Какво има след смъртта?

Може да е наказание... за зле свършена работа. И да сме дошли тук за да си научим урока.

А, да бе мерси... инак може всичко. Явно от  работата няма отърване.

какво общо имат юдаизма, конфуцианството и будизма с простия въпрос какво има след смъртта, както и пределно ясния въпрос от анкетата вярвате ли в живот след смъртта?

   Холограма, винаги  се радвам да чета  твоите отговори Това е мисъл, от сърце ти го казвам

Ами има обяснение. Още от създаването си във вселената има определен брой атоми и нито едни от тях не се е загубил. Всяка една частица в вселената има маса, която на свой ред влияе на време-пространството. От неговото изкривяване се образува сила на привличане която държи частиците заедно. Това е тяхната енергия. Първия елемент е бил Водорода. Всеки следващ елемент в Вселената се е образувал в ядрата на Звездите, чрез ядрен синтез като водородните атоми са се сливали и образували хелиев атом и така нататък до най тежките елементи.После Звездата е изчерпала ядреното си гориво избухнала е в супер нова отделила в пространството химични елементи. Тоест ние сме звезден прах. Нашите атоми имат енергията на техните елементарни частици, протони неутрони. След нашата смърт губим само живота си, а атомите които сме взели "На заем" от мъртвата звезда просто се рециклират в други химични връзки. Тяхната енергия си е в тях, не в нас. Нас вече ни няма. Край.

Щом атомите не изчезват, а се рециклират -от къде идва съзнанието?
Казваш, че след смъртта връзките между атомите се разпадат. Животът изчезва.
Тогава, кое е носител на емоцията, мисленето, волята и духът? Връзките между атомите ли са този носител?
И как тези безжизнени атоми по време на оплождането и развитието на зародиша изведнъж пак донасят съзнание на новородилия се човек?

Абсолютно съм съгласна, че след смъртта физическото тяло се включва в кръговрата на веществата.
Непонятно ми е как тези процеси на разлагане и деструкция се пренасят от областта на физическото в областта на духът.
 
По време на живота между раждането и смъртта атомите и молекулите влизат в състава на материалното тяло, за да бъдат инструмент на развиващият се дух. Те /атомите/ изпълняват една по - висша задача. След смъртта, същите тези атоми влизат в естественият кръговрат на веществета в природата, а човешкият дух циклично навлиза в живота между смъртта и новото раждане.

Съзнанието е вътре в мозъка, съставен от неврони мазнини и вода. Невроните правят връзка по между си с електрически сигнали като свръх компютър. Всеки един сигнал задейства верига от други и така работи мозъка. Той на своя страна е разделен на дялове и лобове, които отговарят на различни функции емоции и действия. Този орган е главния виновник за нашето съзнание, но когато водата и другите хим. вещества се разпаднат след смъртта не остава нищо. Атомите и елементите се свързват в нови вещества. И така край няма ни. Защо хората все се надяват, смъртта си е смърт. Ако Супер- Звездата която умира преди 5 милиарда години не беше отделила тези елементи образувайки Слънцето и планетите, нямаше да водим този разговор сега, тя просто е умряла, но нейните атоми са в нас. Когато ние умрем тези атоми ще отидат другаде. Това е наука, а аз вярвам само в нея, съжалявам ако някой не му харесва, но това са фактите и нашето нищожно съществуване във Вселената няма да промени нейните закони и да създаде нова енергия под формата на духове

