Какво има след смъртта?

Не знам само защо вярвате в неща които са художествена измислица като цялата религия и Библия и т.н. Да все още науката ни не знае всичко, но това не прави измислиците истина. Надявам се някой да не опитва да говори тези неща на детето ми, че аз дори не съм и вярващ. Ако тя иска сама да вярва, но от мен няма да чуе нищо. Дори ще я уча на истината, че няма Бог, Рай или Ад. Няма отвъдно и тези неща ми звучат сектантски. Някакви измислени книжчици от съмнителни авторчета, писали ги за комерс и пари не ги правят истина. Звучи нелепо дори. Нещо не ми ли се докаже с формула или факт, не ме убеждавайте така самоуверено сякаш си вярвате че е така. Не ми цитирайте само кой какво написал. Ако този дето му вярвате, знаеше че ще четете това без пари от нета, дори нямаше да го пише.

Ама нали началникът пак си ти 

Бе ти си..ма кво от това,ако не си наясно и си манипулиран?А?Колко народ вярва че  Бог е техен господар и може да разполага с тях,както намери за добре?!?

Предполагам, че докато пътува душата въобще не се интересува от тялото, защото не се нуждае от него, за да се възприема и идентифицира като"теб", по тази причина не забелязва тялото. По същата причина не се сънуваме като тяло. Аз поне никога не сънувам себе си като тяло, външност някаква, докато другите ги сънувам като такива, защото ги разпознавам по външността им, а не като душа. За себе си не се нуждая от такова познаване. Не знам дали умиращите са виждали тялото си.... нали все още не е доказано нищо с онзи експеримент на тавана на операционните... Мисля обаче, че отговорът е по-скоро не, както не се случва и в съня. Да не забравяме теорията, че сънят е това, което ни подготвя за смъртта. Сънят е една малка смърт и още древните са го забелязали. Често забравяме всичко, докато спим-кои сме, какви са основните принципи на живота ни, най-близките си хора дори забравяме докато спим.... Остава само усещането за себе си, но не като външност, даже не и като пол, а като душа....Значи като не ти трябва тяло, защо да му обръщаш внимание? Може би смъртта е точно това-няма нищо, освен усещане за себе си....
П.П. Максимата всяко зло за добро била водеща и за рибите. Всичко, което им се случва, всичко, което трябва да изтърпят, било за добро. Мъжът ми все ми го повтаря като побеснея за нещо и затова ме разсмя много, като го прочетох. Ние сме от една и съща зодия, но различен асцендент. За моя асцендент пише, че около мен има някой, който е тук, за да ми помогне в битките ми с егото, някой, който разбира нещата по-добре, защото е по-стара душа, пратена ми за помощ. Това би трябвало да ме успокои май.... Той наистина ми действа успокояващо, господ ми е свидетел, непрекъснато го тормозя като изпадна в безизходица

Summer Smile, моето също допусках, че може да е от много филми  Докато не минаха ей така повече от 4 години, а сънят си е все така реален, както и през следващия ден.................

Lizet, Всъщност тогава бях много щастлива - всичко ми беше наред. След това, няма и година, започна кошмарът - баща ми почина, после всичките наследствени ужасии, с които се сблъсква човек и отравят още повече и без това мизерстващата му душица Няма да навлизам.
Но една позната тогава ми каза, че понякога родителите "поемали" времето на децата си. Не знам как точно ми го обясни. Тогава го разбирах, сега може би също, но бих се чувствала не-добре от това предположение, ако допусна с по-голямата част от съзнанието си, че може би е така.
Оф, нещо стана объркано..

Summer Smile, моето също допусках, че може да е от много филми Докато не минаха ей така повече от 4 години, а сънят си е все така реален, както и през следващия ден.................

И горе също стават грешки.

Часът и денят на смъртта са фиксирано събитие още с идването на Земята и никой не е в състояние да ги промени дори и родител.