Жената ОВЕН 25-морска

Не е късно никога, когато знаеш, че там те чака с нетърпение любим човек и всяка вечер по телефона ти казва:" Скъпа обичам те, много ми липсваш и не мога да заспя докато не си кажем "лека нощ" и то след 23 години брак.
Имаме малък бизнес на морето и за това се наложи да "тъчем на два стана" - аз тук в Пловдив, а той на Сл. бряг.
Другите овенки знаят, че аз съм вечно на педалите и дестинацията Пловдив - Сл. бряг я пускам на автопилот за 14-ти път това лято.
А що се отнася до вятъра и вълнението на морето..., по-важно е вълнението в сърцето!!!
ПП: и в момента сме на телефона и му чета За Овенската идея на Делта.
 

Аничка, добре дошла и от мен. Лека бременност и леко раждане, в никакъв случай като моето.

Момичета не съм ви чела, още се осъзнавам след болничния престой с малката.

Копирам си разказа:

В понеделник вечерта се нахранихме с каша към 19.00-19.30, после мама и тати излязоха за 2 часа и оставиха малката на дядо и баба. Като се прибрахме за следващото хранене (кърмене) и баба и тъкмо я преобличаше, каза, че е повърнала водичката, която е пила. Не се притесних, приех го нормално, защото тя по принцип не пие, но от кашичките напоследък почна да сръбва по малко, а тогава казаха, че излокала около 70 мл. Взех си я аз и я накърмих, тя заспа на гърдата и я оставих в кошарата, в следващия момент започна да повръща млякото, всичкото го повърна, но не плачеше, беше напълно спокойна. Приспахме се наново и пак в кошарата, обаче картинката се повтори и аз я грабнах и бам в спешното. Там лекарката и прегледа гърлото и от шпатулата получи още един позив, вече беше към 00.30 часа, пусна и изследване (излезе за 5 мин.) и се оказаха завишени левкоцити и заради това каза, че ни приемат в болницата. Докато влезем, да подготвят документи и т.н. стана към 02.00ч. тя си спеше кротко в татко си. Като ни приеха сложиха система и рева до 5 сутринта, чак тогава заспа, но не повърна повече. На сутринта към 10.00 пуснаха пак изследване и левкоцитите вече бяха в норма, пуснахме и урина и тя перфектна, обаче не искат да ни пускат, защото пътеката по ЗК била 3 дни. Е да ама в стаята хлебарките се разхождаха на тумби по стените, по съседното легло, по мивката, навсякъде   Изобщо не мигнах след като Краси заспа от страх да не ни полази. Изместиха ни с 300 зора и уговорки на втория етаж- там нямаше гадини и беше що годе чисто, ама бяхме в бокс 2 на 2 (буквално, колкото коридор беше широко) с едно легло нормално на което имаше дете с пневмония и майка му, която беше с диария и температура, а за нас кошара за Краси и дървен стол за мама (легло не ми се полагаше) . Как да стоим в това тясно пространство с тези болни, при положение, че на нея вече нищо и нямаше (нито повърна повече, нито Т имаше, перфектни изследвания, няма разстройство). Излязох с Краси в коридора спретнах едно имровизирано легло на един фотьойл, постлах одеалце, чаршафче, увих си дребната и аз на пост до нея. Сутринта имаше скандал с главната сестра защо сме там, а аз казах, че зорлем не искам да си заразявам детето. Както и да е с 1000 уговорки с шефката на отделението ни пуснаха да си ходим, като фиктивно още сме там, за да не си изгубят пътеката  

Ох много дълго стана, извинете, но трябваше да си излея възмущението.

П.П. А да не казвам как и сложиха абоката, разпънаха я на една кушетка една я държи за краката, друга за ръцете, трета търси вена, а Краси се дере. Казах им , че искам аз да я държа за да я по-спокойничка, а те ме избутаха от стаята и затвориха вратата под носа ми. Плаче ми се.
Дребната още хлипа на сън.   Много я стресираха.


П.П2. А имаше и едно бебе на 4 месеца в съседния бокс, изоставено от майка си за "Дом майка и дете", толкова хубава- Велислава се казва. Направо ми се сви сърцето, като видях, че я храниха в 21.00 вечерта и после чак в 6.30 сутринта и то след като ние ги извикахме, защото тя милата е плакала гладна през нощта. Няма да я оригнат, няма нищо. Само си играеше с абоката, вдигаше дупе, църкаше.Аз я оригвах, люшках, играх си с нея, докато Краси спеше. Сега го мисля миличкото.  

бенджи много  мила,знам как е,ужас
особено това с абокатите,нали и ние минахме през такъв период,после малкия само като видеше бели дрехи и почваше да плаче 
бързо възстановяване и много целувки на малката принцеса

 Бенджолинка, да нямате повече такива ситуации. Ох, много ми стана мъчно и на мен за бебчето  Аз се чудя, тези жени там, дето ги гледат тези деца, вероятно всички са майки, не знам, става просто с времето ли, какво ли, ама нещо в тях ли се пречупва, как може да не им стане жал, едно бебче повечко внимание да му се обърне, поне за храненето, мамка му. Сигурно и пелените се сменят от дъжд на вятър 

Момичета не съм ви чела, само Бенджи прочетох. Никакво време не ми остава, с ремонта в къщи, поръчките, пратки, раздаване. И идната седмица се очертава на педал, а дано сваля някое килце поне 

