Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 5 580
4 юни 2013, 14:21 ч.
Предполага се, че опитът се натрупва с натрупването на годините. Информираността е друго нещо.
Виж целия пост
# 5 581
4 юни 2013, 14:35 ч.
Не, нямах предвид информираност, тя идва с четене. Аз имам предвид тази, която идва с опит. Ще дам като пример Пънки, извинявам й се, че й спрягам името, но е подходяща за пример, на 22 години е само.
Виж целия пост
# 5 582
4 юни 2013, 14:39 ч.
С четене може да се информираш и да се дезинформираш, зависи какво четеш. 
Опитът обикновено идва с възрастта, но пък има една хубава поговорка: " Не питай старо, а патило"
Виж целия пост
Опитът обикновено идва с възрастта, но пък има една хубава поговорка: " Не питай старо, а патило"
# 5 583
4 юни 2013, 14:58 ч.
Вече съм на тема амнезия, за това се връщам на този цитат.
При увреждане на мозъка (вродено, механично или друго) се засяга паметта. Но при увреждане на черния дроб или бъбреците паметта си остава ок. Не мисля че може да има съмнение къде се съхраняват спомените.
Виж целия пост
Точно в момента преглеждам книга за лечебния код. Ето един цитат оттам:
"Какво представлява клетъчната памет? Това е паметта, съхраняваща се в клетките. Кои клетки? Всички клетки на ор¬ганизма.
Науката дълго време вярваше, че паметта се съхранява в мозъка. В опит да определят къде точно в мозъка, учените изключиха почти всички негови части и познайте какво! Спо¬мените оставаха почти непокътнати! Въпреки че те могат да бъдат стимулирани от различни области в мозъка - прият¬ните спомени например се съживяват от центъра за удоволс¬твие, действителното хранилище на спомените явно не е в мозъка.
Къде тогава? Отговорът ни беше подсказан още с първи¬те трансплантации на органи. Има множество документира¬ни случаи на хора с трансплантирани органи, които придоби¬ват мислите, чувствата, мечтите, характера и дори храни¬телните вкусове на донора. Днес много учени са убедени, че спомените се съхраняват в клетките на цялото тяло, а не са локализирани на определено място."
Та какво всъщност знае науката и колко ли погрешни схващания има... Игра на мозъка...може би..
"Какво представлява клетъчната памет? Това е паметта, съхраняваща се в клетките. Кои клетки? Всички клетки на ор¬ганизма.
Науката дълго време вярваше, че паметта се съхранява в мозъка. В опит да определят къде точно в мозъка, учените изключиха почти всички негови части и познайте какво! Спо¬мените оставаха почти непокътнати! Въпреки че те могат да бъдат стимулирани от различни области в мозъка - прият¬ните спомени например се съживяват от центъра за удоволс¬твие, действителното хранилище на спомените явно не е в мозъка.
Къде тогава? Отговорът ни беше подсказан още с първи¬те трансплантации на органи. Има множество документира¬ни случаи на хора с трансплантирани органи, които придоби¬ват мислите, чувствата, мечтите, характера и дори храни¬телните вкусове на донора. Днес много учени са убедени, че спомените се съхраняват в клетките на цялото тяло, а не са локализирани на определено място."
Та какво всъщност знае науката и колко ли погрешни схващания има... Игра на мозъка...може би..
# 5 584
4 юни 2013, 15:13 ч.
В книгата, от която го извадих е разделена съзнателната памет от подсъзнателната. Явно подсъзнателната се запаметява в клетките.
Виж целия пост
# 5 585
4 юни 2013, 16:47 ч.
Извън текущия разговор.След смъртта се надявам там на прага на другото съществуване да чакат всичките ми обични хора с които сме разделени сега,а също и някои които исках да познавам.Направо като в сапунен сериал,ще поседнем ,ще похапнем,ще пийнем 
Виж целия пост
# 5 586
4 юни 2013, 20:04 ч.
Ще стане..Не знам пиячката ква ще е,ама с тези които искаш да се срещнеш,ще стане.
Виж целия пост
# 5 587
4 юни 2013, 22:26 ч.
О, това е такава благодатна тема, ако я подложим на обсъждане... Не ми се ще да предизвиквам недоумение, ако напиша какво мисля за възможността да се срещна отново с най-близкия семеен кръг 
и само ще кажа, че има хора от семейството, които не разбирам, дълбоко са ми чужди и непонятни като душевност и се чудя какъв е смисълът да живея редом с тях, след като не полагам никакви усилия да ги доближа по някакъв начин. Едва ли е и възможно де... 
Също има хора, които бих искала да познавам, но се боя, че едва ли ще ми се случи.
Само за сестра ми мога да кажа, че разбирам защо е около мен в този ми живот. За другите съм в чуденка...
Виж целия пост
Не ми се ще да предизвиквам недоумение, ако напиша какво мисля за възможността да се срещна отново с най-близкия семеен кръг и само ще кажа, че има хора от семейството, които не разбирам, дълбоко са ми чужди и непонятни като душевност и се чудя какъв е смисълът да живея редом с тях, след като не полагам никакви усилия да ги доближа по някакъв начин. Едва ли е и възможно де... Също има хора, които бих искала да познавам, но се боя, че едва ли ще ми се случи.
Само за сестра ми мога да кажа, че разбирам защо е около мен в този ми живот. За другите съм в чуденка...
# 5 588
4 юни 2013, 22:39 ч.
Всички те те учат на нещо. Може да ти създават проблеми и пак е урок.
Аз пък обичам да анализирам, опитвам се да вляза в обувките на всеки и да разбера защо е такъв какъвто е. Не че искам да се сближавам, просто се старая да разбера. Но точно разликите правят света шарен и интересен. Щеше да е скука всички да сме си близки и понятни.
