Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 4 681
4 апр. 2013, 21:58 ч.
Ако направиш нещо лошо в една от реалностите ще има ли отзвук в другите, в коя от другите, кой го определя?
П.П. Единствения ми истински страх преди години беше, че може да ми се случи нещо лошо, да се разболея и да умра примерно, защото няма кой да се погрижи за сина ми. Когато порасна, страховете ми ме напуснаха, но се разболях наистина.
П.П. Сетих се да добавя-чак в този форум видях колко много други майки са измъчвани от същите страхове. Дано когато отминат да нямат повод да си спомнят за страховете си.
Виж целия пост
П.П. Единствения ми истински страх преди години беше, че може да ми се случи нещо лошо, да се разболея и да умра примерно, защото няма кой да се погрижи за сина ми. Когато порасна, страховете ми ме напуснаха, но се разболях наистина.
П.П. Сетих се да добавя-чак в този форум видях колко много други майки са измъчвани от същите страхове. Дано когато отминат да нямат повод да си спомнят за страховете си.
# 4 682
4 апр. 2013, 22:10 ч.
Дали точно този ти страх се е материализирал? Плашещо звучи така.
Виж целия пост
# 4 683
4 апр. 2013, 22:14 ч.
Не знам дали е възможно страх да се материализира наистина...Когато се разболях сина ми вече беше на 18, страховете ми бяха изчезнали отдавна.
Виж целия пост
# 4 684
4 апр. 2013, 22:16 ч.
както казват хората - Аз ли криво се молех, ти ли криво ме разбра. 
Виж целия пост
# 4 685
4 апр. 2013, 22:27 ч.
И аз имах страхове, но се опитах да се освободя от тях много рано. Просто осъзнах, че със страх не става работата.
Според мен, страха си е работел отдавна, но се е материализирал, според твоите очаквания, на по-късен етап.
Всъщност, въобще не съм сигурна дали тази теория е вярна.
Виж целия пост
Не знам дали е възможно страх да се материализира наистина...Когато се разболях сина ми вече беше на 18, страховете ми бяха изчезнали отдавна.
И аз имах страхове, но се опитах да се освободя от тях много рано. Просто осъзнах, че със страх не става работата.
Според мен, страха си е работел отдавна, но се е материализирал, според твоите очаквания, на по-късен етап.
Всъщност, въобще не съм сигурна дали тази теория е вярна.
# 4 686
4 апр. 2013, 22:29 ч.
Не си длъжна да се прераждаш..За любовта..Не ми се пише повече..В крайна сметка кой как го разбира.
Ако смислите се материализират,то страховете ви какво са?Не са ли мисли?
Виж целия пост
Нали уж в такава посока е целта 
. Либоффф...
. Либоффф...Ако смислите се материализират,то страховете ви какво са?Не са ли мисли?
# 4 687
4 апр. 2013, 22:39 ч.
Е сега вече ще ме е страх от мислите ми 
Хм, обаче ми хрумна друго - дали първо е страх, който се материализира или човек има този страх, защото подсъзнателно знае какво си е заложил в живота?
Виж целия пост
Хм, обаче ми хрумна друго - дали първо е страх, който се материализира или човек има този страх, защото подсъзнателно знае какво си е заложил в живота?
# 4 689
5 апр. 2013, 07:35 ч.
Mного фаталистично. Обикновено това от което се страхувам не става. Представям си страхът, като стягане и мобилизиране на потенциала в защита от нещо. Има моменти, когато правя или допускам нещо въпреки страха, като си дам сметка, че ще поема последиците, каквито и да са, но в полза на свободата и възможността за избор.
Виж целия пост
Е сега вече ще ме е страх от мислите ми
Хм, обаче ми хрумна друго - дали първо е страх, който се материализира или човек има този страх, защото подсъзнателно знае какво си е заложил в живота?
Хм, обаче ми хрумна друго - дали първо е страх, който се материализира или човек има този страх, защото подсъзнателно знае какво си е заложил в живота?
# 4 690
5 апр. 2013, 10:37 ч.
Моето мнение за "либофта" 
, такава, каквато повечето от нас изпитват и я познаваме, се припокрива с това на eksipnos. Егоистична, защото търсим себе си в нея, отъждествяваме се с чувствата, които изпитваме или изпитват към нас... Искаща и очакваща, повече отколкото даваща и приемаща. Дори и да даваме, правим го с подсъзнателната идея, че в крайна сметка положителният ефект ще се върне и при даващия. Мечтаем да я срещнем, защото смятаме, че това ще ни накара да бъдем щастливи. Нас, другия, а чрез него - пак НИЕ 
.
Да създаваш пространство е много, много трудно и не съдя единствено по себе си, а по 99% от взаимоотношенията, които наблюдавам около мен. Затова и подкрепям идеята, че обратното на любовта е страхът, а не омразата. Омразата е единствено средата, която позволява да се прояви любовта (нещо като "без тъмнина не може да има светлина"). Страхът е всичко онова, което заплашва его-то ни да се срути, а "его" и "любов" са взаимно изключващи се понятия за мен.