  О, Бенджи..   Съчувствам ти за стреса-за теб и за Краси..Разбирам те, лежала съм с децата си по болници доста пъти и всичката мизерия, безхаберие са ми ясни..Горе в Треапията веднъж имаше и подобен случай с изоставено от майка си дете на 4,5 месеца. Поех го, ама само за седницата, докато бяхме там. А после какво ли се е случило..не знам 
  Добре дошла на Аничка! Хей, ама темата не остава без чакащи дете овнички, а тук бонуса е дори двоен Пожелавам лека и безпроблемна бременност и леко раждане на двете чудеса!
Аз прекарах цял ден в леглото-без майтап. Нищо кой знае какво-ниско кръвно, преумора, ама ставах май само 3 пъти и то за по-мъничко. Утре съм кукуряк вече.
 Всякакви срещи с вкусна храна съм абсолютен ентусиаст 
А м/у другото морето все още е море-вчера ходихме на плаж и се къпахме 2 пъти по повече от половин час. Беше наистина страхотно, съжалявам, че днес не бях в състояние за плаж.

meri 68, знам какво е любимия да е далеко от теб, преживях го вече и не искам отново. А вие след толкова години брак - чудесно е, че така си липсвате

Добро утро!!!!
Аничка, добре дошла и от мен!!! Лека и безпроблемна бременност!
Бенджи,  Дано никога вече не ви се налага посещаване на болница! Аз не съм присъствала на инжекции на Марти, а абокат....
Аз съм уморена - безкрайно. Вчера на сватбата тропнах доста хора - над 4 часа танци, но си тръгнах в 2, просто нямах вече сили....
Днес свекървата има рожден ден, та да ви почерпя

Мери, разтуптя романтичната ми душа! Винаги да са толкова силни чувствата ви!


Хубав ден!

Как да ви кажа ДобрЮтрУ,
Като прочетох разказа на Бенджолинка, Първо се ядосах  за нея и детенцето и....след това се разревах, на това което ни е писала за онова изоставеното бебенце.

Колкото за идеята за такова събиране на сладка хапа и пийка,  то няма да стане, щото Мириамчето беше причина ей, тВа да ми щукне на акъла.  Понеже обича да готви и викам да и дадем поле за изява,.....ама не става.

Аничке,
лИбУФтЪ сЪ запазва като... С длани огъня покривам...мой лаф....Ама и от двамата, не само едниният да гради, а другия да чака на готово и да има отсрещният за даденост. Във тези думи има още под условия,
но не ми се пише, че съм разстроена от разказа на Бенджолинка
И тогава ще стигнеш, и 25 те годино брак на Еличка...пък и моите....30 Ей, така може би МертУ шЪЙ стигнала нейните 23....Дай Боже всекиму!

Бенджолинка, Прегръщам ви силно, силно и двенките .....А онова мъниното изоставено кой, кой лИ....като тези които са обучени уж да се занимават със малки душички се отнасят така бездушно и безразлично.....Няма нищо по гадно от бездушие и безразличие....Само се замислете какво носят тези две неща....замислете се....носят едни от най- гадните неща във живота ни................................

Добро утро и от мен!!!

Боби, да е жива и здрава свекърва ти и повече да те слуша!!! Голям фитнес си си спретнала с толкова часове танци!
Бенджи, много съжалявам за всичко, което сте преживяли, дано никога повече да не изпитваш подобно нещо!
Аз седях до 3 часа да чета из форумите за драмата, която се случва в с. Катуница, до Пловдив. Макар, че според мен това което става си е национална драма и отдавна трябваше да се вземат някакви мерки с тези цигани, за да не се стига до човешки жертви.   Сигурно сте чули.
Хубава неделя!

Здравейте и от мен момичета. )
Аз пак се изгубих, ама то обичайно за мен.

Бенджи, много кофти да си по болници, аз за това няколко пъти вече отказвам ако искат да ни приемат. Дано бебка вече да се оправя и всичко да е ок.

И в къщи сме болни, аз съм яко настинала, кашлица, хрема. Калина пък с разстройство от вчера. Лекуваме се уж, на диета, надявам се вече днес да спре, че утре съм на работа и ще се гледат с баща си.

здравейте и от мен
боби да ти е живо и здраво свекито и да те слуша   
делти и аз се надявам някой слънчев ден да обиколя България - да се видя с вас,и с мацките от другата тема  за децата ни октомвриичета  това ми е като фикс идея,но за сега все още е мираж 

Да се включа набързо и аз, че ме дърпат за крака  

Мириамс,честито за наградата!  
meri, да са живи и здрави родителите ти и много щастливи!  
Боби, да е жива и здрава свекърва ти!  
anichka, добре дошла и от мен  
Бенджи,   вече никакви болници    много е гадно като са болни дечицата...а и другото бебче..милото..  

Моята майка замина за Италия онзи ден, а днес е бил и първият и работен ден ( ще гледа някаква баба   ).. постоянно я мисля..

Лека вечер на всички и много  


Забравих.. и вас да ви питам,момичета, водили ли сте децата при някоя баба за леене на куршум или за баене? И въобще след това по-скойни ли са или няма смисъл от такива неща?    Защото Емко много плаче напоследък , стряска се постоянно и нищо не го успокоява..и се чудя?

Меганчо,
Моето детенце не съм го водила....но мене са ме водили...аз се заведох де...ама на мене поне не ми помогна. На други уж помагала жената, но на мене не ми помогна. Така, че както си решиш...то детето не вярвам да е толкова уплашено колкото мене и да може да има положителен резултат.

Аз. Но не е задължително да водиш детето. Достатъчно е да занесеш само негова дрешка, с която да спи вечерта.
Пък ако не помогне, поне няма да навреди.

На наши близки детето все плачеше, баеха му всеки ден, че петел колиха, с кръвта му го мазаха, всякакви щуротии и накрая се оказа, че мъника е с пневмония и затова е толкова кисел.
Така че имайте едно на ум, не се доверявайте само на баячки. Не ги отричам, ама с очите си видях как само с баене нищо не става понякога.