Какво има след смъртта?

Съжалявам за случилото се 
Аз затова написах, че не приемам идеята за прошката. Лично аз не мога да простя, т.е да забравя или приема за нормално това, че някой целенасочено ми е навредил. Начинът ми за реагиране в такава ситуация е приемане Приемам случилото се като факт, приемам последиците като факт, със всичките емоции които го съпровождат. И понеже случилото се е двустранен процес - замесени са двама - аз и навредилият ми, включвам и другия в ситуацията - казвам и показвам с думи и поведение, как приемам направеното от него и какво изживявам. Така изяснявам за себе си нещата, но ги изяснявам и за другия и проблемът не остава в подсъзнанието, където да ме трови, а излиза наяве, в съзнанието.
С други думи - когато възникне такъв проблем, изяснявам нещата - със себе си и причинителя на проблема. Не съдя никого, не прощавам на никого. Само изяснявам нещата - истината е освобождаваща.

Благодаря за отговора!Точно това направих,но не знам защо остана чувството че нещо не съм направила както трябва.

Да не би все пак да мислиш, че си се отнесла прекалено зле с тези хора?
Аз преди имах проблем с това, че смятах, че всички хора са добри и заслужават само добро отношение. Каквото и да са направили /на мен или на някого другиго/ намирах начин да ги оправдавам и  се опитвах така да действам, че да не ги нараня излишно. Но осъзнах, че така само спомагам те да продължат с тези си прояви, а аз се чувствам зле. Животът на другите хора си е техен проблем. Щом те са решили да направят нещо, да си търпят и последствията от него.
Човек не трябва да има угризения заради това, че се е защитил и то без да ползва гадни средства, като примерно да отмъщава и причинява някаква вреда.

Роли, видях, че си загубила бебе, моите съболезнования. Всички теории, върху които разсъждаваме, се разбиват на пух и прах, когато опре до трагедията да загубиш близък, още повече дете. Такива случаи бележат целия живот на много хора. Но с цялото ми уважение към болката ти ще ми позволиш ли една друга гледна точка:
Днес хората страдаме прекомерно, защото нямаме вяра в Бога/ Вселената/ Върховната предопределеност или както и да го наречем, но простичко казано - не вярваме, че животът се ръководи от едни по-висши сили. Някога това упование се е давало от религията и така хората са оцелявали в ужасните времена, когато животът е бил жесток и е имало много смърт. Казват, че върховните добродетели са вяра, надежда и любов, също, че не трябва да мислим за утрешния ден, защото Господ ще се погрижи за нас. За хората, които вярват, че това е трябвало да се случи, че то е било проектирано и програмирано преди още да започне животът, а човекът, който го е извършил е само "ръката", претворила в дело Висшият план, тези хора могат да дадат прошка. Даже много източници съветват да не се скъри прекомерно за мъртвите, за да не ги задържаме тук.
Умът ми казва, че трагедията в живота е Урок с главна буква, но сърцето ми се свива от страх да не би да ми се случи да бъда изправена пред такъв урок. Цялата беда е, че никой не ни подготвя за истинската същност на живота, а от малки ни моделират вредни модели на мислене, които след това стават нашите уреди за мъчение.
Дано не си приела като обида думите ми, пак повтарям, че се отнасям с огромно уважение към скръбта ти.

Да не би все пак да мислиш, че си се отнесла прекалено зле с тези хора?
Аз преди имах проблем с това, че смятах, че всички хора са добри и заслужават само добро отношение. Каквото и да са направили /на мен или на някого другиго/ намирах начин да ги оправдавам и  се опитвах така да действам, че да не ги нараня излишно. Но осъзнах, че така само спомагам те да продължат с тези си прояви, а аз се чувствам зле. Животът на другите хора си е техен проблем. Щом те са решили да направят нещо, да си търпят и последствията от него.
Човек не трябва да има угризения заради това, че се е защитил и то без да ползва гадни средства, като примерно да отмъщава и причинява някаква вреда.
[/quote] Май там ми е проблема,бях прекалено възпитана,мека и не намерих сили да докажа вината им.Казах им какво мисля,но за тях моето мнение е нищо.

Аз изгледах видеото, което постнах малко по-горе днес. Жената от него описва нещата точно така, както и аз ги разбирам и си ги представям. Всяка една наша реакция променя линията ни на живота. Всички можем да пътуваме в астрала, там да се срещаме с другото си аз в другите линии на живот, в които сме взели друго решение и да почерпим опит от тях. Явно никой не го е гледал. Много е интересно, нищо че е дълго, гледа се на един дъх. Накрая говори и за тъмните сили, които ни подвеждат и ни пречат да се развиваме. На лошите не просто трябва да се прости, а да се помогне. В противен случай ще продължават да вършат злините си.

