Какво има след смъртта?

Daisy Rose, това което си публикувала ми е много интересно, защото аз откакто се помня го имам като усещане. Ние виждаме нещата във вид, достъпен за мозъка ни, но всъщност те може би изобщо не са там... В този смисъл има ли нещо за чудене във факта, че никой не "открива" извънземен живот?

АААААААААА това е ужасно!

Преди няколко дни гледах по Експлорър един филм за невидимите светове. 
Както е известно човешкото око не улавя инфрачервения спектър и ултравиолетовия цвят. Та имаше много примери сред природата, какво се случва всъщност, нещо, което очите ни не могат да уловят. Например беше снимано с инфрачервена камера в пчелен кошер и става ясно, как пчели, които изглежда че непрекъснато дремят в кошера всъщност отопляват яйцата на пчелите, а според това с каква температура ги отопляват съответно се раждат такива видове пчели. Температурите варираха между 33 и 43 градуса. (При най-ниската температура се раждаха работнички ) Имаше и кадри в пещера с прилепи и как прилепите се гушкат да се топлят, също така и как всъщност хаосът им при излитане всъщност не е никакъв хаос, а се съблюдават определени въздушни коридори.
Но с нашия капацитет на зрението не можем да го видим. 
Оказа се, че и урината на полевката има ултравиолетов цвят, и с маркирането не територия, тя съобщава на другите полевки, къде живее. за съжаление не само полевката вижда ултравиолетовия цвят , а и керкенезът, та и той се ориентира по маркера къде е жертвата. 

Няма нищо общо с темата, но просто исках да кажа, че явно нямаме сетива за всичко. Интересно ми е в астрала, душата повече сетива ли има?   

А аз съм обикновено така. Колкото и да харесвам една идея и да вярвам в нея, винаги има едно "но" - съмнение, че може да пропускам нещо или да не виждам правилно нещата.
По отношение на Абсолюта обаче нещата стоят по друг начин. Не знам защо, но идеята, че всичко е взаимосвързано я усещам като нещо абсолютно вярно и логично. Това малко ме притеснява, защото не е нормално за мен и защото е усещане, чието появяване е предшествано от едни особени изживявания, които ще споделя тук. Притеснена съм и искам външно мнение за това дали става дума за някакъв психически проблем 
Та значи от известно време докато върша някакви неща - работя, чистя, говоря с някого /прозаични работи/ изведнъж ме връхлитат спомени за случки от миналото, които тогава съм мислела за нещо мимолетно, но сега ги виждам как имат връзка със случващото се в настоящето. Толкова са ярки, че все едно ги гледам на кино - с пълни подробности, вкл. и емоциите, които са породили. Известно време след като започнаха тези неща започна да проблясва така изведнъж и един друг образ  -  виждам парчета от пъзел и знам, че съм събрала всички парчета и само трябва да изчакам да се наредят, т.е идеята е, че нещата, трупали се през годините, ще се подредят, за да образуват една цялостна картина.
Мислите ли, че това е нормално или мозъка ми "сдава багажа"? Споделям тук, защото няма кого от обкръжението си да попитам, а наистина съм притеснена.

Никога не ми е идвало наум да се притеснявам от тези проблясъци. Винаги са ме спохождали и много им се радвам дори. Просто явно ти имаш вътрешно противоречие - казваш, че взаимосвързаността ти е логична и я приемаш за даденост, но всъщност си носиш и предубежденията. Това сигурно те кара да се притесняваш. Защо не пробваш да не мислиш кое е "правилно" и кое не.

Хексе, мисля си, че в етерно състояние не са ти нужни точно сетива, за да "виждаш" всичко. Просто ги виждаш и усещаш, защото не си ограничен в тяло, с което да съобразяваш възможностите си. Така си мисля....

'Кафе с мед'   Права си, че прекалявам със съмненията и анализите.

И аз така мисля. При единствения ми скромен опит с астрала беше точно така. И мисля, че ако можеше да виждаме по същия начин и когато сме в телата си, щяхме да видим, че и светът около нас е много по-различен, с много повече неща в него, отколкото сега ни изглежда.

Мисля, че е възможно самодивите да са такива същества, които по принцип не виждаме. Също духовете, полтъргайстите.... Ванга беше казвала, че не сме сами и около нас е пълно с разни създания.

Аз често съм си мислела, дали пък т.нар. шизофреници не са хора, които просто "виждат" повече от необходимото, тоест от нас, и вследствие на това и психиката им в един момент да не издържа и да изглеждат....луди. Просто да не могат някакси да канализират всички образи, които виждат и чуват.

