Юлчето пристъпва с радост – заредено с нова пакост!

Говори ми, Дианче....Така е, и на мен ми се "социалства", но както казах и преди - не щЪ чужд човек до детето ми, поне не на този етап (опция със свободни баби нямам).
Има жени, с призвание да бъдат домакини и майки, но далеч не всички...Разни хора, разни потребности 

Съгласна съм с последните 2 мнения    Аз работя основно заради нуждата от пари. Но дори и да нямах нужда пак щях да работа. Само дето нямаше да съм с такова работно време и щях да отделям повечко внимание и на детето си, което сега ми липсва ужасно много  Сега хем се преуморявам, хем нямам време за Алекси, хем постоянно се обвинявам, че го лишавам от моите грижи и обич (макар, че няма и секунда, в която да не го обичам и да не мисля за него  ). Но, такъв е живота и трябв ада оцеляваме. Успокоявам се, че така осигурявам по-добър социален статус на детето си и се надявам да израстне спокоен и хармоничен човек без комплекси от лишения (и без излишно самочувствие разбира се  ) Живеем почти нормално...Казвам почти, защото се оправяме сами и нямаме някои придобивки, които наши познати получават наготово като жилище, кола и т.н. Но пък ние се обичаме и си помагаме и продължаваме да се борим 

Божидара на ясла ще е живот и здраве от другия септември. На този етап ми се струва малка, а и не знам защо си мисля, че в 70% от случаите ще съм в болнични. Затова предпочитам да е здрава и да сме с по-малко пари отколкото да я тъпча с лекарства и да ми правят фасони в работата.

на мен социални контакти не ми липсват изобщо - и имам много повече време за всичко....от колкото бих имала, ако ходя и на работа....

но финансовият момент не е за подценяване - да карам с 10% от дохода, който ще имам, ако работя ми е немислимо .....  

също така - мислим да работим за второ догодина по това време и предпочитам - поне година да съм работила преди това  

мисля, че ще ми е много трудно, като се върна на работа - раздялата с малкия, динамиката, смазващи отговорности .... но ....ще се справя - избот нямам 

    Казват,че децата избират майките си,преди да са се родили.  
    Така че споко!Всяко едно горе-долу е подготвено към това,което ще му сервираме.  

    Наистина всички ние сме различни:имаме различни нужди,различни представи за живота и т.н..Избираме и различни пътища за отглеждане на бебоците.
     Важното е да се чувстваме уверени в избора си.  

Даааааам-разни хора,разни идеали.И аз съвсем не страдам от липса на социални контакти,а и при положение,че имам избор все още,дори и не ми минава през главата идеята да се връщам на работа,да търпя простотиите на някой си.За съжаление,децата растът ужасно бързо и не ми се пропускат тези сладки години.Работа цял живот ме чака
Единствено бих се върнала,ако си имаме собствен бизнес и сама разполагам с времето си,което за съжаление не е така

Така ми се идва и на мен на срещата,но няма да сме в Сф все още

Нашата счетоводителка още не е занесла документите за 2-рата година майчинство.Направо до гуша ми дойде всеки път да се разпаравяме за едно и също.

Аз ще си гледам Росен до 3 годинки и тогава ще го пусна на градина. И двамата с мъжа ми сме на едно мнение относно яслите.
Относно социалните контакти и работата- не са така активни, както преди, но ги има все пак. Аз не съм спирала да отделям всеки ден поне по два часа за бизнеса ни(с малки изключения, докато съм в Несебър). Помагам, колкото мога. Не както преди, но все пак...

О,Ади не се притеснявай и аз имам същите проблеми като теб с тъпите счетоводителки ,все нямат време сякаш това не им влиза във задълженията.Но нали като не се отнася за тях ,какво им пука последно ми обещаха на 7.09 като се върнат от отпуските да ми ги занесат,добре че не разчитаме на  "големите" майчинства.Много ме притеснява дали ще ми подадат документите правилно,защото като ги знам колко са "компетентни "ме хваща страх.
Ние на ясла ще ходим другия септември,за сега още много малка ми се струва,пък и ми харесва да си я гледам,времето наистина толкова бързо лети и не ми се иска да изпусна хубавите моменти които  имам всеки ден със нея.Ще му доиде времето  и за работа,тя няма да избяга

ето малко клипчета от мен http://www.youtube.com/watch?v=wMvX-QuBCGU кръщенето ни

 и моя мини-автобиографичен филм http://studio.stupeflix.com/v/QCe3S1s9ge/

Ади, споко, и аз съм с твоят проблем. Още не ми е занесена декларацията в НОИ, че си продължавам майчинството. Идеше ми да я хвана за гушата нашата счетоводителка, защото не се съобразява, че сме с две деца и парите направо се топят с поглед.

