Какво има след смъртта?

това ми напомня "Хрониките на Амбър" и Лабиринта, който е част от амбърските принцове

 Има един малък проблем с тази аналогия. Човек е тленен, както клетките си. Абсолютът е вечен, но клетките му не са (според аналогията). Защо в нещо вечно се образува нещо тленно зависимо от време и пространство?
 Друг проблем - клетките са първи, а не човек, т.е. първо се образуват простите връзки, за да стигнем до висша структура. Ако Абсолютът е вечен, то той не би могъл да е сложна структура, защото трябва да тече време и за него. Изобщо трябва първо да се реши Абсолютът измерим ли е с нашата Вселена и ако не е как си представяте границите на времето и пространството в Абсолюта?

Който е ...?

"Във песъчинката света да зърнеш.."

Вечен, вечен...колко да е вечен?
Имаше май в "Мъже в черно" една свежа идея за свят в свят в друг свят... до безкрай - човекът излизаше от чекмедже и се озоваваше в друго чекмедже и пак, и пак...
Ако ние сме един малък абсолют и част от един по-голям, то на свой ред той също е абсолют, но и част от друг.

"..природата е аналогова система, която е изцяло алтруистична и е основана на взаимно отдаване. Всичките и части са подобни на органите на тялото, грижейки се единствено за благополучието на цялото..." Това не е ли така? Няма ли система в системата?
 После обаче идва човешкото его, което някак стои пришито на цялата балансирана вселенска система. И е логично да се допусне, че целта му е да се самоусъвършенства, правейки всички тези избори през съществуването си. Само си разсъждавам и аз.

  Или пък аналогията с огледало срещу огледало .

Клетките също са вечни - "умирайки" не изчезват, а преминават в друго състояние - което се изхвърля от организма или служи за "захранване" на други клетки. Абсолютът по моите представи прави същото - непрекъснато появяване и нови образования, които се развиват и дават началото на нови образования - понякога "умирайки", понякога преди "умирането", преобразуването им.
Клетките може и да са първи, но в 2-те клетки, образуващи новия организъм /яйцеклетка и сперматозоид и съставящите ги елементи/, са всъщност новия организъм - все още непридобил формата на човек, но все пак е човек.
Абсолютът също най-вероятно в началото е бил просто един елемент, който в последствие се доизгражда - делейки се и образувайки различни форми.

Може и да греша, но според мен егото си е закономерна част от Абсолюта. Според мен той /Абсолюта/ при появата си не е бил съвършен, нито в момента е. Съдържал е заченките, потенциала за развитието си, но не са били осъществени. Или имал е идеи, чието осъществяване носи развитието му. Колкото повече идеи се реализират, толкова повече се развива, поражда нови идеи и заедно с това има все повече материя, енергия и развито съзнание, които му помагат да реализира все по-добре идеите си. Затова е цялата работа - Абсолюта расте и се развива както и хората, учи се от опита си, който се състои в създаване и преминаване през различни неща.
Егото е етап - от развитието на човека и съответно и на Абсолюта. Може би Абсолюта е преминавал през различни етапи от растежа и развитието си, както и хората. Това го мисля, защото скоро наблюдавах действията на един човек, за когото винаги съм се чудила защо не му се получават добре нещата. Мисля, че разбрах. Този човек има някаква идея, но тя не е конкретна, а доста мъглява. иска да направи нещо, но не знае как иска да изглежда това нещо, нито знае принципите по които функционира. Има и някакви материали /продукти/, които не са всичките необходими за изграждането на това нещо. Няма и достатъчно енергия, т.е мързи го. Резултат - получава се нещо, което няма външен вид определен, нито нормална структура и почти не може да се използва. Според мен така е творил в началото и Абсолюта - идеите му не са били много ясни, нямал е достатъчно материал и понеже е още бил мъничък нямал и достатъчно сили /енергия/.
Ако беше съвършен нямаше да е останала непроявена идея или потенциал и нямаше все още да се появяват нови неща. Макар че може и така да е станало, но ние още да не сме го осъзнали 

 Сякаш има неравномерен характер с флуктуации на енергията тук и там, вместо да е равномерна маса от енергия.

 Как са се създали първите живи клетки?

Грешиш в частта си, че прилагаш причинно-следствен модел на нещо извън времето и пространството. Идеята на Абсолюта е че е вечен, иначе няма да е Абсолют. Няма начало, няма край. Няма преди, няма след. Не се развива, защото няма линия на развитие.


 Вирусите как се вписват в този алтруистичен модел? Вирусите не са част от хранителна верига. Те само убиват ако не бъдат убити.

 

Ами вписват се, както се вписват раковите клетки в живия организъм, убиецът в обществото или черните дупки (примерно) в галактиките. Все пак организмът, обществото (за галактиките не знам) се бори за просъществуването си въпреки вирусите, раковите клетки и убийците.

Виждам 2 възможности - от многото други такива  Или при появата си Абсолютът е бил вече съвършен, безкраен и вечен и тогава ние в момента не се развиваме и движим, а наблюдаваме вече случило се - като гледане на филм, но не 2 или 3-измерен, а като холограма - гледаме го отвътре.
Или при появата си Абсолютът не е бил абсолютен, в последствие е станал такъв, след като е претърпял дълго развитие и усъвършенстване.
Идеята за вечно съществуване не ми допада много - все някъде, някога трябва да има начало. 

Вирусите ги виждам като също борещи се за съществуването си и от друга страна - те  са като всяко друго препятствие, изпитание, с което се сблъскваме в живота си. Ние, хората, също сме проблем за някого или нещо друго.

Ами ако сме вече мъртви и гледаме изминалия си живот "като на филм", за да му направим равносметка? Или ако няма смърт, а само преминаване от един етап в друг  - сме на прага на нов етап, но преди да го започнем трябва да направим равносметка на изминалия пак гледайки го като филм?

 Е нали този живот все трябва да е живян за да се гледа.

Аз смятам, че нещата са по-прости от всичко, което можем да си представим.