Какво има след смъртта?

Е то това е най-важното. Няма да позволяваш всеки да ти промива мозъка със собствените си разбирания. Затова и казвам, че истината е нещо индивидуално и всеки сам трябва да стигне до нея. Тук всеки пише с твърдо убеждение, че говори истината, пък на мен нищо не ми се струва като такова.   Приемам по-лесно идеите, които граничат със собствените ми фантазии, но и те все пак са фантазии. Няма как да се докаже каква е точно истината, всичко е само догадки.

 Зависи как си се представяш след смъртта. Астралните пътешественици смятат, че това което са при напускането на тялото е душата им, да речем. Странното е, че напуснали телата си пак продължават да възприемат света като живи хора, с цялото несъвършенство на сетивата, т.е. нямат свръхсетивност, с която да възприемат иначе невидими неща, като инфрачервени и гама лъчи, микрочастици и т.н. Неща, които знаем, че ги има, но не можем да видим заради несъвършенството на сетивата ни.
 Много е важно да се разбере как действат сетивата. Можеш да усетиш нещо ако имаш сензор/детектор, който може да си взаимодейства с него. Примерно, Summer Smile, писа:

 Истината обаче е:

 Дължината на вълната на светлината, благодарение на която виждаме, е в рамките на милионна от милиметъра. Размерите на атомите варират, но се движат в рамките на милиардна от милиметъра, което е 1000 пъти по-малко от дължината на вълната на светлината.
 Благодарение на електричеството, обаче, можем да създадем реален образ на атома, който да възприемем зрително. И това е така, защото електроните, които ни "рисуват" атома са по-малки от него.
 По същия начин се знае, че ако слюнката ви не може да разгради дадена субстанция, вие не можете да я вкусите.
 Друг е въпроса дали след смъртта ни очакват някакви порти, които да видим, че да ни трябват сетива за тях.
 Аз залагам на преноса на информацията. Способността за възприемане, запазване и възпроизвеждане на информация свързва минало, настояще и бъдеще. Ако душата е много малка частица (по-малка от електрона и затова не можем да я видим и измерим) носител на архивирана/компресирана информация след смъртта ни, която като свободна частица може да се движи с досветлинна скорост и времето за нея почва да тече многократно по-бавно от нашето. Така че при хората могат да минат 100-200 години, за душата като частица да са минали 1-2 минути, примерно, преди следващото раждане. Така съхраняването на душата за дълъг период от нашето време не е проблем.
 Следва продължение...

Интересни неща...

Астралните пътешественици, изхождайки от моя опит, бих искала да ги питам само едно - при летенето страхуват ли се от електронните жици    и защо мислят, че наистина имат лусидни сънища. Скитането из трансперсоналните сектори за мене е просто ниво на Разума, не онова, което наричам Небитие.
А относно сетивата, Хъксли е пионера в областта, даже има група кръстена на неговата книга Doors of perception се казва.
 Има ли нещо изобщо извън възприятията ни? Извън електро-магнитните импулси на мозъка?
Ако душата е информация, то говорим за съзнание, а не за библейската душа. То е онова, което остава след физическата смърт.
Мисловният процес и времето са конвенционални и линейни за нашето осъзнаване. А дали на друго едно ниво няма линейност, време и пространство?

 

Това са и моите мисли, само няма как да ги изложа с помощта на физиката, щото тази наука ми е дълбоко непонятна. Даже понятието душа предпочитам да го заменям с информационен носител, по-точно ми звучи и "по-неодушевено".
Ще чакам продължението....

Напълно споделям болднатото, точно така го приемам и аз. Остава това, че отговорът на въпроса: продължаваме ли да живеем след смъртта не е еднозначен. За мен отговорите са два: не и да.

Жива или мъртва е котката на Шрьодингер?

