Какво има след смъртта?
- Публикувана: 6 авг. 2011, 12:01 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2015, 14:48 ч.
# 10 711
2 фев. 2015, 21:57 ч.
Виж целия пост
и аз съм абонат на Мтел от както сигурно има Мтел. Това какво общо има.
# 10 712
2 фев. 2015, 22:05 ч.
2010 година точно лятото Мтел сменяха софтуер и имаха много проблеми. Аз също съм получавала забавени смс-и.
Напълно е възможно този смс да е бил пратен приживе, а да е получен след няколко дни.
Та ние няколко месеца нямахме фактури. Имаше объркани сметки.
Виж целия пост
Напълно е възможно този смс да е бил пратен приживе, а да е получен след няколко дни.
Та ние няколко месеца нямахме фактури. Имаше объркани сметки.
# 10 713
2 фев. 2015, 22:16 ч.
Хубаво е, че намирате утеха, усещате присъствието на любимия човек, такива неща...При мен ги нямаше, а точно обратното. Откакто загубих близки хора ...просто ги няма, празно ми е, не получавам никакви знаци. Дори усещам, че от тогава сетивата ми са притъпени. Обяснявам си го с шока.
Много ми е неприятно обаче да се говори за смъртта като нещо, което едва ли не си заслужил като награда за получените житейски уроци...И по този начин обогатяваш и близките си, защото и те така се учат да преодоляват изпитания и да 'преминат на друго ниво'. След като майка ми почина, няколко нейни приятелки ми разказаха как са я сънували...какво казала, какво трябва да се направи или не...Много са ми обидни подобни спекулации. От сорта на махленски клюки, но на едно друго ниво...
Виж целия пост
Много ми е неприятно обаче да се говори за смъртта като нещо, което едва ли не си заслужил като награда за получените житейски уроци...И по този начин обогатяваш и близките си, защото и те така се учат да преодоляват изпитания и да 'преминат на друго ниво'. След като майка ми почина, няколко нейни приятелки ми разказаха как са я сънували...какво казала, какво трябва да се направи или не...Много са ми обидни подобни спекулации. От сорта на махленски клюки, но на едно друго ниво...
# 10 714
2 фев. 2015, 22:22 ч.
Смс-ът не беше до мен, но лицето, което го получи вярва, че е от баща ми. На мен ми е трудно да го повярвам и не ми се коментира.
Виж целия пост
# 10 715
2 фев. 2015, 22:22 ч.
Да, това с ужким уроците за близките е направо гнусно. Не мога да си представя че смърт на близък човек трябва да се случи, за да е урок за живите. Ужас!
Виж целия пост
# 10 716
2 фев. 2015, 22:32 ч.
В определени моменти, когато си фокусиран върху нещо такова каквото е голяма загуба, такова струпване може да означава - заострено внимание върху детайли - като часа съобщение, нещо на което не обръщаме внимание във всекидневието. Но като се натрупат много случайности, въпреки че на всичко може да се намери и сглоби някакво разумно обяснение, все пак си остава явление на гъстота на събития.
Повечето хора могат да посочат такива примери, но за много преживяването е твърде лично и не го афишират.
Виж целия пост
Повечето хора могат да посочат такива примери, но за много преживяването е твърде лично и не го афишират.
# 10 717
2 фев. 2015, 22:35 ч.
Или просто не желаят да ги сметнат за .... ку-ку, прекомерно повярвали в необикновеното, заобиколени от мъка и печал по близките си.
Виж целия пост
# 10 718
2 фев. 2015, 22:40 ч.
При положение, че всички сме смъртни, за какви уроци може да става въпрос? И аз не го вярвам това. Ето в моя собствен случай - какъв урок е това и за кого, той беше толкова добър и талантлив човек! Не възприемам смъртта по този начин. Разбирам едни да са безсмъртни, а други смъртни - да, а точно там всички сме равни. Както казваше един дядо: един по един до един - всички натам сме се запътили.
Не търся утеха в знаци заради нашата наистина огромна загуба - нямам нужда от такива неща, защото бездруго вярвам в безсмъртието на душата, просто не вярвам, че толкова много случайности на едно място са просто случайност. Ама че завъртяно го написах, но мисля, че ще ме разберете.
Виж целия пост
Да, това с ужким уроците за близките е направо гнусно. Не мога да си представя че смърт на близък човек трябва да се случи, за да е урок за живите. Ужас!
При положение, че всички сме смъртни, за какви уроци може да става въпрос? И аз не го вярвам това. Ето в моя собствен случай - какъв урок е това и за кого, той беше толкова добър и талантлив човек! Не възприемам смъртта по този начин. Разбирам едни да са безсмъртни, а други смъртни - да, а точно там всички сме равни. Както казваше един дядо: един по един до един - всички натам сме се запътили.
Не търся утеха в знаци заради нашата наистина огромна загуба - нямам нужда от такива неща, защото бездруго вярвам в безсмъртието на душата, просто не вярвам, че толкова много случайности на едно място са просто случайност. Ама че завъртяно го написах, но мисля, че ще ме разберете.
# 10 719
2 фев. 2015, 22:47 ч.
