Какво има след смъртта?

Прочетох от предната страница, че според будистите любовта към съпруга, децата и близките не е истинска любов и съм склонна да се съглася. Любовта към съпруга в повече случаи е породена от егоизъм и изисквания - да ти е верен, да се грижи за теб и пр. ИСтинската любов според мен е неегоистична, готова да даде, но не и да изисква. Т.е., ако нещо даде отсрещната страна, то това е дар. По същия начин и децата приемаме като наши лични притежания, разбира се, грижим се за тях, защото това ни е заложено в инстинктите - на някой повече, на друг по-малко. Общо взето човешките представи за любов са пълен егоизъм според мен. Няма нищо лошо, всеки иска някой да се грижи за него, дори и да не го иска и да не се стреми точно към това, то със сигурност би му било приятно някой да го прави за него. Но човешката любов идва с куп условности - "Ще те обичам, но само ако си ми верен; само ако и ти ме обичаш; само ако не ме нараняваш" и т.н. А истинската любов не би имала такива изисквания, не би била егоистична. Това за мен е идеализираната представа за любовта, в Библията също има една глава отделена на тази любов и точно това казва, че "любовта не търси своето". И там далеч не става въпрос за съпружеска и семейна любов, където не знам дали е възможно да не търсиш своето.   Може би не сме дораснали до там (човешката раса).

 
 Въпрос на години. Питай тези с по дълъг семеен стаж. Хич не искам нищо. Само да са добре и да не ме занимават много много. 

Хепи, аз не бих била толкова категорична.

Снощи покрай Мусаши се зачетох за шинтоизма и честно казано много ми допада.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A8%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%BE%D0%B … D0%B7%D1%8A%D0%BC

Има емоция, не е абсолютно уравновесена.
Абе, няма как да го обясня - така разбирам на теория нещата, но от практическото изпълнение и аз съм много далеч 

HAPPY_QUEEN аз пък не смятам, че любовта към децата и съпруга задължително е свързана с притежаване - не ги усещам така нещата. Никой не ми е длъжен с нищо - дори детето.

Химнът на Любовта   Първо послание на св. ап. Павла до Коринтяни, 13. глава

Да говоря всички езици човешки и дори ангелски,
щом любов нямам,
ще бъда мед, що звънти, или кимвал, що звека.

Да имам пророчески дар и да зная всички тайни,
да имам пълно знание за всички неща
и такава силна вяра, че да мога и планини да преместям, -
щом любов нямам,
нищо не съм.

И да раздам всичкия си имот,
да предам и тялото си на изгаряне, -
щом любов нямам,
нищо ме не ползува.

Любовта е дълготърпелива,
пълна с благост,

любовта не завижда,
любовта се не превъзнася,
не се гордее,

не безчинствува, не дири своето,
не се сърди, зло не мисли,
на неправда се не радва, а се радва на истина;

всичко извинява,
на всичко вярва,
на всичко се надява,
всичко претърпява.

Любовта никога не отпада,
а другите дарби, ако са пророчества, ще престанат,
ако са езици, ще замлъкнат,
ако са знание, ще изчезнат.

Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме;
но, кога дойде съвършеното знание, тогава това "донейде" ще изчезне.

Когато бях младенец,
като младенец говорех,
като младенец мислех
и като младенец разсъждавах;
а като станах мъж, оставих младенческото.

Сега виждаме смътно като през огледало,
а тогава - лице с лице;
сега зная донейде, а тогава ще позная,
както и бидох познат.

А сега остават тия три:
вяра,
надежда,
любов;
но по-голяма от тях
е любовта.

Права си.Човешката любов във всяка нейна форма е продиктувана от егото.Мисля,че сме много далеч от чистият алтруизъм,но всичко е въпрос на време.

Според мен любовта е естественото състояние на човека. Животът се осмисля от любовта. Наш е изборът дали да живеем така че да я увеличаваме в света или да я рушим.

От статията ми стана интересно това, че хората поначало са добри, а лошото идва от зли духове. Случвало ми се е да знам, че нещо не трябва да правя, защото ще ми навреди, но като че ли нещо ме бута да го направя. Или направя някоя глупост и после се чудя с кой акъл съм го сторила, при положение, че и знанията и опитът ми би трябвало да са достатъчни, че да се спра. 
Може пък някой зли духове да си играят с мен. А може и, както би казал един  мой преподавател, да се опитвам да избягам от отговорност 

Любовта е естествено състояние, но друг е въпросът дали това, което ние наричаме "любов" истинското чувство "любов"

Maman това християнството отдавна го е казало за злите духове.

"Митологията на шинтоизма е изложена в ранносредновековни писмени паметници като "Коджики", "Нихонги" и др. Шинтоистката история за произхода на света разказва за боговете, наречени ками. Те са свещени духове, които могат да приемат формата на предмети или понятия за живота, като вятър, дъжд, дървета, реки, плодородие. Хората стават “ками” след като умрат и са почитани от техните семейства като родови “ками”.

Противно на много монотеистични религии в шинтоизма няма нищо абсолютно. Няма абсолютно зло и добро и никой не е перфектен. Шинтоизмът е оптимистична религия, хората са сътворени да бъдат добри, а злото се предизвиква от злите духове. Целта на повечето ритуали на шинтоизма е те да се държат на разстояние чрез пречистване, молитви и приношения."

Надебелих нещата, които ме притесняват, както и заниманията с магии, посочени на друго място.

The most important god is the sun which, among its other virtues, serves as a protection against invasions. The kami almost always inspire respectful fear. Among these we find mountains, animals like the tiger, the snake or the wolf ; and the Emperor himself.
By its very nature, Shinto is in no way incompatible with other religions since it is not in itself religious. Throughout its history it has fitted in with Buddhism and Confucianism and does not find any difficulty today in accommodating Christianity. Modern life has still further stripped it of its supernatural content, but Shinto continues to be an extraordinary binding force preserving Japanese unity.
the need for constant renewal is an encouragement for the consumer society and the concern for beauty doubtless has an effect on the " design " and beauty of Japanese products.
http://www.1000questions.net/en/religion/shinto.html

 В шинтоизма понятията за добро и зло са относителни. В зависимост от гледната точка и етапа. Зло е това, което нарушава равновесието и хармонията.Порицава се злобата, егоизма и нетърпимостта. Толерантна и адекватна религия.

Естествено, че не съществува абсолютно добро и зло. Много ми е смешно като се каже "добър човек"....добър в какво???

Ако религията трябва да се сведе до това, което ни е най-удобно...

     Не се сещам за масови убииства от шиндуисти. Но пък от християни мога да посоча, като се почне от Кръстоносните походи, инквизицията, па се стигне до бомбардирането на Хирошима от ревностен католик.

Във всяко добро има по малко зло, във всяко зло  - малко доброта. Напълно съм съгласна с философията за Ин и Ян. Абсолютно добри или зли хора няма. Всичко е смесица, всеки си има тъмна страна, всеки зъл човек има и светлина в сърцето си. От обстановка, обстоятелства, начин на живот, условия, .... много неща зависи коя своя страна ще изведе наяве.

Всеки сам си преценява в какво да вярва.

Хепи Куин, моралният релативизъм може да бъде много опасен. Понякога е просто удобство, нагаждачество.