Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 6 450
11 авг. 2013, 22:33 ч.
Интересно ми е как си съжителстват душите на тези 2 момичета
Показват леко различие в характерите, въпреки че ползват една кръвоносна система и съответно всички хормони са общи
http://www.youtube.com/watch?v=Jobo2JA8rKY
Виж целия пост
Показват леко различие в характерите, въпреки че ползват една кръвоносна система и съответно всички хормони са общи
http://www.youtube.com/watch?v=Jobo2JA8rKY
# 6 451
11 авг. 2013, 22:55 ч.
Да ти чопкат в мозъка не е болезнено, ясно е.
Но ако по някакви причини след тази интервенция човека не оживее.......
Къде отиват емоциите и характера
Като цяло въпросът ми е риторичен, аз конкретен отговор нямам, но шестото ми чувство ми подсказва, че живота не свършва тук и сега.
Конкретен отговор по темата нямам, винаги съм се клатушкала......ако прочета цялата тема ще стане още по-зле. Но пък в БГ винаги може да стане и по-зле
Виж целия пост
Да ти чопкат в мозъка не е болезнено, ясно е.
Но ако по някакви причини след тази интервенция човека не оживее.......
Къде отиват емоциите и характера
Като цяло въпросът ми е риторичен, аз конкретен отговор нямам, но шестото ми чувство ми подсказва, че живота не свършва тук и сега.
Конкретен отговор по темата нямам, винаги съм се клатушкала......ако прочета цялата тема ще стане още по-зле. Но пък в БГ винаги може да стане и по-зле
# 6 452
12 авг. 2013, 01:53 ч.
Немислимо е за ограничения, дуалистичен ум. Вярвам, че е напълно възможно.
Имам щастието да познавам един велик йогин, Кен Уилбър се казва. Той умее неща, които ще наречеш немислими от твоята камбанария - спира си сърдечната дейност, синтезира в едно източната и западната психологична школа, с други думи - велик е.
Относно "еуфорията", при мене може да е печал, защо субективираме така?
Наивистичен романтизъм ала "Бог е моят пастир" - дърпа конци не той, а собствените ти страхове и желания, те са ти перпетуум мобилето.
Тия окови са не друго, а собствените ти възприятия на първо място. После - страховете ти.
Има един дзен коан - може ли окото да види само себе си?
Никакво удивление нямаше при мене, ама аз и нямам претенция да съм виждала вашия ВА. (Вашият алабализъм)
Само идеята, че всичко е условно - абсолютно всичко - говоря дори за спиране на такива телесни усещания като студ, глад, болка и т.н.
Да се постигне това в нормално състояние на съзнанието, ей тъй, както си бъркаш в носа, е смехотворно. За такова нещо цял живот не е достатъчен.
Виж целия пост
А това марионетките да скъсат конците на кукловода е абсолютно немислимо. Този, който е общувал с ВА, знае какво величие притежава душата, толкова голямо, че не можеш да се освободиш от еуфорията дълго след това. Несъизмерими сме със своята душа. Не искам да късам конците, този, който ги дърпа, е велик. Вероятно така се чувства и всяка отделна душа спрямо Абсолюта. Програмата е замислена съвършено.
Имам щастието да познавам един велик йогин, Кен Уилбър се казва. Той умее неща, които ще наречеш немислими от твоята камбанария - спира си сърдечната дейност, синтезира в едно източната и западната психологична школа, с други думи - велик е.
Относно "еуфорията", при мене може да е печал, защо субективираме така?
Наивистичен романтизъм ала "Бог е моят пастир" - дърпа конци не той, а собствените ти страхове и желания, те са ти перпетуум мобилето.
Подкрепям тезата на Ън. Абсолютно точно описа чувството след общуването с ВА. Никой не ти казва, но знаеш, че това всъщност си ти, освободен от всички окови, когато си "в играта". И чувството на удивление го имаше и при мен.
Има един дзен коан - може ли окото да види само себе си?
Никакво удивление нямаше при мене, ама аз и нямам претенция да съм виждала вашия ВА. (Вашият алабализъм)
Само идеята, че всичко е условно - абсолютно всичко - говоря дори за спиране на такива телесни усещания като студ, глад, болка и т.н.