Понякога забравяме, че сме смъртни и че сме хора. Така, че от време на време биваме подсещани за това.
Виж целия пост
# 10 720
2 фев. 2015, 22:56 ч.
Подсещаш ме за един случай в нашия град - млад човек загина при зверска катастрофа - една кола го беше убила пред жена му и детето му - голяма трагедия. Хората шушукаха, че той често изтезавал котки до смърт - убивал ги по много жесток начин - това му доставяло удоволствие. Само Господ знае това наказание ли е, възмездие ли е, защо точно така трябваше да напусне този свят - а хората това им е работата, да си приказват... Но в такива случаи сме склонни да се замисляме, че не е редно да се постъпва еди-как-си, защото може да ти се случи еди-какво-си. Кой знае?
Виж целия пост
Понякога забравяме, че сме смъртни и че сме хора. Така, че от време на време биваме подсещани за това.
Подсещаш ме за един случай в нашия град - млад човек загина при зверска катастрофа - една кола го беше убила пред жена му и детето му - голяма трагедия. Хората шушукаха, че той често изтезавал котки до смърт - убивал ги по много жесток начин - това му доставяло удоволствие. Само Господ знае това наказание ли е, възмездие ли е, защо точно така трябваше да напусне този свят - а хората това им е работата, да си приказват... Но в такива случаи сме склонни да се замисляме, че не е редно да се постъпва еди-как-си, защото може да ти се случи еди-какво-си. Кой знае?
# 10 721
2 фев. 2015, 23:02 ч.
Като спомена катастрофа, се сетих за двамата големи югославски баскетболисти Владе Дивац и Дражен Петрович, първите европейци в американския баскетболен шампионат. Истински приятели, братя по душа, съдба и игра, които разцепването на Югославия поставя на ниво събрин- хърватин. Дивац хвърля хърватсото знаме, Дражен го намразва до края на живота си за това. Дражен умира на 28 години при страшна катастрофа в разцвета на спортната си кариера в NBA. След 20 години, точно на връх сръбската Коледа при катастрофа умира бащата на Владе. Колата е управлявана от майка му......
Виж целия пост
# 10 722
3 фев. 2015, 09:04 ч.
„Страхът от Бог е начало на мъдростта”, а дали този страх е буквален или почитане/респект не е толкова важно.
Светът, в който живеем /който си направихме/ не е илюзорен, а съвсем реален, но ужасно фалшив. Отвън е лъскав, красив, дори привлекателен, но вътре е кух, празен.
Часовникът на апокалипсиса сочи три минути до полунощ
http://bnt.bg/news/svyat/chasovnika-t-na-apokalipsisa-sochi-tri- … nuti-do-polunosht
Това си е наше дело. Ние сме творците, но защо ли ми се струва, че с обратен знак.Може да е възможностите на мозъка, както обръща образа от лещата на окото, така да завърта още нещо, но нали все още не е изучен цялостно.
После ми говорете за пътищата към духовния свят.
Виж целия пост
Но в такива случаи сме склонни да се замисляме, че не е редно да се постъпва еди-как-си, защото може да ти се случи еди-какво-си. Кой знае?
Светът, в който живеем /който си направихме/ не е илюзорен, а съвсем реален, но ужасно фалшив. Отвън е лъскав, красив, дори привлекателен, но вътре е кух, празен.
Часовникът на апокалипсиса сочи три минути до полунощ
http://bnt.bg/news/svyat/chasovnika-t-na-apokalipsisa-sochi-tri- … nuti-do-polunosht
Това си е наше дело. Ние сме творците, но защо ли ми се струва, че с обратен знак.Може да е възможностите на мозъка, както обръща образа от лещата на окото, така да завърта още нещо, но нали все още не е изучен цялостно.
После ми говорете за пътищата към духовния свят.
# 10 723
3 фев. 2015, 09:14 ч.
Как може Бог който те обича,да изисква от теб страх и подчинение?
Не ме е страх от Бога.
А от онези пък човешките богчета,дето са създали тази матрица и релгиите,пък съвсем..Да не кажа и обратното,тях ги е шубе от нас..
Истинския Бог/Абсолют е енергия,която не говори,не отговаря на молитви,не изисква обожание..Не награждава и не наказва..О,и изобщо не му пука да ли изписваме думата с главна или малка буква..
Виж целия пост
Не ме е страх от Бога.
А от онези пък човешките богчета,дето са създали тази матрица и релгиите,пък съвсем..Да не кажа и обратното,тях ги е шубе от нас..
Истинския Бог/Абсолют е енергия,която не говори,не отговаря на молитви,не изисква обожание..Не награждава и не наказва..О,и изобщо не му пука да ли изписваме думата с главна или малка буква..
# 10 724
3 фев. 2015, 09:23 ч.
Той не иска нищо, ти искаш.
Религията и Бог са различни неща. Религии бол, Бог един.
А каква, ще е представата ни за Него си е наш проблем или право /както ти е угодно
/.
Виж целия пост
Как може Бог който те обича,да изисква от теб страх и подчинение?
Религията и Бог са различни неща. Религии бол, Бог един.
А каква, ще е представата ни за Него си е наш проблем или право /както ти е угодно
/.Препоръчани теми