Какво има след смъртта?

Може да е програма, може да сме в Матрицата, всичко може...

http://it.dir.bg/news.php?id=10651213


Съжалявам, но като музикант не мога да подмина тези откровени глупости. Бах никога не е бил глух. В края на живота си страда от частична слепота. Бетовен оглушава в голяма степен като това се случва постепенно от 26-годишнината му насетне.
И досега не знам за музикант, който да е роден глух. Моля да му посочиш името.

интересно е защо органичната материя се съпротивлява на смъртта?
ако има живот след смъртта на тялото защо търсим начин да го запазим максимално дълго живо?

http://it.dir.bg/news.php?id=13325557&nt=13

имам теория, че животът (разумният) е намерил начин да съхранява информацията и да просъществува през всякакви физични катаклизми, включително начало и край на Вселена

в крайна сметка цялата борба е за запазването на информацията чрез препредаването й
това предполага загубването и намирането на същността си през много цикли

За Бах ексипнос беше писал и друга глупост- че е бил единствен музикант и беше даден за пример как талантът не се предава с гените. Всъщност това е една огромна музикална фимилия

Това ми напомни на едни разкази на Станислав Лем, които за първи път ме хвърлиха в размисъл по темата... в далечната 88 г.

Материята е тленна,духът е вечен.

Оу йе 

*Mandragore*, а ти откъде знаеш?

Така е казано.Всеки сам избира кое да приеме за вярно.

Така е. Но тук се опитваме да даваме и аргументите, които стоят зад казаното.
Подчертавам - аргументи. Не доказателства, че пак някой ще подскочи.

Отдавна чета темата... от толкова време,откогато загубих дядо си и за 1ви път се сблъсках със смъртта отблизо и напълно в осъзната възраст -преди 5месеца.Не бях губила близък ,освен най-близката си приятелка,която почина внезапно последната година от гимназията.Нейната загуба преживях  също много тежко..
Но първо ще кажа за дядо.Напълно здрав и жизнен човек,и все пак в залеза на силите си,на 81г.Живеем в 2 входа,той поемаше много от грижите за децата ми... както и да е.Вечерта,преди да почине оставих малката си дъщеря при баба и дядо за час.Като отидох да я взема дядо ми каза: уфф,ще се мре тая вечер... кажи на... (ММ) да дойде утре сутринта и да ми оправи казанчето на тоалетната.Изобщо не обърнах внимание на думите му.След половин час звъни баба и ми казва да дойде ММ,че дядо не се чувства добре.Докато ММ го закара до болницата( а ние сме на 2мин път) той вече си отиде...   Отиде си в колата ни... вечерта го сънувам,а той - поседнал на диванчето,както си го знам...питам го: дядо,ти защо си тук,нали вече те няма...Той ми каза: Спокойно,аз идвам да си почина,още съм у дома...

Онзи ден дядо трябваше да има РД. Брат ми бил забравил за това...На сутринта ми звъни и ми казва: Сънувах дядо.Каза ми: Абе можеше да си поживея още малко...Но и тук не е зле.Бъдете спокойни за мен... Аз естествено му припомням за това,че има РД.Не знам дали е съвпадение или не... Но за мен е знак от НЕГО. Милият ми,дядо...

А когато почина моята приятелка,бях изпаднала в депресия,не ядях ,разболях се от анорексия.Един ден просто я сънувах и ми каза: Спри се,момиче,не се тревожи за мен,защото тук е прекрасно... Това беше преди 13 години.
Не знам какво да си мисля и в какво да вярвам.И се извинявам ако съм ви дотегнала с разказа си.Но искрено се надявам да ИМА нещо след смъртта.Непрекъснато,всеки ден мисля за това,търся си обяснения.Но нямам доказателства.Остава ми само да вярвам...

Какво има след смъртта не знам, но със сигурност смъртта е продължение...Към какво, към кого, накъде....Не знам. И аз съм от тези, при които починалите често идват, за да споделят нещо си.
И наистина всички починали твърдят, че "там" е много добре и са спокойни.
Няма да забравя "разговора" си с една не особено близка ми жена. Питах я защо не "идват" по-често да си говорим, а тя ми каза: Пътуванията до вас са трудни, не може непрекъснато да идваме, пък и вие много се разстройвате....

Това съм си мислела и аз - кой знае, сигурно и за тях е трудно да достигат до нас, както и за нас - да ходим насам натам с астралните си тела . А пък и да дойдат, имаме ли настройката да ги виждаме изобщо...и т.н.

На някои хич не ни е трудно.

Всичките ми баби и дядовци "дойдоха" да се сбогуват с мен след като починаха. Първият път казах на дядо ми да идва да се виждаме по-често, но ми каза, че не му е позволено.
Въпреки, че тези срещи са ме оставяли в особено силно емоционално състояние, мисля, че просто са плод на фантазията ми.

E, добре де. Но на повечето НИ е трудно.

Четейки постовете, се сещам нещо. Дядо ми почина, когато бях на 10 години. Вечерта се очакваше, че си заминава. Оставиха ни с брат ми да спим у дома, а родителите ни бяха при баба и дядо. Дядо  починал през нощта, аз същата вечер сънувах, как идва при мен и казва, че всичко е наред и да не се притесняваме за него. Може да е било под влияние на очакването за това, че си отива. Но думите му бяха изпълнени със спокойствие. На тази възраст съм се страхувала от смъртта и би било " по-логично" да се проектира в съня ми чувство на безпокойство и думите му, отправени към мен, да са в друга тоналност.
Скоро, пък сънувах как едно момиче, моя бивша съседка, починала от онази болест, излиза от гроба. Твърди, че докато е била в ковчега, е била жива и дори през това време е родила детенце. Майка ми присъстваше на разговора ни, изпадна в ужас, че човек може толкова години да бъде жив погребан и поиска от мен, когато дойде моментът, да я кремираме. Мисля, че скоро и го споделих този сън.....

И аз винаги съм си мислела, че тези срещи са плод на по-развинтеното ми въображение или в резултат от липсата на починалите. Но това до момента, в който не започнах да се "срещам" с познати на познатите ми, хора, за които не съм се сещала докато са били живи, камо ли след като са починали да ги мисля. И посланията, които трябва да предам на живите им роднини - все неща, за които никога не съм знаела... С други думи - колкото и да не искам да вярвам, явно нещо или някой продължава и след смъртта....