  Нека отново потърсим съзнанието. Чрез аналитичните методи на съвременната наука. И нека анализираме това търсене с безпристрастността на нейният утвърден метод на изследване анлиз и заключение. Нека възприемаемите обекти означим с възприятия.
 Започвам с атомите по - тежките, от които са възникнали от термоядреният синтез в звездните недра. В тях ли е съзнанието? Не е. Първо възприятие. Скачаме веднага на второто възприятие. Органичните вещества в състава на живата клетка. В тях ли е съзнанието? Не е. Нека скочим на третото възприятие -живата клетка? Има ли тя съзнание? Едва ли. Още не е диференцирана в тъкани и органи, би казал биологът.Нека скочим на четвъртото възприятие,а именно човешкото око/въоръжено или невъоръжено с микроскоп/. Явно и в него не е съзнанието, след като то колкото и сложно да е устроено има граница на възприемане обусловена от неговото органично усторйство. Нека скочим на петото възприятие-а именно оптичният път отвеждащ импулсите от зреителният нерв към тилната зона на кортекса. Явно и тук не е съзнанието, защото прескачаме на шестото възприятие-зреителният кортекс. Но явно съзнанието още не е тук, защото добавяме и сложните междуневронни взаимодействия на този кортекс с другите отдели на кората на крайният мозък. Ако се задълбочим в неврофизиологията можем да прескочим на поне още десетина възприятия, освен описаните шест. До тук с наблюдението. Нека пристъпим към анализа.
  Не е ли мозъкът в същата степен възприятие, както всичките изброени шест досега? Защо търсим съзнанието прескачайки от възприятие на възприятие? Не е ли мисленето една дейност опираща се сама на себе си в своята дълбока същност?
   Ясно е, че без очи ,уши и мозък няма да имаме физически възприятия. Няма да имаме и мислене, което да ползва за субстрат материалните възприятия. Това не означава, че мисленето престава да съществува. Иначе би било вярно, че ако един архитект няма чертеж, строителна бригада ит.н., самият той не съществува. Напротив архитекта/ човешкият дух/ съществува,само че за да построи зграда са му нужни инструменти. Това можем да кажем в заключение.

Ами не искам да променям чуждите мнения, просто аз обичам да се базирам на чистата наука и факти, защото науката ми е тръпка чисто любителски. Мисля че мисленето е просто чисти електрически сигнали генерирани от мозъчните ни клетки и когато електричеството спре или източника му изчезне, то и самия процес се прекъсва. С интерес ще почета повече за нервната система, защото този разговор само събуди манията ми да науча нещо ново за това как е устроена вселената и живота. Благодаря за което, но само чистата наука е важна за мен, явно съм човек на фактите, а не на духовното. Не вярвам и в религиите дори. За мен са измислица с цел манипулиране на масите.

  Съвременната наука е един много важен етап от развитието на човечеството.  Идеята съвсем не е да бъдат подложени на съмнение нейните постижения. За да бъде разбран цялостният човек обаче, е нужно да бъде изучавана и Духовната наука. Нейните методи на изследване, анализ и заключение  биват обхващани от същността на мисленето по същият начин, както и естествената наука. Естествената и Духовната наука не влизат в опозиция по между си, а взаимно се допълват и дават един още по - силен подтик в стремежа към познание.

  Преди всико обаче, всеки има пълно и закономерно право, свободно да развива своите виждания, следвайки пътя, който смята за най-правилен.

Не отричам това, просто не съм на ясно с него. То науката не може да обясни всичко защото дори и съвременна е много на зад в своето развитие. Не знаем как е възникнала вселената, знаем за големия взрив, но не и причината за него. Знаем че има тъмна материя, която е част от селената, но я наричаме тъмна защото не знаем нищо за нея освен че съществува в различна форма от познатите ни елементарни частици. Има толкова бели петна, така че няма как да отрека, но ако има нещо което е обяснено в различен вид от това с теорията за "Бог" би ми било интересно.

Науката се развива непрекъснато, дори и в тази минута.
Има безброй неща, които например в учебниците по биология от миналата година, вече не са актуални и практически понастоящем са просто неверни. Но се преподават и учат все още, докато не се издадат други.

E що го търсите това съзнание,като че ли е нещо рамкирано и изследвано
Ксилометазолин,големи простотии ....и народеца се връзва.Тежките атоми,без съзнание?Органични клетки,без съзнание?И ти ми говриш за дух и душа?
Съзнанието е пропито навсякъде.Себеосъзанаването.Не е еквивалент,на човешкото такова,щото няма как една клетка,да се осъзнава като нещо което не е.Но абсолютно всяко нещо има собствено съзнание.И не го търсете в мозъка,защото мозъкът е инструмент на съзнанието,а не обратно..

Като вземете да пишете разни работи, дето само вие си ги разбирате... или и сами не си ги разбирате!
Кое е това "всяко нещо", дето има собствено съзнание? И предметите ли?

Мхм...