Какво има след смъртта?

Това само показва, че все още не можем да разгадаем живота, нещо реално и видимо /поне за сетивата ни/, а какво остава за след него.

     Човекът заема специално отношение в света. Особеностите на устройството на неговите сетива му показва света на части. Така човек се явява като постоянно опознаващо същество.
  Едната част от реалността се дава на човек чрез сетивата/възприятията/. Другата част му се дава чрез мисленето. Мисленето свързва отделните възприятия в понятия. Понятието вече представлява и насочва човек към цялостната реалност. Пример :
  Ако гледаме морето и вярваме само на възприятието , то постоянно се променя. Логиката показва, че ако вярваме на такива променящи се възприятия не можем да разчитаме само на тях. Чак когато мисленето пусне своите нишки между представава за морето,представата за вятъра,за движението  на водата- чак тогава ние се добираме до понятието за морският басейн. То може да включва безброй други предствави и да се свързва чрез мисленето с безброй други понятия.

   Колкото повече възприятия имаме  и колкото повече изпитваме подтика взаимно мисловно да ги обединяваме, толкова по-голям е нашият опит.
   Съвременната наука обръща внимание само на възприятието. А това е само една половинчата истина. Ако се гледа само на нея изолирано неизбежно се стига до заблуждение.  Чистото мислене е духовна дейност. То освен възприятието е другият важен елемент на познанието, чрез който образуваме понятията.

Импулс отвъд човешките възприятия и разбирания."Да бъдеш или да не бъдеш?"...Всяко нещо,има собствено съзнание.Всяка клетка,всеки атом..
Що е то интелект? Интелектът е мостът който свързва активното съзнание с пасивното.Колкото повече се разширява този"мост",толкова по-голяма става неговата пропускливост.А пасивното ни съзнание,е мемори стика на който е записана цялата информация с която разполагаме за Битието.
п.с.Мозъкът не мисли.Той притежава тази функция,но ако го няма"оператора"който да зададе командата,мозъкът сам не може да мисли.Така де..ако няма кой да седне зад клавиатурата,компа сам не почва да пише

Да де, но нали интелектът или "оператора" зад компютъра нито може да се види, нито да се пипне... Според мен там някъде е отговорът на загадката. Импулсът, който кара клетката да се раздели и да продължи да живее.

voilla...
Интелектът не е"оператора"..по-скоро е негов атрибут.Атрибут на Съзнанието.
Торсионни полета..Що е то душа?Информация обърната навътре.Търсеща,себеопознаваща и самоосъзнаваща се.Завихряне на енергията,натрупваща информация,до степен да се самоидентифицира като Аз.Капката се отделя от океана,но носи в себе си всички качества,свойства и информация за самият океан.Отделената капка,сама по себе си,може да бъде разгледана като океан.Макро и микро.
Защо всичко има сферична форма?От атома,до планетите?Спиралата не е ли безкрайна сфера?Случайност или гениален дизайн на брилянтен архитект? Един,Единствен,решил да Бъде..разпръснал себе си,търсейки се и опознавайки се..като галактика..като космос..като бебе..като майка...като детеубиец....Един Единствен..Ние всички сме просто  пръстите на една ръка.

Това е ясно. От микроскопичното до Вселената, всичко е аналогично - по строеж, по форма, по състав - принципа за единност в многообразието на природата. Но как обяснява това живота след смъртта?

Мисля, че е имал предвид, че светът е създаден от "Един Единствен" "гениален дизайнер" и "брилянтен архитект", т. е. Бог. А щом има Бог не е възможно да няма живот след смъртта.

Защо да не е възможно?

Живот във физическият смисъл,е въпрос на избор!Никой не може да те накара насила да живееш.т.е.да се родиш отново.Освен онзи импулс за който говориме.Условно приемаме,че имаме души...След  като умре физическото тяло,какво става с тази душа?Пребивават някъде(да приемем,че е неизвестно къде)...колко"време"обаче?Хилядолетия..милиони години..еони..Скука.Във физическото тяло(т.е.материята),имаш възможността да чувстваш неща които са невъзможни без него..Като полъха на вятъра по голата кожа..солта на сълзите..топлината..родителската любов(всички знаете какво е чувството при първият момент когато гушнете детето си)екстаза,болката..оргазма..Без физическо тяло,тези неща са невъзможни.Освен това..родил си се мъж..например как ще изпиташ майчинството,мигът когато детето ти излиза от утробата?Освен ако не избереш друг живот като жена..И обратното..Просто примери..Но според мен това е себеопознаването във всеки един възможен аспект..Да преживееш всичко..да обичаш,и да те обичат..да крадеш..да лъжеш..да убиваш и да те убиват..всички възможни модели на съществуване,докато не ги осмислиш и разградиш..Удрял съм детето си..и болката която изпитах..не искам и да мисля дори..така и не си простих,все още..но знам,че никога повече няма да го направя.Ако не го бях ударил,как щях да разбера,че това е погрешен модел?Бях предаден от много близък човек.И ми бяха нужни години за да преодолея болката,обидата..гнева..и да почувстам облекчението от прошката...Научих се да прощавам..на другите(на себе си все още не)Но все пак..научих още един урок..Както казах и по-преди..пътят ни е само един.Емипиричен.  

Това не е много ексипно.

В това изобщо не съм сигурна. Съдейки по всичко което съм чела за живота след смъртта, както и по сънища на починали вече хора, управлението там горе е изключително строго и тези неща не зависят от волята на човека. Строго се забранява разпространението на информация относно задгробния живот, а също така на всеки му се отрежда точен срок кога именно да се готви за ново прераждане.

Нищо чудно, че никой не бърза да ходи "там"... 

 

Кое по-точно? Ай'стига бе..аман от шефове
Совбодната воля,т.е.свободният избор е свещено и изконно право на цялото Битие.
Е,разбира се..твоя свободна воля си е да позволиш да те"управляават"и на оня свят  

Това, че уроците и пътищата могат да бъдат само емпирични.