Как решавате проблемите?

  • 7 666
  • 153
# 60
Всеки си има неговия начин! Всяко усилие да се действа различно - води до негативни последствия. Ако аз съм свикнала да си изливам яда - това да премълча ей така и да си стая- ще ме съсипе.

Не мога да се съглася - върху овладяването на емоцията трябва да се работи. Но това е най-трудното нещо, което ми се налага да правя - по-лесно спрях цигарите, по-лесно отслабвам, ако щете. Тези, които мълчат нацупено или излизат, когато партньорът им иска да говори, също имат какво да преодоляват.
Но, както каза Хърмаяни - много сериозно взе да става.
Виж целия пост
# 61
Не мога да се съглася - върху овладяването на емоцията трябва да се работи. Но това е най-трудното нещо, което ми се налага да правя
Ъъъ, казваш, че емоциите е добре да бъдат овладявани, така ли? Тогава как да се реши конкретния проблем?
Изключвам обсъждания и разговори, не му се отдават. Ще го надприказвам, а той кротко ще мълчи и после нищо, нищичко...
Виж целия пост
# 62
Ти трябва да говориш по-малко, а той - повече.
 Laughing
Виж целия пост
# 63
Всеки си има неговия начин! Всяко усилие да се действа различно - води до негативни последствия. Ако аз съм свикнала да си изливам яда - това да премълча ей така и да си стая- ще ме съсипе.

Не мога да се съглася - върху овладяването на емоцията трябва да се работи. Но това е най-трудното нещо, което ми се налага да правя - по-лесно спрях цигарите, по-лесно отслабвам, ако щете. Тези, които мълчат нацупено или излизат, когато партньорът им иска да говори, също имат какво да преодоляват.
Но, както каза Хърмаяни - много сериозно взе да става.


Овладяване на емоциите е много различно от тяхното подтискане!
Виж целия пост
# 64
Ти трябва да говориш по-малко, а той - повече.
 Laughing
За трябването - трябва. Ама не става и след толкова години не храня илюзии, че е възможно изобщо да се случи.
Виж целия пост
# 65
Н а т и, по-често срещаното мнение е, че изливането на негативните емоции помага, а трупането им вреди.  

Това, че не влизаш мощно в скандала с викове и крясъци не значи непременно, че трупаш. Може да е съзнателен избор да не отвърнеш. Аз например избирам дали да кресна в ответ или да замълча. И ако избирам мълчанието, то не е защото нямам какво да кажа, респективно изкрещя, а съм преценила, че ми е по-важно да се пощадя. Защото за мен активното участие в скандали не е разтоварване, а напротив - действа ми опостушително.
Това за семейните свади, иначе в живота не оставам длъжна никому, но това е може би защото не влагам толкова емоция, чувства пък никакви в ежедневното общуване и дето се вика не си го слагам на сърце, ако вляза в конфликт.
Виж целия пост
# 66
Тук кой написа, че навлиза в мощни скандали с неистови крясъци?
И кой се хвалеше чак?
Имаше ирония, дори самоирония по-скоро.
Виж целия пост
# 67
Тук кой написа, че навлиза в мощни скандали с неистови крясъци?
И кой се хвалеше чак?
Имаше ирония, дори самоирония по-скоро.
Аз казах, че навлизам мощно с крясъци в скандал...ама не съм се хвалела, нито самоиронизирала...не съм чела някой да се е хвалил...явно имам голям пропуск при четенето Blush
Виж целия пост
# 68
Сядаме говорим, обсъждаме. Обикновено аз подвиквам, ама рядко. После се извинявам. Сега е по-често, ама мъжа ми отговаря с усмивка, има тренинг от предната бременност и не се връзва, за което съм му много благодарна. Не се сърдим и никога не си мълчим. Досега нямаме нерешен проблем - е, все ми отстъпват май, ама какво да правя Rolling Eyes
Виж целия пост
# 69
Ти трябва да говориш по-малко, а той - повече.
 Laughing
За трябването - трябва. Ама не става и след толкова години не храня илюзии, че е възможно изобщо да се случи.

Аз съм против обширните разговори. Има два варианта - или знам как се решава проблема- тогава просто казвам или ако не знам - питам.
За мен проблемите нямат нужда от дълги разговори, а от действия.
Рядко викам и за жалост е на децата, кагото не чуват от нармално говорене. Таткото знае какво мисля, още преди да съм си отворила устата. Аз също знам какво ще каже преди да попитам. Това ни помага да търсим компромисен вариант, "изгоден" за всички и решил проблема. И въпреки всичко има проблеми, които не зависят от нас или решението им е проточено в дълъг период от време. Там е много трудно.
Виж целия пост
# 70
Крясъци, разговор, сръдни?
Всяко семейство има проблеми. Някои крещят, после са си най-мили. Други се сърдят с дни. Как е при вас?
Право, куме, та в очи. Говоря , споделям, обсъждам. Не викам, не се сърдя, тоест, рядко го правя.
Крясъци при зодия Телец в комбинация с двуметров ръст не ФърФят.
Виж, с мили думи душата му мога да извадя.
Виж целия пост
# 71
Намирам начин да изразя недоволството си, със сигурност  Mr. Green
В началото виках. После мърморех. След това преминахме на разговори. В момента само го поглеждам и му се усмихвам. И той вече знае  Laughing Проблемите се решават като с магическа пръчка  Sunglasses
Виж целия пост
# 72
Не понасям крясъци и скандали.
Гледам да избягвам конфликтите, макар че понякога Заядливеца ми ходи по петите и буквално ме предизвиква  ooooh!. На мен, обаче все по-често в такива моменти ми става смешно. Ей така, напук  Simple Smile
Виж целия пост
# 73
По себе си съдя, че нищо не би ме вбесило повече от присмех.

Сетих се за "физиологично" обяснение за ползата от скандали: повишеният адреналин прави мозъкът по -"находчив".

Има си и вреди, де.
Виж целия пост
# 74
 
По себе си съдя, че нищо не би ме вбесило повече от присмех.


Хи-хи. Ти поне си признаваш  Grinning

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия