Какво има след смъртта?

Здравейте.
Интересно е тук при вас.
Искам да ви разкажа за един мои сън който е доста по темата " Какво има след смъртта"
След като починаха баба и татко изпаднах в някаква страхотна дупка, постоянно мислех, че ще се случи нещо лошо на мен или на децата ми, че ще умрем, ще ни заровят в земята итнт. Сънищата ми бяха кошмари как погребат мен или децата, ужасно ме беше страх от смъртта. Докато един ден не сънувах най-яркия си сън, беше като истина. Сънувах, че съм в апартамента в който израснах, като дете, отивах на училище, беше тъмно, валеше дъжд. Спрях да пресека улицата, която е точно пред училището и изведнъж се пренесох във много топла и слънчева стая. В стаята имаше едно момиче, което аз явно познавах, някак близко чувствах, самото и присъствие ми вдъхваше спокойствие, говорихме си с нея , даже пробвах няколко рокли, тя ми каза че съм много хубава . Така дойде момента в който тя каза,  че трябва да излезе за малко, но да не отварям едно шкафче, което беше пред мен. Когато излезе аз отворих шкафчето и в него имаше един лист на който пишеше името на момичето, дата на раждане, но и дата на смъртта, пишеше че е починала в самолетна катастрофа. В този момент сякаш се върнах назад от стаята до мястото на улицата, видях как ме блъска кола. Разбрах, че съм умряла. В този момент дойде момичето, попита ме дали съм готова и ме хвана за ръка. Интересно за мен беше това, че се чувствах съвсем спокойна, че не ме беше страх, че не тъжах за близки, не се притеснявах за децата си. Просто отивах на друго място.
От тогава кошмарните мисли спряха, започнах да спя спокойно и да се чувствам добре. Мисля че Господ ми изпрати този сън да ми покаже, че няма страшно.
Стана , малко дълго извинете ме, но исках да споделя с вас.

Имала си страх - получила си утеха. А дали от господ, подсъзнанието си, висшия аз или нещо друго, е въпрос на вярвания и разбирания.

хах, и при мен е точно същото положение със сънищата. Усещам винаги някаква ужасна слабост, изтощение, едва се придвижвам до там, накъдето съм тръгнала. Това ме кара да мисля, че съм разделила енергията си и голяма част от нея е някъде другаде, затова сега не ми стига сила да живея буквално. Реших да попитам един човек, който е много сензитивен, и го повиках в съня си. Той обаче не пожела да говорим, но ми даде да разбера, че отговорите са в мен, не в него. Много се засрамих, дадох си сметка, че съм абсолютна патка и съм тръгнала да питам други за себе си, а отговорите естествено са в мен Сега обаче продължавам да сънувам този човек, но сънищата са много напрегнати, събуждам се с неприятно, тягостно чувство, а изобщо не помня той какво ми говори и обяснява. Още не умея да контролирам процеса на сънуване и не мога да се оправя в ситуацията и да запомня какво сънувам и какво става изобщо.

Mалей, колко сте изписали...   Пък аз се зачетох в 1 книжка руска, привлечен от Анотацията, споменаваща, че са засегнати въпроси за ре-инкарнацията и др. После се оказа, че и Хрониките на Акаша са засегнати, та окончателно се заинтересовах.... Ето инфо:

Анотация:
Линкове - epub ... txt

 

Здравейте!
Темата Ви ми е страшно интересна,от няколко дни Ви чета но да си призная не съм я прочела цялата.Някои от книгите за които говорите съм прочела,други ще прочета със сигурност.Много по леко ти става като знаеш че има с кого да споделиш,вижданията си,преживяното... За мой голям късмет,аз мога да говоря на тази тематика със съпруга си,но на моменти това не ми е достатъчно.За сега се записвам да Ви следя.

Julia_21 - Със сигурност и ти сънуваш, но досега не си забелязала. Поне мисля, че човек сънува всяка нощ и то НЕ по 1 път, но е друг въпроса колко си смомня от това...  Аз в последно време рядко сънувам.... т.е. рядко си спомням нещо, а ми се ще да си спомням повече, ако не ВСИЧКО...  От онзи ден имах 1 сън, който май че взе че много бързо се изпълни комкретно, но е доста негативен и искам да мине малко повече време, хем да се убедя, че ме е отминало вече и тогава да го споделям... 