Да се постигне това в нормално състояние на съзнанието, ей тъй, както си бъркаш в носа, е смехотворно. За такова нещо цял живот не е достатъчен.
# 6 453
12 авг. 2013, 08:32 ч.
От къде знаеш, че съм била в нормално състояние и че няколко предишни живота не съм развивала тези си умения?
Виж целия пост
Да се постигне това в нормално състояние на съзнанието, ей тъй, както си бъркаш в носа, е смехотворно. За такова нещо цял живот не е достатъчен.
От къде знаеш, че съм била в нормално състояние и че няколко предишни живота не съм развивала тези си умения?
# 6 454
12 авг. 2013, 08:58 ч.
И аз съм склонна да вярвам, че има нещо. Може да ме вземете за луда, но лично моя дядо - татковия баща - макар и починал ме е пазил от оня свят. Темата е страхотна. Надявам се да я разширим.
Виж целия пост
# 6 455
12 авг. 2013, 10:23 ч.
Атомите в нашето тяло продължават съществуването си невредими след смъртта, т.е те не се разрушават. Казвам това, защото виждам, че пишете за увреждания в мозъка. Дори мозъкът да е увреден, значи ли, че и атомите са увредени ?! Не мисля. По същият начин с душата, ако я има, кое ви казва, че и тя се уврежда, когато "носителят" е увреден ?
Виж целия пост
# 6 456
12 авг. 2013, 10:37 ч.
Подкрепям!
Също мисля, че емоциите и характера, които имаме докато сме във физическо тяло, се дължат на физическото тяло, а не на душата. Когато душата се отдели при смъртта вече емоциите са съвсем други, не че липсват, но не са обременени от ограниченията и заблудите, характерни за живота в материалния свят. Мнението ми се базира на тези разкази за живота след смъртта, на представата за рай и ад в религиите - т.е душата след смъртта на тялото гледа някак по-безпристрастно на нещата и затова може да "съди" за качеството на живота си на земята.
Душите на сиамските близнаци защо да имат проблем някакъв? Съжителстват си близо една до друга, малко по-близо отколкото душите на обикновени сестри, но всичко си е въпрос на свикване
Виж целия пост
Атомите в нашето тяло продължават съществуването си невредими след смъртта, т.е те не се разрушават. Казвам това, защото виждам, че пишете за увреждания в мозъка. Дори мозъкът да е увреден, значи ли, че и атомите са увредени ?! Не мисля. По същият начин с душата, ако я има, кое ви казва, че и тя се уврежда, когато "носителят" е увреден ?
Също мисля, че емоциите и характера, които имаме докато сме във физическо тяло, се дължат на физическото тяло, а не на душата. Когато душата се отдели при смъртта вече емоциите са съвсем други, не че липсват, но не са обременени от ограниченията и заблудите, характерни за живота в материалния свят. Мнението ми се базира на тези разкази за живота след смъртта, на представата за рай и ад в религиите - т.е душата след смъртта на тялото гледа някак по-безпристрастно на нещата и затова може да "съди" за качеството на живота си на земята.
Душите на сиамските близнаци защо да имат проблем някакъв? Съжителстват си близо една до друга, малко по-близо отколкото душите на обикновени сестри, но всичко си е въпрос на свикване
# 6 457
12 авг. 2013, 10:54 ч.
Ставаше въпрос, че мислите и чувствата си остават и след смъртта на физическото тяло. Но едно болестно състояние или някакво физическо увреждане, може много да промени мислите и чувствата. Т.е. "душата" зависи от материята и следователно се разпада с нея... Ето натам клоня.
Може отговорът да е в това, което е написала Mamam-am. На мен обаче ми прилича повече на напасване, отколкото на реалност.
Виж целия пост
Атомите в нашето тяло продължават съществуването си невредими след смъртта, т.е те не се разрушават. Казвам това, защото виждам, че пишете за увреждания в мозъка. Дори мозъкът да е увреден, значи ли, че и атомите са увредени ?! Не мисля. По същият начин с душата, ако я има, кое ви казва, че и тя се уврежда, когато "носителят" е увреден ?
