Какво има след смъртта извън християнския догматизъм

Е, то и за Айнщайн е имало съмнения, че е малоумен. Бил е двойкаджия в училище.
не знам дали си чувала днес новината, ЦЕРН са открили частици, които се движат по-бързо от светлината. Оттук следва, че теориите на Айнщайн са грешни.

Защото смехотворната доктрина за преражданията заслужава, в най-добрия случай, сарказъм.

Заслужава? В най-добрия случай?
Ама моля ти се, почваш да звучиш направо заплашително . В по-лошия какво - към бесилката ли ще подкарваш?

jp, не мисля, че в безплътно състояние душата се интересува дали ще е богат, известен, талантлив, красив или гениален човек в тялото си. Пътят към усъвършенстване на минава винаги задължително оттам, както сме свикнали да мислим ние тук и сега. Напротив - един сравнително лесен живот на човек с всички изброени преимущества, би трябвало по-скоро да се счита като някакъв вид бонус за постигнато ниво в играта в предишни животи .

Какво значи усъвършенстване? Какво е съвършена и несъвършена душа?

Споко, нямам абс никакво намерение, нито пък желание, да вкарвам в правия път заблудени овце. 

Като се започне със силните думи (зад които обикновено стоят слаби доводи), дискусията отива по дяволите. Не мисля, че е непосилна задача да можеш да изслушаш събеседника си и да проявиш толерантност към неговите възгледи. Не може да определяш като "смехотворна" теория, в която вярват милиарди. Може де, но това говори за ограниченост.
Айде да не разваляме и тази тема със злобни коментари.

п.п. Ако някой е гуру, нека се представи и да го имаме предвид.

Ти между малоумие и шизофрения не правиш разлика?

Кой раздава бонуси? Не ти ли се струва, че - както каза и Ментова - мериш вселенските тайни с твърде човешки аршин.

Мисля, че не си ме разбрала - не говоря за добър или лош живот въобще. Говоря за индивидуалност. Дали си умен, талантлив, емоционален или пък стоик - това е част от твоята индивидуалност. Всичко това се определя физиологично (няма да споря дали напълно - защото в случая не говоря за това).

Та нека за целите на дискусията приемем, че има част от нас, която не умира с физическата смърт. Тази част няма как да не загуби част от индивидуалността ни - защото мозъкът, жлезите и нервната система ги няма. Въпросът ми е - какво остава и какво се губи.

Между другото - ако разгледаме идеята ти за "бонуса" - е интересно, че явно по-голяма част от "наградените" се раждат в Северна Америка и Европа - поне тук животът е определено по-лесен.

Което е ирония - защото точно тук те живеят в общия случай като християни (къде повече, къде по-малко) - една религия, която не приема прераждането.

Друг интересен начин за размисъл е - ако приемем, че "младите" души имат нужда от повече уроци и съответно започват с по-труден живот и че душите се вселяват единствено в хора - то можем да направим едно интересно предположение за възрастовата структура на душите. Примерно, 1% "старци", 60% "деца" и т.н.

Това пак на база на статистиката за качеството на живота по географски райони.

Което пък ми напомня - щом цикълът на прераждане има край, а населението расте - трябва да предположим, че душите и се раждат. Някой да знае подробности?

   Или,че една душа може да се преражда в няколко тела и накрая предвид крайността на преражданията и нарастването на населението ще останат най ненаучилигте уроците души, които се налага да си повтарят уроците или хипотетично - една непоправима душа мултиплицирана във всички тела да си бие главата със себе си,че да се поучи. 

Аз се чудя какво точно учат тези души?

  

Да, напълно възможно обяснение - сигурна съм, че някой вече го е ползвал да докаже, че светът наистина върви на все по-зле - за радост и удовлетворение на всички старци, които и без това го чувстват със сърцето си.

      Което пък влиза в противоречие, с тенденциата за пречистване и целта на преражданията.

Току-що ми попадна и ми се стори, че има общо с темата: Сърбите търсят смисъла на живота, българите - какво се случва след смъртта.

Определено има разлика. Шизофренията е по тежко състояние от олигофренията.

Количеството не е гаранция за истинност. Даже е по-скоро обратното.