Виж целия пост
, такава, каквато повечето от нас изпитват и я познаваме, се припокрива с това на eksipnos. Егоистична, защото търсим себе си в нея, отъждествяваме се с чувствата, които изпитваме или изпитват към нас... Искаща и очакваща, повече отколкото даваща и приемаща. Дори и да даваме, правим го с подсъзнателната идея, че в крайна сметка положителният ефект ще се върне и при даващия. Мечтаем да я срещнем, защото смятаме, че това ще ни накара да бъдем щастливи. Нас, другия, а чрез него - пак НИЕ .Да създаваш пространство е много, много трудно и не съдя единствено по себе си, а по 99% от взаимоотношенията, които наблюдавам около мен. Затова и подкрепям идеята, че обратното на любовта е страхът, а не омразата. Омразата е единствено средата, която позволява да се прояви любовта (нещо като "без тъмнина не може да има светлина"). Страхът е всичко онова, което заплашва его-то ни да се срути, а "его" и "любов" са взаимно изключващи се понятия за мен.
# 4 691
5 апр. 2013, 10:41 ч.
Предположението на Summer Smile ме изненада, досега не бях се замисляла за такава възможност....
Имала съм и други страхове или по-точно притеснения, но не е ставало нищо и затова не съм мислила по този начин.
П.П. Луна и грош, излиза, че целта на цялото упражнение тук е да се освободим от егото. Значи...дава ни се его, а после се иска от нас да се освободим.
Виж целия пост
Имала съм и други страхове или по-точно притеснения, но не е ставало нищо и затова не съм мислила по този начин.
П.П. Луна и грош, излиза, че целта на цялото упражнение тук е да се освободим от егото. Значи...дава ни се его, а после се иска от нас да се освободим.
# 4 692
5 апр. 2013, 11:03 ч.
Да, така излиза. Може би задачата ни е точно това - да се освободим от него.
Аз не съм постигнала някакво съвършенство в тази посока, затова не мога да ви уверя колко прекрасно се чувства човек, когато го направи. Но обстоятелствата в живота ми ме принудиха да тръгна по един по-различен път, а дали ще доведе до добър край, времето ще покаже. Просто понякога на човек не му остават други възможности.
И тук обръщам внимание, че не приравнявам като смисъл понятията "примирение" и "смирение".
При първото наистина се предаваш някак, спираш да търсиш, докато при второто продължаваш, но с усещането за приемане на живота такъв, какъвто е, без това да те напряга и измъчва.
Виж целия пост
П.П. Луна и грош, излиза, че целта на цялото упражнение тук е да се освободим от егото. Значи...дава ни се его, а после се иска от нас да се освободим.
Да, така излиза. Може би задачата ни е точно това - да се освободим от него.
Аз не съм постигнала някакво съвършенство в тази посока
, затова не мога да ви уверя колко прекрасно се чувства човек, когато го направи. Но обстоятелствата в живота ми ме принудиха да тръгна по един по-различен път, а дали ще доведе до добър край, времето ще покаже. Просто понякога на човек не му остават други възможности.И тук обръщам внимание, че не приравнявам като смисъл понятията "примирение" и "смирение".
При първото наистина се предаваш някак, спираш да търсиш, докато при второто продължаваш, но с усещането за приемане на живота такъв, какъвто е, без това да те напряга и измъчва.
# 4 693
5 апр. 2013, 11:40 ч.
Не мисля, че любовта без его е голяма. Напротив, любовта е допълнителен източник на енергия, за да се развива индивидуалността.
Виж целия пост
# 4 694
5 апр. 2013, 12:45 ч.
Егото не се дава.То се сформира в едно с личността.
Ако се "освободиш"от егото ще си пълно куку.Именно егото е онова което обединява фините тела.Иначе представяш си ква какфония ще е?Менталното ще си мрънка неговото си,емоционалното и то..физическото също..Изобщо..Какафония..
Егото е много полезен и важен атрибут за инкарнационното съзнание. εγώ-азЕгото е инкарнационното Аз.
То не тряба да бъде рушено,а обуздано и смирено.Когато егото се подчини на духа/нашата квинтесенция,тогава започва и духовния прогрес.
Виж целия пост
Предположението на Summer Smile ме изненада, досега не бях се замисляла за такава възможност....
Имала съм и други страхове или по-точно притеснения, но не е ставало нищо и затова не съм мислила по този начин.
П.П. Луна и грош, излиза, че целта на цялото упражнение тук е да се освободим от егото. Значи...дава ни се его, а после се иска от нас да се освободим.
Имала съм и други страхове или по-точно притеснения, но не е ставало нищо и затова не съм мислила по този начин.
П.П. Луна и грош, излиза, че целта на цялото упражнение тук е да се освободим от егото. Значи...дава ни се его, а после се иска от нас да се освободим.
Ако се "освободиш"от егото ще си пълно куку.Именно егото е онова което обединява фините тела.Иначе представяш си ква какфония ще е?Менталното ще си мрънка неговото си,емоционалното и то..физическото също..Изобщо..Какафония..
Егото е много полезен и важен атрибут за инкарнационното съзнание. εγώ-азЕгото е инкарнационното Аз.
То не тряба да бъде рушено,а обуздано и смирено.Когато егото се подчини на духа/нашата квинтесенция,тогава започва и духовния прогрес.
Препоръчани теми