Абстрактно питане за имотни и роднински отношения.

  Преместването в друг апартамент в същия вход или блок се практикува много често. Много хора така си решават въпроса -  ако им стига разликата от доплащането може да се работи в тая насока. Обаче наистина никак не е изгодно - обиновено става само за прехвърлянията, малък ремонт и дотам.

В нашия блок има подобен случай, но младите купиха малкото жилище - обзаведоха, ремонтираха /под зоркия поглед на старите/. Старите отидоха в чисто ново жилище, а оставиха големия апартамент на младите, да си го правят каквото щат. 

Ето това решение ми допада най-много. 

разбира се, че младите ще покрият ремонта, няма да си пратят родителите на омърляно и неремонтирано! Дори не е нужно да се правят прехвърляници от млади на стари, нека младите си го изплащат и да е на тяхно име, а да живеят в по-голямото, което да си остане собственост на старите. Прости ще си пренесат дрехите и посудата от едното жилище в другото. Ако съм аз, хич не бих се харчила.

Абсолютно и аз бих постъпила както пише Андариел. Не се привързвам към материални неща и не би ми било стрес да сменя жилището и бих предпочела на стари години по-малък дом, с по-малки консумативи, по-лесен за поддържане.

Това и на мен ми харесва. Хем младите показват инициатива и оправност, хем са се потрудили достатъчно, хем възрастните могат да си ограничат пространството, а и всеки си има жилище.

На мен също ми харесва, но какво правим, когато вече имаме налице теглен кредит и закупен апартамент?

Нищо не може да се предложи при положение, че нещата са тръгнали в определена посока.
Някой напред предложи младите да живеят при някоя от бабите, а техния да го дадат под наем, но авторката каза, че е невъзможно.

Зависи как си си възпитал детето. Ако като родител си дал максимума от себе си, за да го направиш самостоятелно, започвайки от най-дребните неща, та до големите, да, тогава определено в какъвто и апартамент да се шириш... все пак си заслужил да изживееш старините си както пожелаеш.

Друг е въпросът дали е далновидно в действително трудна ситуация за децата, да рискуваш да не протегнеш ръка. Защото днес може да си самотен възрастен човек в голям апартамент, но утре може да си самотен болен възрастен човек в голям апартамент. 
Аз лично не бих рискувала. За някои неща трябва и сърце, и разум.

Ако обаче цял живот си дундуркал детето си без да си дадеш зор да го подготвиш за самостоятелен живот (предполагам е сериозно изпитание на нерви това), то нямаш право да се шириш в голям апартамент докато  съдя изпълнител почуква на вратата на младото семейство.

Баба ми приписа големия апартамент на майка ми,а тя й купи по-малък (когато цените все още не бяха безумни).И двете са на мнение,че им е по-добре да живеят отделно.Разбирам хората,които цял живот са живели някъде и им е криво да сменят жилището си.При нас случая не беше такъв,но това си е до човек,за мен примерно не е проблем да сменя жилището.

То не е само до смяната, а до ефективността й. Едно е да се седне предварително да се обсъдят варианти със всички заинтересовани страни, като се видят ползите и минусите при всеки от тях и при взето решение, да има достатъчно време да се търсят най-изгодните условия, а съвсем друго - да разчитам, че като кажа "хоп", цялата рода ще скача и ще се наглася по моите нужди към момента.

Не казвам, че конкретният случай е такъв, но и питането е зададено "абстрактно" по дефиниция.

Сигурно си млада и никога не си живяла в соц времената, затова пишеш тези неща. Аз съм на 47 и когато дойде"демокрацията" бях вече 25-годишна, работех и се бях оженила вече. Та съм закачила и от двете системи. Ще ти отговарям поред на писанията
- 200 лв заплата получаваха голяма част от хората, но......това беше основна заплата обикновено и то за не особено отговорни професии. Повечето хора по заводите взимаха солидни бонуси.  Например моят мъж беше започнал работа като инженер-конструктор в един завод и след няколко месеца го бяха включили в един проект, който работеха в работно време. След 2 месеца той взе чисти 1000 лв премия за този проект, като се има предвид, че беше обикновен изпълнител. Представи си началник отдела, който го ръководеше колко е взел.... на края на годината всички взимаха премии. Баща ми като водещ инженер- технолог взимаше обикновено около 3000 лв и няма да забравя как се ядосваше, че директора на завода взел 16 000 лв, пък какво е работил той, кой проект е ръководил? Майка ми беше просто работничка на поточна линия, произвиждаха ел. релета. Заплатата й беше около и над 300лв, те бяха на норма. Премиите в края на годината  - около една заплата. Аз също взимах премии обикновено за 15.09 и 24.05, около 1 годишна заплата общо. Когато смениха парите и откраднаха на хората спестяванията след 1990г, моите родители"олекнаха " с 12 000 лв. Наши роднини, които бяха управители на магазин загубиха ...70 000лв....
За бримките -всички колежки си ловяха бримките , даже аз се бях научила От немотия да е било?... Нямах обувки, които са по-евтини от 40лв, това на времето бяха много пари за обувки, ама ловях бримки на чорапите си..... За обущарите - ми да, и аз редовно си носех обувките и ботушите на обущар. Нямаше как, ходех с високи обувки с тънък ток и капачките им падаха редовно, вечно ги влачех на поправка , ама мода, какво да се прави.....За кърпенето на дрехи е същото - всички се учеха да кърпят, но аз така и не забелязах някой с кърпени дрехи навън, като изключим бабите.
Апартаментите се плащаха цял живот - по 20-30 лв/месечно. Трудно беше да ти дадат апартамент, не да го платиш.
Връзката с темата - мъчили са се родителите, щом се е налагало цял живот да се занимават с 1 жилище. както е и сега. Решението да се отстъпи  жилището на младото семейство има много повече съображения от писаните тук. Аз например най- вероятно няма да отстъпя апартамента си не защото съм привързана към някаква тухла, а по съвсем други причини. Не ми се иска да ги изтъкна, защото подозирам, че ще се разрази тежък спор, а не ми се иска изобщо....

Мдаааа, сега комшии, връстници на мъжа ми ни разправят как висшите кадри са взимали над 1000лв заплата. По комунизма, понеже свекъра е бил такъв, а вкъщи е 'декларирал' друга заплата. Та...бройте го минимум 200лв  за висшист, всичко друго е нагоре.
Отделно, днес ,купуваме ребра, 5лв кг. мъжът ми се сеща, че баба му ги взимала 20ст кг...ведомствено. Та - къде са 5лв/кг, къде са 20 ст...

Някой ден и вашите деца сигурно ще разправят такива скърпени от тук от там басни за парите навремето и ще се чудите какво да им обяснявате 

Ааа, ще обясня. Де ще ида. 
Ама не са скалъпени оттук-оттам, до тук НИКОЙ не обори твърдението ми, че изплащането на апартамент е било 1/10 от най-обикновена заплата.
Не от тези от 1000 лв, че тогава става страш-но!!!
Пък има извлечения на карти, фишове, това-онова.
Да заповядват за сверка Унуците, барем ги доживея.