Вече си обяснявам защо толкова се говори за АП, описани са, има книги, филми, а едва ли не само аз го мога... Явно другите, които го могат, ги е страх, не го приемат, търсят ''рационално обяснение'', по скоро биха приели, че са луди, отколкото да си пътешестват из други светове. Е, да, има опасност, но такава има и във физическия свят. Що не си стоим само в стаите тогава? Верно е, че може да пренесем некоя астрална същност, която да нападне нас или близките ни, но такива ужасийки имаме и сега в аурите си, без да излизаме никъде...

Попаднах на една статия,  в която става дума за нещата, които обсъждаме последните страници.
http://nikolaijambol.blogspot.com/2011/12/blog-post_25.html

Пускам я, не толкова заради написаното, колкото заради "историята" около откриването й от мен, която за мен е показателна за единството във Вселената. Ето как я открих:
Един пост на Summer Smile, в който тя казва, че май е чела нещо някъде, но не помни къде ме провокира и казаното от Ghost, че материята не е енергия. Защото от доста време знам, че съм чела някъде, че материята е енергия, но колкото и да търсех пак да го прочета, все не намирах подобно твърдение. Днес пак реших да опитам и ми излезе тази статия.
В нея се говори за Абсолюта /там се нарича Безкрайност/, за капките и океана, за нещата които не можем да видим и чуем но съществуват, за единството, силата на съзнанието, създаването на вселената, за страховете и проблемите... Изобщо засегнати са почти всички неща, за които стана дума последните страници тук.
И още нещо - тъкмо се канех да седна да пиша това и влезе в офиса един човек. Първите му думи към мен бяха: "Колко струва човешкия живот?". А после започна да разказва колко ужасни неща са му се случили и продължават да се случват в живота му. Опитах се да му насоча вниманието към положителни неща, но той ставаше все по-гневен, не виждал и не очаквал нищо хубаво, не знаел как да продължи да живее... Не можах да измисля как да му помогна, след дълъг монолог просто си тръгна. Но в статията, която току що бях прочела, се говори именно за това разочарование от живота.
Дали е съвпадение всичко или е истина, че Вселената се опитва да ни съдейства, просто ние не й разрешаваме да ни помогне? /и това последното не знам къде съм го чела  /
 

П.п Пънки  мен наистина ме е страх. Искам да напредвам с бавни крачки, защото смятам, че ако не съм достатъчно подготвена може да сбъркам някъде, да приема илюзията за реалност, или наистина да полудея. Но може това да са просто оправдания, които търся, за да оправдая нерешителността си 

Специално си изчетох мъдростите, за да намеря къде цитирах, че материята е енергия. Ето:

Цитат от "Лечебният код":

"Преди 1905 г. науката била в плен на Нютоновата физика, според която атомът е твърда, плътна материя. От извест¬но време знаем, че това не е така и никога не е било. Ако наблюдавате атом под електронен микроскоп и се приближите много близко до него, в един момент ще се запитате: „Къде изчезна? Какво стана с него?" Защото колкото по-отблизо разглеждате атома, толкова повече изчезва той, докато накрая минавате право през него. Какво се опитвам да кажа? Че атомът изобщо не е твърда материя. Той е енергия. Както всичко на планетата Земя."


Обаче не мога да се сетя къде срещах друго. Нещо от сорта, че енергията е светлина, светлината е любов.... цяла поредица беше от няколко неща и се обясняваше, че науката е доказала първите 3-4 твърдения и е въпрос на време да докаже останалите.

Пънки, разбирам позицията ти, но ти няма как да разбереш тази на другите, на чието място не ти се е случвало да бъдеш.
Не съжалявам, че научих неща, които отхвърлях напълно преди. Не съжалявам изобщо за знанието, което сега имам, не съжалявам, че продължавам да общувам с ВА. Но....ако не беше се отключила духовната ми памет, заедно с гадната болест, животът ми щеше да е все така прост и праволинеен. Живееше се по-лесно. "Знанието носи печал"- не помня чия беше тази сентенция, но е вярна. Получиш ли веднъж знание, ще умреш от ужас, ако го загубиш. Но си по-добре, ако никога не си го имал.

Ън, защо печал? Когато осъзнаеш, че каквото ида ти се случи е защото сам си го избрал, и че животът е само една виртуална реалност, колкото и истински да изглежда... някак като погледнеш нещата така отгоре, проблемите започват да изглеждат не толкова значителни.

Опитах, наистина опитах да прочета статията, но някак тези оцветени изречения ме карат да губя нишката.
Относно енергията и материята, е доста спорно дали са едно и също. Енергията няма маса, няма плътност.
Може материята да е рожба на енергията, но това прави ли ги еднакви?

Когато енергията е с ниска вибрация, се уплътнява да материя. Тако го разбирам аз.