Деца и родители

e то цялостното усещане именно докарва онази обобщеност, която се опитваш да избегнеш оправдателно.След като цялостното ти усещане е такова...

A когато семейството не взема мерки доброволно? А когато просто в това семейство философията е "бием, за не ни бият/ или просто щото мо'ем"? Дали пък малко натиск не е необходим? Или трябва всичко живо да търпи терора на това семейство, понеже сме много извисени и разбиращи причините?

Не става въпрос за деца със специални или специфични нужди! За тях има десетки програми, специалисти и екип, които да им помагат и то ефективно!
В случая става въпрос за родители и семейства, които не съдействат! Както писах първата стъпка е да се дадат препоръки как да се справи родителя с проблема! 

Едно е да се реагира на родители, които не искат да съдействат на психолози и специалисти, съвсем друго е да се изключва дете от ДГ "ако поведението му не престане и то в разумни срокове". Продължавам да смятам второто за безумие.

Моето мнение е, че поколението на родителите и прародителите в момента е проблемно. Аз сериозни проблеми с деца не съм имала, но неадекватни реакции на родители и баби към определени ситуации - да.

ЧеКа, чакай, чакай, къде обърка ти Северна Европа, където медалът може да има и повече от една страна, със Северна Америка...  

В българските отношения родители-деца и учебно-възпитателни институции-деца има безброй неща, дето не са както трябва и подлежат на промяна и предоговаряне. Но да ни пробутват като идеални модели от САЩ и (по-малко) Канада - мерси, не!

Може би тук някъде е разковничето. В БГ няма диференцирана и капсулирана средна класа. В държавните ДГ и училища учат деца от всякакви прослойки. Дете на професор може да е в клас със сина на чистачката. Няма площадки за средна класа и за по-бедни семейства. Предполагам, че в Щатите (не знам как е в Канада) не е точно така.

Не писах досега защото се чудех коя е родната средна класа и дали принадлежа към нея. Ако има някакви критерии, по които това се определя не ми е известно.

Жени, то хубаво говориш за мерки и реагиране, ама знаеш ли какво е най-вероятно да се случи, ако викнеш един обикновен нашенски родител на среща в училище? Ще ти каже, че детето му е много добро, пък и дори да не е, то не е твоя работа, и че си знаят правата и ти с топ не можеш да ги мръднеш от този клас или училище. Изпитала съм го искрено и лично.
Госпожи, по мое мнение тук средна класа няма и едва ли скоро ще има!   По-скоро има една много тъъъничка средноподобна прослойка на семесйтва с високо образование и квалификация, относително добре платена работа (това е спорно и не наблягам на него, защото много държавни служители или интелектуални работници не са добре платени) или самонаети (но пак с висока квалификация - лекари, адвокати, счетоводители и др.) и по-западноориентирано поведение като ценности. Останалото, население е работническа класа. И тъй като тази тъничка прослойка от средноподобна класа не иска да се изгуби, то става групиране по този признак и родителите гледат децата им да общуват с деца на други родители, споделящи същите ценности и положение, които си вървят в техния коловоз. Просто тези деца на тези родители лекичко се губят и в общата маса в ДГ и училище, но след седми клас разделението се втвъдява покрай канндидатстването в гимназии. Според мен основните проблеми се точно в начална и част от основна степен, но в един момент децата в самите класове се групират горе-долу по социални признаци. То е и нормално, просто ценностите им са различни, не толкова финансовите възможности. Не че нещо уникално се случва у нас, просто за нас е ново и още не можем съвсем да го приемем - разслоение има и то ще се задълбочава.

ПП. Октопод, до известна степен отговарям на въпроса ти за признаците на средната класа. Това, което пиша не е официалното определение, но горе-долу съм го извлякла от това, което зная за социалните разделения по света и наблюденията и знанията си за нашенско. Така че, това е моята интерпретация на нещата.

