клатушках като муха без глава докато изгубих времето, което имах и пропуснах възможностите, които ми бяха дадени.
Виж целия пост
Да си жена е много хубаво, но има и доста негативи. Да носиш живот в себе си е едновременно прекрасно и ужасно. Поне моята бременност беше доста тежка, но малко хора имат такава си мисля. Раждането обаче беше супер, но аз не раждах "нормално". Самото раждане ми е едно от най-хубавите преживявания в живота. Обаче новият живот не се изчерпва само с това. Да отгледаш дете е далеч по-трудно, поне за мен. Не знам за какво ги пиша тия работи. Никога няма да се науча на форумска мъдрост като вас, изглежда. Да си жена понякога е много тежко, жените са по-влюбчиви, повече страдат. Е, поне аз съм останала с такива впечатления. А дали един живот не стига - стига, но трябва навреме да се усетиш. Аз се усетих не съвсем навреме или по-точно се клатушках като муха без глава докато изгубих времето, което имах и пропуснах възможностите, които ми бяха дадени.
# 3 223
14 дек. 2012, 07:30 ч.
Хепи, не е вярно това, трябва да си посмениш нагласата. Аз също по едно време си мислех, че съм изпуснала шанса си, птичето дето кацало веднъж и бла бла. Не е така. Ако нещо или някой е за теб, ще те намерят рано или късно пак. Стига само сама да не си заравяш възможностите с тая негативна нагласа, която сега демонстрираш. Винаги можеш да постигнеш това, което е добро за теб. А ако въпреки всичко не го постигнеш и не ти се дава като възможност, ще се убедиш с течение на времето, че пак е за твое добро.
Виж целия пост
# 3 224
14 дек. 2012, 11:17 ч.
Все едно слушам мъжа ми:всяко зло за добро! Не, не е винаги така, може пък непостигането на нещо хубаво да не е за добро, а просто не ти се дава. Не за друго, а защото не можем да имаме всичко, което поискаме. Много е хубаво, за твое добро е, но няма да го получиш, нямаш сили да го постигнеш и толкова. А понякога изобщо не зависи от теб каквото и да правиш. Остава ти горчилката от неуспеха и копнежа по недостижимото. Това може да е все така, дори да живееш вечно. Все нещо ще ти се изплъзва. Приемането на поражението си е урок. Почти си го научих моя. Почти. 
Ама си е мъка де... 
Виж целия пост
Ама си е мъка де... Препоръчани теми