Деца и родители

Не държа да има съгласни изобщо. Това е личното ми мнение. Вие започнихте да ми пояснявате възрастта на децата си, провокирани от моя реплика към автора на темата.     Уилма, с възрастта нещата се задълбочават, но едно бутане не те прави социопат на всяка цена след 20 години. Много, ще ги нарека фини агресори са били хрисими, кротки и тихи деца.

 
Ето тук можем да си стиснем ръцете! 

Значи...аз изходих изначално от това, че не съм видяла агресори, за да го приемам като катаклизъм някакъв.Освен това, явно е, че за едни спречкване пред пързалката е агресия и веднага биват разочаровани и отблъснати, ад за други не е така.

Така де, аз какво по различно казвам?

Не, нищо, просто съм съгласна с теб в случая.

Всъщност, това трудно би се разбрало у нас, като се дават всякаквите примери за грабежи в Англия, стрелби в училища в САЩ, побои някъде по света и т.н. и т.н. кой, какви случаи прочел за инциденти сред деца и младежи. Тези инциденти са типични (не масови) за определени гласни или негласни прослойки в обществото. Има си статистики, не е откритие от вчера.

Моите впечатления също са основно от средната класа, в различните й цветови проявления.   Не че, живеем под похлупак и с розови очила, но разликите са очевидни.

Момичета, мненията ви са много различни и аз знам, че всеки има своя истина по темата и благодаря, че споделяте!  

Jizzlobber, мисля, че не съм разочарована от приятелите си в истинския смисъл на думата, а по-скоро съм изненадана да ги видя в подобна светлина. С някои сме учили заедно в университета и са хора психолози, та тях, че не се намесват примерно в играта на детето и не се опитват да я моделират, докато не е прераснала от играчка в плачка, ми е много трудно да разбера!

Децата са си деца навсякъде по света. И тук има дерящи, хапещи, драскащи бебета, но до около 3 г. възраст с помощта на родители и учители това се премахва. Ако негативното поведение не престане и то в разумни срокове, родителят е предупреден още със записване в ДГрадина, че може да изключат детето му от програмата! Има едни инцидент-репорти, които се пишат при най-малък конфликт между децата. Пише се какви действия е предприел персонала и се препоръчва как да работи родителя по посока отстраняване на проблема!

Касита, просто споделям добри практики, на които съм свидетел и в които съм участник тук! Не съм сляп поклонник на западняшки психологически подходи при възпитанието на децата, а просто съм изненадана да наблюдавам (субективно разбира се е наблюдението ми, но явно не само мое), че БГ родителите, които аз видях често дезертират от родителските си задължения по мое разбиране!

Тук примерно, ако детето посяга да удари, никой няма да го перне обратно по ръката, а ще седи до него буквално и ще предугажда всяка ситуация, в която детето ще посегне отново на приятелчетат си и ще го разконцентрира или занимае с нещо друго предварително. И така вреден навик, които да се изкоренява не се установява изобщо в повечето случаи!

Проблемът ми в БГ не беше, че дете бутнало моето на пързалката, а по-скоро, че реакцията на майката беше да го оправдае и така му създава усещане, че поведението му е ОК. Това е което ме шокира в началото!  

Видях разбира се и другата крайност - шамаросването на детето, крещене, неизпълнени заплахи от ядосани родители(без да бъдат изпълнени са обречени на неуспех)

Най-честите думи към децата тук са: Use your words! Use your indoor voice! Насърчават се да разговарят за това как се чувстват и да изразяват отношенията си с думи и кротко. Това успокоява децата и им помага да станат наясно със емоциите си и да разберат, че след малко след разговор по темат и без да има нужда да ударят някого, ще се почувсват по-добре!

Като цяло впечатлението ми от децата тук е за послушни, балансирани и търпеливи деца!  

Именно, Кейси, и в бг е същото, има различни прослойки, при някои, от които подобно поведение, описано от авторката е нормално. В моята среда на средна класа градско население подобни неща липсват. В момента се намирам в малък планински град, където е въпрос на чест синът ти да псува проговаряйки. Иначе, благодаря, чета.

Не знам...От близките ми познати, никой не пише в Бг-мамма, например, защото според тях, написаното тук, не отговаря на реалността.
Така че, истината е някъде там, където евентуално е и мнозинството средна класа, ако изобщо можем да говорим за съществуващо поведение на мнозинството( и кое взима превес, положителното или отрицателното), а не на отделни, нищожен брой, негови клетки.

Това не го разбрах. Тук се пише за какво ли не...

Моята най-добра приятелка е германка. Няма деца, но и тя си прави едни много странни изводи за отгелждането на деца в България. Всеки път когато я попитам в коя от нашите близки вижда тези черти и казва, че сред нас няма такова поведение. Обаче виждаш ли сред непознатите... Е, как ги вади тези заключения като наблюдава отстрани семейства по паркове и градинки?!

Тази практика ми звучи абсолютно безумно и жестоко! Дете, което има има някакви атипични прояви и семейството му имат нужда от помощ, а не от заплахи! Да не говорим, че подобни прояви могат да се дължат на различни разстройства на развитието! А такива семейства със сигурност имат нужда подкрепа и помощ, а не от заплахи и укор!

В смисъл че нещата са по-трагични като цяло, говоря по отношение на деца и родители. И то, не вече за люлки и пързалки, спорадични ритници и пр. инциденти при малките, а предучилищна и начални класове. Агресия и борба за лидерство, без елементарно възпитание.
Според тях, това е поведението на средната класа.

Иначе аз също се дразня на лекотата, с която децата се етикетират като "възпитани" и "невъзпитани",  при положебие, че от наблюдения на случайни, а и дори неслучайни деца по площадки и градини, да анализираш на какво се дължи поведението им е напрактика невъзможно!

Кейси, имаш право, да. Учителката у дома споделя подобни неща, но и твърди, че има съществена разлика от училище до училище, и ето, пак опираме до среда.

Става въпрос за цялостно усещане и то субективно, а не за етикетиране!