  Интересна и полезна тема, поне за мен. Проблемите, повдигнати от авторката - по темата - аз поне смятам така: детската агресия/възпитано ли е или не детето/атипичните прояви - и родителската роля и реакция - зависят от: Първо - в най-ранна възраст - семейната среда - основен фактор; затова не адмирирам в къщи крясъци, викове, караници и нервничене пред детето, псувни и т.н.; стремя се за поддържане на спокоен климат, ясни правила, После - идва сблъсъкът с външния свят - отново е въпрос на възпитание от страна на родителя за поведението на детето, но вече - с насложена семейна среда. Аз уча дъщеря си на толерантност, на учтиво отношение и на добро позитивно мислене, вяра в доброто отношение, спестявам й психически травми, негативни емоции и т.н. Не разбирам родители, които, след грубо одраскване по лицето на дъщеря ми - до кръв - ми казаха - ами ще му изрежем ноктите ...........
Или - понеже в темата се прави сравнение  основно деца/родители, родени и/или израснали в Западна ЕВропа/САЩ/Канада - давам следния пример. Преди седмица, на море, комплекс затворен тип - със собственици на половината апартаменти - украинци. 10 деца, дъщеря ми отива и с най-огромно желание започва да обяснява как се казва, но ........... не ги разбира. Едно момче започва грубо да я бута от пързалката и на перфектен английски казва: No play, No play. Тя още повече се разстройва, защото на нейното ниво на английски перфектно го разбира какво й казва. Майката - гледа, става от шезлонга и влиза в басейна с хидромасажния душ. Друга майка - взима отношение и съвсем бавничко обяснява на дъщеря си нещо - ами играха си децата до края на лятната ни морска почивка. Украинци/Западноевропейци/Българи - всичко започва от семейството е семейната среда.
По отношение на средата й на общуване - колкото и егоистично да звучи - по най-безболезненият начин се стремя да е винаги в нормална, спокойна и интелигентна среда - не само като деца и възрастни, с които тя общува, а и като ........ обстановка на мястото, където се намира. Когато и където мога да я заведа на място с подобна атмосфера, го правя. И - по отношение на контактите й с другите деца - радвам се, когато се намира в здравословна и спокойна атмосфера, видя ли детска агресия, детска истерия и безумен детски инат - леко я извеждам оттам.
Да - когато държавата е "спокойна" и да е държава не само със законови, но и с етични и морални правила - обществото е нормално да бъде доста "по-спокойно" и морално и то. Но лично аз, залагам на семейството като основа - до определена възраст - поне в България. После - идва друга възраст, която, също с много нерви можеш да съхраниш детето си. Но с много нерви. Затова - бих я изпратила в по-нормална държава колкото се може по-рано - колкото и да е трудно.

Октопод, долавям иронията ти. Всъщност, май се подхлъзнах сама по някакво класово разделение, четейки постовете на чужбинските майки, които имат наблюдения само върху собствената си среда, а именно тамошната средна класа. В БГ,  чистачката, която погрешно дадох за пример, спокойно би могла да е жена с две висши образования и прекрасно възпитание, и обратно, матерално свръхобезпечено дете да е син на престъпник, едва завършил 7ми клас.

Не, не си ме разбрала правилно. И чистачката може да принадлежи към средната класа, колкото и професора. В случая, не доходът е определящ, а поведението. На никой не му пише на челото, колко пари получава или какво образование има.
Говорим за отношение и подход на тези около теб и идентифициране и по признак, различен от финансовия. Но, не най-близките около теб 2-3 семейства с деца, а на мнозинството. Ако, това което Андариел е описала, е реалността към момента, значи в този форум пишат само част от изклченията, а останалото навън е джунгла.

Аяла, това ще са по-скоро изключения. Като норма децата приличат на родителите си, защото обитават една и съща среда и са деца на родителите си. Така действа комбинацията от възпитание в семейството и характеристики на външната среда. Затова и е сравнително рядко соцциалните прослойки да се смесват,те просто обитават различна среда и имат различни ценности.

Не в целия форум, Кейси, а конкретно в Нашите деца. Достатъчно е да се видят училищните отчетни теми и да се извлече общата характеристика на "форумските" деца. Колко от пишещите родители в тези теми са с ниска грамотност или въвлеченост в развитието на детето и учебния процес? Дори да приемем, че родителите умишлено или не преувеличават в положителните качества и реезултати, пак нивото е доста над средното. Повечето деца са над среден успех и клонят към отличен. Но виж, в други форуми пишат всякакви хора.

Да, Андариел, но всеки един външен, който гледа с насмешка на БГ-мамма, ще каже, че списващите редовно в Нашите деца 100-200 човека, в никакъв случай не са представителна извадка, дори и да прием, че 90% пишат реални неща.

Според мен ще са прави, че не са представителна извадка. Дори се радвам, че общувам с толкова свестни родители, независимо че понякога сме на различни мнения! И също толкова се радвам, че евентуалната представителна извадка не пише в тези теми, особено в отчетните по класове. Доста егоистично от моя страна, но не мога да си кривя душата.