Виж целия пост
Аз пък обичам да анализирам, опитвам се да вляза в обувките на всеки и да разбера защо е такъв какъвто е. Не че искам да се сближавам, просто се старая да разбера. Но точно разликите правят света шарен и интересен. Щеше да е скука всички да сме си близки и понятни.
# 5 589
4 юни 2013, 22:48 ч.
Вероятно около теб няма човек, който е....никакъв
А аз така мисля за....спирам до тук 
Виж целия пост
Всички те те учат на нещо. Може да ти създават проблеми и пак е урок.
Аз пък обичам да анализирам, опитвам се да вляза в обувките на всеки и да разбера защо е такъв какъвто е. Не че искам да се сближавам, просто се старая да разбера. Но точно разликите правят света шарен и интересен. Щеше да е скука всички да сме си близки и понятни.
Аз пък обичам да анализирам, опитвам се да вляза в обувките на всеки и да разбера защо е такъв какъвто е. Не че искам да се сближавам, просто се старая да разбера. Но точно разликите правят света шарен и интересен. Щеше да е скука всички да сме си близки и понятни.
Вероятно около теб няма човек, който е....никакъв
А аз така мисля за....спирам до тук
# 5 590
4 юни 2013, 22:51 ч.
Да бе, няма. Има такива недоразумения... но с годините започнах да ги приемам с недостатъците им или горе-долу се научих да се пазя. Е, някои ги отсвирих форевър, няма как, има и такива. И пак - всички са уроци.
Виж целия пост
# 5 592
5 юни 2013, 11:17 ч.
На мен съдбата на два пъти ми праща в живота хора, които са в абсолютен разрез с всичките ми разбирания, ценности и стремежи Първия го отсвирих тотално, но мисля че втория се появи, защото не съм се справила много добре с първия и не съм си научила урока 
засега втория не мога да го отсвиря, само съм го игнорирала, т.е временен бан има Надявам се да си науча по-бързо каквото имам да уча, че да не ми се налага още дълго да деля една съдба с този човек и най-вече да не го срещна след смъртта, че мисля с по-приятни неща да се занимавам тогава
Всъщност от първия случай научих нещо: не съм Майка Тереза и не ми се отразява добре да се опитвам да покажа на някого, че доброто е по-хубаво от лошото, както и да търпя и оправдавам лошотията с проблеми в детството на някого.
За паметта на клетките - наскоро четох, че учените вече са доказали, че опитът, който трупаме се запаметява в гените и на клетъчно ниво се предава на децата, т.е клетките на децата ни носят натрупания ни опит и така всъщност се осъществява еволюцията. Оф, май не го обясних хич добре, но нещо не мога да се съсредоточа днес
Виж целия пост
Първия го отсвирих тотално, но мисля че втория се появи, защото не съм се справила много добре с първия и не съм си научила урока засега втория не мога да го отсвиря, само съм го игнорирала, т.е временен бан има Надявам се да си науча по-бързо каквото имам да уча, че да не ми се налага още дълго да деля една съдба с този човек и най-вече да не го срещна след смъртта, че мисля с по-приятни неща да се занимавам тогава Всъщност от първия случай научих нещо: не съм Майка Тереза и не ми се отразява добре да се опитвам да покажа на някого, че доброто е по-хубаво от лошото, както и да търпя и оправдавам лошотията с проблеми в детството на някого.
За паметта на клетките - наскоро четох, че учените вече са доказали, че опитът, който трупаме се запаметява в гените и на клетъчно ниво се предава на децата, т.е клетките на децата ни носят натрупания ни опит и така всъщност се осъществява еволюцията. Оф, май не го обясних хич добре, но нещо не мога да се съсредоточа днес
# 5 593
5 юни 2013, 16:50 ч.
Може би да се научим да не категоризираме и съдим..Да се научим да допускаме и приемаме всичко,такова каквото е,придържайки се към идеята,че рано или късно всичко/всеки се променя.Еволюцията не подминава нищо и никого.Къф беше лафа.."Бог бави,но не забравя".Та така и с еволюцията.Освен това,именно наличието на контрасти и различия спомагат развитието.
Я си представи ако всички бяхме бели и добри?Егати скуката
п.п.Относно срещите в отвъдното..Ами то не е задължително.Като не искаш нещо,няма сила дето да го ти наложи.
Виж целия пост
............чудя се какви ли са уроците?
Може би да се научим да не категоризираме и съдим..Да се научим да допускаме и приемаме всичко,такова каквото е,придържайки се към идеята,че рано или късно всичко/всеки се променя.Еволюцията не подминава нищо и никого.Къф беше лафа.."Бог бави,но не забравя".Та така и с еволюцията.Освен това,именно наличието на контрасти и различия спомагат развитието.
Я си представи ако всички бяхме бели и добри?Егати скуката
п.п.Относно срещите в отвъдното..Ами то не е задължително.Като не искаш нещо,няма сила дето да го ти наложи.
# 5 594
5 юни 2013, 17:34 ч.
Екси, аз съм готова да приема човек такъв, какъвто е, ако Е някакъв. Повече съм объркана, когато е никакъв. Ти как приемаш човек, който почти не говори, не се интересува от нищо и всеки ден му преминава в ядене, спане и ср*не, така цял живот? Диалог е невъзможен, монолог е безсмислен, интереси отсъстват, речников запас-под санитарния минимум. Предпочитам скуката на белия и добрия хомо сапиенс. Щом можеш да го определиш, значи си сигурен, че тече някаква мисъл, присъстват някакви преживявания. Не мога да съвместя с уроци някакви....
Виж целия пост
Препоръчани теми