Може отговорът да е в това, което е написала Mamam-am. На мен обаче ми прилича повече на напасване, отколкото на реалност.
# 6 459
12 авг. 2013, 11:10 ч.
Аз не твърдя, че мислите и чувствата остават след физическото тяло , но не твърдя и обратното де .
Това, което искам да кажа е, че ако връзката е нарушена, това не е знак, че сигнала не се излъчва, а просто не може да бъде прихванат.
Виж целия пост
, но не твърдя и обратното де .Това, което искам да кажа е, че ако връзката е нарушена, това не е знак, че сигнала не се излъчва, а просто не може да бъде прихванат.
# 6 460
12 авг. 2013, 11:35 ч.
Може би точно връзката се нарушава. Затова такива увреждания вадят първичните лоши черти на повърхността (доколкото знам никой увреден не е станал по-добър).
А нали бяха три неща - физическо тяло, монада и душата като връзка между тях.
Виж целия пост
Цитат
Това, което искам да кажа е, че ако връзката е нарушена, това не е знак, че сигнала не се излъчва, а просто не може да бъде прихванат.
А нали бяха три неща - физическо тяло, монада и душата като връзка между тях.
# 6 461
12 авг. 2013, 12:06 ч.
Според мен, уврежданията, както всяко друго угнетяване ( затвор, гледане на тежко болен или зависим, недохранване и т.н.) са препятствия пред човека. По принцип за да функционира човешкото тяло, са му нужни редица фактори, между които и здраве. Но именно недостигът изправя душата пред избори и тя се усъвършенства. Защото тогава идва на дневен ред хамлетовия въпрос. Иначе, ако на душата в този живот и тяло и е предоставено всичко, как тя ще се извиси? Как ще се подобри? И как ще усети колко зависима е от обстоятелствата и ще се смири?
Виж целия пост
# 6 462
12 авг. 2013, 12:12 ч.
А защо трябва да го прави?
Виж целия пост
Според мен, уврежданията, както всяко друго угнетяване ( затвор, гледане на тежко болен или зависим, недохранване и т.н.) са препятствия пред човека. По принцип за да функционира човешкото тяло, са му нужни редица фактори, между които и здраве. Но именно недостигът изправя душата пред избори и тя се усъвършенства. Защото тогава идва на дневен ред хамлетовия въпрос. Иначе, ако на душата в този живот и тяло и е предоставено всичко, как тя ще се извиси? Как ще се подобри? И как ще усети колко зависима е от обстоятелствата и ще се смири?
А защо трябва да го прави?
# 6 463
12 авг. 2013, 12:13 ч.
Аз все си представям живота като игра на карти, да кажем, на белот. Интересни са решенията, изборите, когато нещо е в недостиг. Ако имаш 4 валета и 4 девятки, тази игра дали ще е интересна. Естествено е човекът и реакциите му в играта да зависят от картите, които има. Но те зависят в същата степен и от човека, който играе. И накрая играта свършва -победил, загубил, сбъркал или играл блестящо. И имаш шанс за нова игра. И може би човекът, който е играл, е научил нещо -за себе си, за партньора и противниците, за начина на игра. И другият път би играл по друг начин, дори при същите карти.
Виж целия пост
# 6 464
12 авг. 2013, 12:14 ч.
Това е спорно. Ако веднъж си усетил стратегията е нормално да я повтаряш при успех.
Виж целия пост
Аз все си представям живота като игра на карти, да кажем, на белот. Интересни са решенията, изборите, когато нещо е в недостиг. Ако имаш 4 валета и 4 девятки, тази игра дали ще е интересна. Естествено е човекът и реакциите му в играта да зависят от картите, които има. Но те зависят в същата степен и от човека, който играе. И накрая играта свършва -победил, загубил, сбъркал или играл блестящо. И имаш шанс за нова игра. И може би човекът, който е играл, е научил нещо -за себе си, за партньора и противниците, за начина на игра. И другият път би играл по друг начин, дори при същите карти.
Това е спорно. Ако веднъж си усетил стратегията е нормално да я повтаряш при успех.
Препоръчани теми