Аз затова предложих сама да си я занеса предвид лежерния отпускарски период, който бе обхванал всички. Чиста работа!  
Пък и с количка с мрънкало минаваш първа 

Диде, при нас мизерията се обажда и нямам търпение да започна бач, че лошо!
От друга страна, сърцето ми се къса, че се разделяме с Денис за цял ден, но вярвам, че ще се чуства добре в детския център с още 10 други сладурчета.

В крайна сметка е важно мама да се чуства добре, следователно и бебчо ще е добре.
Може би ще има драма, но се надявам да е за кратко.
Една седмица преди 01,10 ще го давам за по час, два три, да свикне.
Иначе детският център е на 3 преки от работата ми и ми е супер удобен.

Както казва Селма, всеки избор е добър стига човекът да е убеден, че е взел правилното решение
  

Тайре, страхотно стихче, кой го е писал. Много ми е по сърце 

и аз искам да работя малко,но не намирам работа по моите параметри вече 10 месеца. иначе бих работила на 20% работен ден.засега повече не си се представям.на 50% мога да мина когато Алето тръгне на детска градина,а това значи предучилищната и после на училище,но май тогава ще имам проблем,защото учат и до обед ,и след обед с обедна пауза,а още по_трудно ще намеря такава работа,която хем да е на 50%,хем и да е с прекъсване.....на 100% работен ден,ако не ме принудят нещо обстоятелствата (да не дава Господ) си се представям чааак,когато той е толкова самостоятелен,че може дори сам да си прави сандвичи и да си подгрява супата,а това значи някъде колкото големия ми син сега мъжа ми е информиран и не умира от кеф,ама .....да е жив и здрав да бачка все така усилено до тогава

СРЕЩА В БОРИСОВАТА!
Засега като гледам, 30 август и 5 септември са събрали най-много гласове.
Ако искате да е на 05,09, че до вторник - 30,08 почти няма време.

При мен въпроса с работата стоеше по следния начин: или започвам май месец на 4 часа и работя това, за което съм учила и което макар и да ме изморява ми доставя удоволствие в 80% от времето + че заплащането е достатъчно добро (като за 4 часа си е екстра даже) или си търся работа, която ....ами да ви кажа колежките от университета, с които завърших не попаднаха на добри места, тогава щях да се върна при старите ми шефове, където щях да бачкам по 16 часа и нагоре, но поне щях да взимамдоста над средното за Бургас, но пък нямаше да си виждам детето изобщо, работата не ме кефи, но пък бях добра и изобщо....ако исках да се чувствам добре на работното си място и да имам време за детето + заплащането да ме удовлетворява, то трябваше да започна май и аз започнах и не съжалявам...е, имаше моменти и все още има като видя някой на работа с детенце, което ми напомня на моя Борка и ми става тъжно, но пък след 2 или 3 часа най-много се прибирам и си го виждам.
До сега го гледаше баща ми, но той има сериозни здравословни проблеми и дори си отложи операцията докато Борко тръгне на ясла, защото иначе няма кой да го гледа, та сега малчо ще тръгва на ясла.
Яслата съм я проучила абсолютно прецизно отвътре и отвън - лелки, групи, деца, родители ... изобщо се развихрих, дано сведенията да са ми верни, но за сега само положителни отзиви от различни места + че пресичам улицата и на 50 метра е входа на яслата. Мисля като за начало да го давам до обед. Ако започне да се разболява ще го спра и ще мисля...гледачка ли ще взимам, ще видим. За мен яслата е по-добрия вариант от гледачка по много причини.

Извинявам се за дългия пост