 B l a n k a в никакъв случай не приемам думите ти като обида.Напротив това е и моето виждане.Знам че това беше един много жесток урок за мен и семейството ми.Но като се замисля на колко хора след това бях полезна... Много отдавна спрях да се самобичувам,много ми ковстваше да спра да се самосъжалявам и да се вдигна на крака за много кратко време.Но това с прошката не ми се получава.Все имам както казах усещането че нещо не върша като хората,много пъти ми се е искало да спра една от виновниците за станалото и да я попитам в очите ако това което направиха,стане с нейното внуче което тя разхожда близко до домът ми... но не мога,не съм такава като тях и на никого не желая да премине през това.

r@li била съм точно в твоето положение по един случай в моя живот. Смятах, че прекалено меко съм постъпила и че е трябвало въпросния човек да плати по законите  на страната. Но и аз по време на случващото се нямах сили да предприемам каквото и да било в тази насока. Дори се оказа, че съвсем не съм преживяла вътрешно случилото се, както си мислех. И тогава в един момент /съвсем наскоро беше/ осъзнах, че се държа като слаб човек, а всъщност имам достатъчно сили, за да преодолея това - чувствата си, както и угризенията, че не съм постъпила достатъчно смело навремето. А и ние не знаем всичко - може да сме постъпили така като е било най-добре. А съдбата на другия човек си е негов проблем. Ако трябва да бъде наказан, ще бъде - независимо как. Той ще си научи по един или друг начин уроците, а ако не го направи - проблемът си е негов. Нали една от задачите ни тук е да преодоляваме кармичните връзки - ако се занимаваме повече от  необходимото с някого, само ги заздравяваме тези връзки. А няма смисъл да си организираме общуване и в друг живот с някоя негативна личност.
Направила си това, което си могла да направиш в тогавашната ситуация и според усещанията си. И може би си постъпила по най-добрия за всички начин. И по друг начин да беше постъпила, това нямаше да промени случилото се. А като мислиш за виновниците, само им даваш незаслужено място в живота ти. 

И аз това мисля. Но за мен прошката не е помощ. Помощ е като им кажеш истината за действията им и като им покажеш със своите действия, че  от лошото не е сигурно дали печелят, но със сигурност губят.
Хората обикновено не се мислят за лоши и е хубаво някой да им каже, че грешат, защото те могат и да не осъзнават до каква степен вредят на другите.

Всъщност не искам да остана неразбрана.Интереса ми към темата не произлиза от това че съм загубила синът си.Да това беше нещото което ме подтикна да се ровя,да чета  и т.н ,вече целенасочено. Но и много преди това аз също четях подобна литература,винаги тази тема ме е вълнувала.Баба ми страдаше от епилепсия и разговаряше с души на мъртви,така че дали съществува живот след смъртта аз винаги съм вярвала че съществува.Просто случилото ми се,преживяванията ми по време на раждането на точно това дете което загубих,сънищата ми които в продължение на 50 дни не ми даваха покой и в последствие смъртта на детето бяха капката които преляха чашата и започнах да се опитвам да разбера какво трябва да науча от този живот.Не знам дали ще успея,но това само времето може да покаже.

Аз пък прошката я разбирам като да не съдиш някого. Защото, когато съдиш нещо лошо, ти го признаваш и то има власт над теб. Просто трябва да се помогне, без да се съди!

Mamam-am благодаря ти още веднъж!Всъщност май това е и моето становище по въпроса,но понеже почити навсякъде се говори за прошка,а аз не можех да си обясня как точно трябва да простя,като тези хора са ми вече толкова безразлични,дори и лоши чувства вече нямам към тях.Та затова зададох въпроса си.Благодаря още веднъж!

Трудно се пише по такива теми. Случило ти се е нещо ужасно. Изчетох коментарите и мисля, че отговорът сам си дойде в последния ти пост - трябва да простиш на себе си, ако смяташ че не си постъпила адекватно с виновните. Може би това е целия смисъл на прошката - да простиш сам на себе си.

r@li,  ! Моите съболезнования за това, че ти се е случило най-лошото!

За прошката - аз поне за себе си се радвам, че не страдам от такива отрицателни мисли и емоции да виня някой за нещо или да тая гняв, обида и пр. Забравям на мига всяка злина, която ми е сторена, даже толкова забравям, че наистина не мога да се сетя... Не държа сметка на никой за нищо, не тая отрицателни емоции в тази насока... така много лесно се живее със себе си.  

Интересна статия
http://svetovnizagadki.com/nikola-tesla-i-maria-orsic-1/