Ако приемем, че за душата тялото е това, което е скафандърът за космонавта, тогава тялото по-скоро намалява възприятията. Със скафандър предполагам, че не се усеща почти нищо от околната среда, също и зрението е ограничено от прозорчето отпред. Не знам дали, но ако е така, душата няма нужда да е в тяло, за да вижда и усеща, а даже обратното - без тяло ще има повече възможности.

Ghost, науката е на светлинни години от пълната картинка на нещата. Да кажем стигнала е донякъде и продължава да пъпли, но е много много далече. Ако сега се виждат атоми с размер милиардна от милиметъра, добре, но какво има по-натам, от какво и как са направени, какви свойства има милиардната от милиардна от милиметъра.... Просто по научен път може да направиш някакъв извод, но само на база познатото на науката и толкова, дотам.

Мда, "Мисля, следователно съществувам."
Мисли ли душата? Защо да губи емоции и соц. общуване? Не може ли да изпитва чувства и да общува с останалите души?
Ако отговорът на въпросите е не, то тогава отговора на въпроса в заглавието на темата е също "не".

Хексе , при всички случаи, ако има емоции и общуване след смъртта, то те са на друга честота. Нима идентифицираш себе си само с емоциите и социалните роли?

Обикновено търся сравнение с нещо подобно, за да си отговоря на такива въпроси.

Вариант е душата като самостоятелна единица да се ражда е преражда и да е носител на същността ни.

Обаче...сега се сетих...ако сравним с компютърна игра от онези, дето си избираш един образ да си ти. Твоят герой на практика оживява, но го движиш ти, решенията са твои. А когато ти писне или играта се забатачи, го триеш и взимаш нов образ. В такъв случай душата не се преражда, а има един там горе да ни дърпа конците и ние сме той на практика, но само в играта му.

Ghost, попадала ли ти е тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=537112.0?
Беше много интересна, но откакто авторът й изчезна, съвсем западна.

Електронни или електрически?
Интересно ми е защо задаваш този въпрос. Аз винаги съм свързвала душата (ако допусна, че съществува) с електричеството. Не мога да обясня защо, не е нещо, което някъде съм срещала като информация и за това въпросът ти събуди любопитството ми.

Аз не мисля, че емоциите, чувствата или мислите са от тялото, точно те според мен идват от душата (въпреки че тялото може да ги контролира или да се изразяват чрез него, чрез хормони, примерно). Напълно нормално според мен би било душата да е още по-сензитивна, когато се отдели от тялото. Ако става така, разбира се. Ума аз също го отъждествявам с душата. За съжаление физическите ни тела и мозъци не могат да разгърнат пълния потенциал на душата, според мен. Възможно е да имаме други, по-съвършени тела на някое по-високо ниво, отговарящи напълно на душевния ни потенциал. Това са си мои фантасмагории.  

Зависимостта е обратна. Можем да контролираме емоциите, чувствата и мислите чрез контрол над хормоните, с лекарства напр. А може и оперативно- като лоботомия... "Душата" зависи от тялото, а не обратно.

  Доколкото контролът над хормоните е и на волева основа, може да се приеме, че тялото зависи от душата, защото емоциите, мечтите и желанията определят енергията, която задвижва химията на тялото.

 Кефиш! Сега да си представим онзи, дето играе на компютъра и ни дърпа конците....няма как един да дърпа конците на 7 млрд.  Затова....този дето дърпа лично моите конци аз наричам душа. Моята душа(но спокойно мога да го определя и като персоналния ми Бог) И като й омръзна, ще си прибере инкарнацията и ще пусне друга. Ще се появи нов"герой". Добре, ама как ще накара този герой да оживее, за да го движи? Ми....ще трябва да слезе лично и да го раздвижи( прераждане), после ще си извади информацията, ще изтрие образа и ще пусне нов. Как ти се вижда?
Ще отговоря на горните въпроси:
Мисли ли душата-сигурно, но не както мисля аз.
Защо да губи емоции и социално общуване?-според мен губи човешки емоции и човешко социално общуване и това смятам, че е различното
Може ли да изпитва чувства и да общува с другите души? най-вероятно да, но с горните забележки