Питах се защо все се говори за Астрални пътувания... Пътуване в астрала, в астралната сфера.... и т.н.  А не в друга/други сфери?  Връщайки се към филма цитиран в този постинг на B l a n k a - разбираме, че около Земята има 6 сфери (стават 7 заедно с материалната сфера, която е самата планета).... Една от тях (втората) е астралната сфера. Т.е. говори се за пътувания САМО в тази сфера! А в другите? Има ли, няма ли? 

И аз трябва да спра да си режа косата... поне това, което е останало от нея. И аз съм имала много интересни сънища - като филми, но дори ги виждам като на филмова лента. Имах и един сън, в който едно извънземно дете пи кръв от мен... Четох някъде, че има извънземни, които пият кръвта ни (даже видях черепа им), четох че рептилите дори ядат хора.

Какво още... много кофти период ми е в личен план. Мъжът ми е направил нещо на компа и върви като костенурка... може да е нещо за следене - писнало ми е вече от него...

За друго седнах да пиша, обаче. Ако е истина това, че сами избираме някои дефекти в живота си, то може би аз съм избрала моите родители да са кофти, безчувствени, студени, негрижовни и безотговорни, може би защото много лесно се привързвам и бих се привързала прекалено силно към тях, а чрез техните отвратителни качества са ме отблъснали така, че да не милея за семейството. Но ми е интересно защо, по дяволите, съм избрала да нямам грам късмет в личния живот?! Не виждам да има някакъв ефект на духовно или положително развитие това.... Кой знае... сигурно съм искала да ми е гадно, много, много гадно...

От друга страна стигнах до една точка от книгата, която чета за по-висшия секс и там казват, че трябва първо да се овладее Микрокосмическата орбита, защото иначе няма как да се стигне до по-високите нива на секса и сега ще трябва и тази книга да чета...
А интересно ми стана там пишат, че ако сексуалната енергия не се изразходва, може да се преобразува в негативна. Сега откривам от къде идва дълбокия ми негативизъм. 

Аз не спирам да сънувам, но ужасяващи глупости, за които дори не мисля и чак ме е яд, че сънувам тези неща Като малка поне сънувах че летя, до преди две години, че имам обувки, с които с един отскок се озовавах на 10 метра във въздуха и се снижавах плавно, а сега обременяващи, ненужни сънища
Алиен, и при мен така, явно е и до характер - докато всичко у дома вървеше, бях окрилена, целенасочена и с мечти - сега се нося по течението...
Сега чета за бебенце, болно от рак - ако сами допринасяме за болестите си, как така бебета и деца боледуват необратимо, това ми се струва една от най-големите несправедливости в живота.
И , май всеки си пише каквото му скимне - познавам хора, които просто не обичат секса и са най-благите и мили хора, които познавам.

Хепи, Трансформирай я тази енергия......Води я към горните чакри.

ALIEN като чета поста ти /последния/ не е сигурно дали негативизма ти идва от сексуалната енергия. По-скоро е от други фактори в живота ти.
Случайно засякох днес твои постове  в други теми и съвсем се убеждавам, че не ти е секса проблема. Дано се развият нещата по най-добрия за теб начин. Реши какво е добро за теб и действай
И аз гледам все оптимистично да виждам нещата, но понякога реалността така ме тресва, че силно се разколебавам в теорията, че всичко е за добро.

Ами... аз за себе си осъзнавам, че е , защото имам повече енергия отколкото изразходвам и понякога правя глупости.... То сексуалната енергия е първична, но може да се овладее до жизнена сила и от там да премине в духовна (това сега чета в книгата). Първо трябва да се овладеят енергиите - това за Микрокосмическата орбита, за да може енергията да работи както трябва и негативната енергия да се превърне в позитивна. Определено при мен има доста секс. и първична енергия, но осъзнавам, че не е култивирана и се надявам с определени упражнения да успея да култивирам. Обаче като се замисля, че за някои практики трябва и подходящ партньор - на същото/сходно енергийно и духовно ниво... 

