Потребност да радваш хората и липсата на такава

А, точно. Чудех се какво от моята същност не успях да изразя. Кеф ми е, както каза Кифлата, може би егото се обажда и се радвам когато на свой ред съм зарадвала някого, но не обичам цялата патардия по благодарности или случаите когато човекът на когото си помогнал се чуди как да го върне. Точно затова повече ми е приятно като зарадвам непознат.

Знаеш ли...някои никога не биха приели помоща без да ти благодарят подобаващо.
Да зарадваш непознат....случва се ...пък и непознатите винаги биха ти се порадвали...и ти ще си доволна и те ще са задоволени!!!! 
Доста жени гледат да зарадват околните с облеклото и държанието си...но май го правят без да се усетят.

Истинското добро е анонимно.

Най-грозното нещо, което съм виждала е свързано със студентските години. Събирахме пари за колежка, останала след произшествие инвалид. Една персона наперено тръгна касичката от картон, развявайки двайсет лева. Приведе се леко напред, пъхна пръстите си си в процепа и с палеца сви двайсетолевката в шепата, убедена, че никой не вижда как си прибира паричките. После дни наред разказваше, че е дарила 20 лв. Очевидно колежката имаше голяма потребност да радва другите, но не и необходимите средства.

Темата си е отчетна, което  обезсмисля идеята.
Да не повтарям Дона и Шанел.

Отчетна е, защото някои я правят такава, а целта ми не е това.
Аз исках мнения по темата, а не отчет кой какво е свършил.
Да не говорим за това, че няма нищо общо с правенето на добро,
дарения и т.н.
Ставаше въпрос за потребността и липсата на такава, но пък
това е форума - всяка тема се преиначава и накрая няма нищо общо
с първоначалната идея.
Затова и толкова рядко пускам теми вече.
Виждам, че няма смисъл.

Да, може би, има нещо такова, че темата се разводни малко. Не виждам нищо лошо обаче в споделянето кой какъв жест е направил към отсрещния като пример за това кой какво разбира под мил жест с цел доставяне на радост. И да, много сте прави, че купения геврек на бабичка е просто израз на мил жест, докато помагането на хората е същинското правене на добро, и двете като цяло са в една гама на "човещината", но с различна сила и интензитет, въпрос на възможности, желание и количество добрина. Но пък защо трябва да принизяваме милия жест и да считаме, че споделянето му се е превърнало в "отчетност", нали всеки в темата подкрепя казаното от него с пример, жест, който той разбира като "мил жест" или "потребност". За мен тази потребност е просто инстинкт, в едни той е засилен и се проявява често, у други малко е позакърнял. Някои са изначално "раздаващи се" в мили жестове и това, че другите не се трогват не им пречи да продължат да го правят, а други пък им бива полят ентусиазма със студена водица след поредната доза и проява на бездушие. Истината, че егоизъм или не, да правиш мили жестове е хубаво и биваш зарадван както ти, така и този към който е отправен милия жест. Бих се радвала на повече такива "егоисти" и не иде реч за пари, понякога съм се чудила как някой не го заболява устата да се мръщи и колко ли му струва усилието за една усмивка, която би усмихнала и хората срещу него. Да кажеш добра дума, да се усмихнеш, да проявиш внимание, да кажеш "Обичам те", да кажеш на хората около себе си колко са ти скъпи, толкова ли е сложно, че постоянно трябва да издребняваме и да принизяваме всичко до стандартен етикет. Една мила дума, една усмивка, дребно подаръче, малък жест на внимание може да бъдат изключително радващи, както нас, така и околните. И да, сетих се отново за купения сладолед на бабичката и пак ми стана едно такова мило и майната му, че е тимуровски жест, важното е, че е жест и ме кара да се чувствам добре като знам, че другия се е почувствал добре, поне за малко, поне за този кратък миг. Не намирам, че това е отчетност или хвалба или изтъкване или не знам какво, това е просто моя пример за жест, не е единичен, но е най пресен, затова и споделен в темата. Обичам да виждам усмивки по лицата на хората и най вече по лицата на скъпите за мен хора и винаги, когато мога се опитвам да ги радвам, с материални или нематериални изразни средства.

  Много добре казано, изпревари ме   

Имам колежка, която обожава цветята.
Често си купува букетчета от бабите и
в нейната стая е винаги цветно и приятно.
Един ден влиза в стаята ми и ми подава
зюмбюл, който мирише уникално.
Учудена я питам защо ?
Тя ми казва: Ми видях ги днес и така
страхотно миришеха, че не се сдържах.
Понеже и ти много обичаш цветя, реших да
взема и за теб  
Всеки път щом погледнех зюмбюла и вдъхнех аромата му
се усмихвах.
За такива мили и непринудени жестове иде реч в темата.
Цвете, стих, някоя малка изненада или дори майтап след който
всички се заливаме от смях.
Малък жест, който усмихва денят ти или седмицата ти.
Защо винаги и всичко биде принизявано тук до егоизъм,
егоцентричност, отчетност и т.н.

Защото не всички са романтични и сантиментални като теб, предполагам сама го разбираш?

E, къде па я видехте тая отчетност. Аз не забелязвам някой да се е отчел.

А що се отнася до егото, разбира се, че има общо, което не означава, че дава отрицателен нюанс на нещата. В крайна сметка след като става дума за потребност, това автоматинчо означава, че нещата наполовина са насочени към самият себе си.

Просто е.

Някой е зарадвал  /не/познат. Ми, хубаво, но аз лично не намирам  за нужно да регистрираме и споделяме кой каква точно дейност е извършил, не мога да усетя емоцията. Каква потребност, не е ли това спонтанна реакция, носеща радост някому, и после забравяме- до следващия порив
Повечето описани ситуации, да не казвам цялата тема, ме карат с неприятно чувство да си спомням за подаръците, които получавах от колега- досада, меко казано.

Мислила съм и върху това, но не изчерпва отговорите, които търся.
Ето, познавам хора, които също се радват на такива импулсивни неща,
но самите те, никога не ги правят за другите.
Никой не осъждам, просто ми е интересно, защо.

Дренка, точно за тези реакции питам и не искам отчети.
Правите ли ги - Да / Не
Харесва ми / не ми харесва
Толкова ли е сложно ?
А това с колегата ти е друга тема 

Ами пусни анкета само. Щото е ясно, че хората ще се разпишат. Кое е лошото?

Дренка, мен пък темата на съвсем други мисли ме наведе, не досадни, като изключим уточнението, което направих. Беше отклонение.
Като цяло темата би могла да бъде положителна.

Джулс, а дали се радват на такива жестове наистина или са добре възпитани? А и не всеки е способен да демонстрира доброто у себе си чрез подаряване на цветя и стихоплетство.

Според мен също никой не се е отчитал, а се дадоха примери, както и аз дадох Примери, никъде не съм се хвалила или отчитала какви добрини съм или не съм или са ми направили. Споделяме, но съм забелязала, че няма тема, или поне аз не съм попадала в такава където на някой все да му се спори, да критикува и да напада, аман!