Съвсем доскоро се тормозех от същите въпроси.Преди има-няма 2 седмици по време на един дълъг разговор с една приятелка изведнъж ми просветна всичко-причината да ми се случва.Получи се по много лесен начин-говорехме си какво не бихме направили, ако можехме да се върнем назад във времето...Стигнах много назад и определих коя ми е най-голямата грешка, която доведе до куп други след това.Сега не бих го направила.Но после се замислих...спомних си какво мислех и в какво вярвах тогава...не, нямаше начин да ми се случи нещо по-различно.И проумях, че всички както казваш гадости съм ги получавала защото съм търсила точно това.Дори когато бях нещастна с тях, продължавах да ги търпя, защото не вярвах, че има по-добро.И всъщност цял живот съм получавала точно това, което уж не харесвам, защото него съм си търсила.Факт.И, разбира се, началото е в семейството, в което съм се родила.Заради майка ми и баща ми бях убедена, че това заслужавам и няма по-добро.Но щом душата ми ги е избрала за мои родители, значи целта е тази-да стигна до това, което знам сега.Мисля, че съм научила един основен урок, заради който съм дошла тук.Облекчението е огромно, защото вече знам, че не е можело да стане другояче.Всичко ме е водело към сегашната аз.Невероятно е!
Та, Хепи, просто не е дошъл моментът, в който да осъзнаеш причината.Но щом я търсиш, ще ти се даде .Аз сега съм благодарна за всичко случило ми се.И особено на тези, които ме сдъвкаха и изплюха.Благодаря им, защото ме изстреляха нагоре!

Не искам да измествам фокуса на темата, но помня, че Хепи беше писала че мъжа й е бил Звяр и едва ли не с новото семейство е станал неузнаваем. Поговорките съдържат за жалост големи истини и тази че ''Вълкът козината си мени...'' явно е много вярна, за съжаление. Желая ти успех от сърце

Може и да си права, miracle_today!

Аз мисля, че може би не ми върви в личен план, защото както писах, лесно и силно се привързвам и е напълно вероятно никога да не се заинтересувам от духовните неща, ако всичко ми е наред. Може би затова не ми върви в личен план, за да обърна внимание на това, което е над тях.

(П.С. Според обстоятелствата всеки може да бъде и звяр, и коте. Зависи как бъде предразположен... И аз имам вина за някои работи, но човек се осъзнава късно понякога...)

Сега погледнах и аз в последните постове на Ейлиън(май така се изговаря, извинявам се ако бъркам). Та....битието определя съзнанието, макар че отричат тази истина. В капан си и ще ти е трудно измъкването, затова. Дръж се, ти си особена душа и нестандартният ти дух е най-голямата ти сила, използвай я. Сигурна съм, че ще се справиш и мисля, че да, сама си го наредила да бъде така.(за това, което пишеш, негативните неща в живота, родителите и проблемите) Просто няма как този необикновен темперамент да си го предвидила, за да бъдеш просто нечия жена и майка на дете. Това си е живот за сива мишка(говоря като характер), твоят ще е бурен и труден със сигурност, но си се подготвила с подходяща душевност, за да устоиш. Мислила ли си по този начин за себе си?
Ето и аз днес мислих за себе си. Все не можех да разбера що, по дяволите, от всички стотина инкарнации, които видях, точно на мен се падна да минавам през ада на болестите, на болката? Та аз едва си нося душата в зъбите и съм направо миниатюрна. Всички други, особено тези, които видях по-отблизо, са доста по-едри, здрави, би се очаквало, че ще се справят по-успешно от мен. Но....издържам на болка, изглежда имам по-висок праг на издържливост, досега не съм взимала обезболяващи(не че ми дават, де) за нито една от болестите си, а хората живеят всеки ден на такива. Това ми е отговора. Винаги има нещо, което не забелязваш в себе си, защото си му свикнала, то е твоята същност, а то изобщо не е случайно. То е това, което ще те преведе през живота, такъв какъвто ще бъде. Обикновено труден в някакъв аспект.
Ако можеш да трансформираш енергията си, ползвай съвета на Еластина, аз не знам как се прави