Какво има след смъртта извън християнския догматизъм

Джиджелин, права си.
И аз благодаря на Xylometazolin за добре изложените аргументи. Познати са ми от това, което съм чела и чула по темата, но не бих могла да ги изразя така добре.
Аз обаче, не мисля, че талантът и интересите са наследствени.
И въпреки това, ако приемем цялата теория на прераждането за вярна, кое пречи на духа да е способен да избере подходящото тяло, в което да се инкарнира, в съответствие със задачите и уроците, които има да учи в предстоящия живот? Достатъчно е да избере родителите, с подходящите гени. На фона на цялата мистериозност на теорията/която не отричам, а съм любопитна да опозная/, този аспект ми се струва най-малко странен и необясним .

Не, хора, малко се бъркат нещата с гените- теорията е, че гениалността се акумулира- т.е. поколение след поколение става все повече и повече, докато достигне една "критична маса". Децата със всяко следващо поколение са все- по умни, интелигентни, приспособени ако щете. На специално гениалността расте, расте, расте и в един момент- край. Идва поколение, при което нещата започват от нула. Наново, а това са деца на родители, което носят критичната маса- т.е. най- много акумулираната гениалност за поколение наред. Получава се феномен- много интелигентни родители, едва ли не гении, и ограничени деца, без заложби. Децата на такива родители много страдат.

Oбяснението е, че те са избрали това, защото такива са им задачите в този живот, т.е. нарочно, т.е. би трябвало да приемем всички изпитания с усмивка, тъй като такава е волята кармична на индивида. Преборвайки се с посредственост, увреждания и заболявания, със смъртта, ние всъщност вървим напред и нагоре. Патологиите  - също, твърде възможно е серийните убийци да са едни почти съвършени души, решили да се гмурнат в морето на отчайващите предизвикателства!
Ако дете е увредено от ваксина/лекарска небрежност, например, защо да се гневим? То е избрало това, нали? Избрало е набор от сравнително добри гени - психични и физични дадености, подходяща среда, но е избрало и дефектната ваксина, некадърния лекар, пияния шофьор, насилника - не е ли толкова логично?
Всъщност си знам, че не разбирам нещата, защото още не ми е дадено, просто си разсъждавам.

Смяташ, че серийните убийци и страдащите деца са аналогичен случай? Странна логика .
А пък сарказмът не виждам с какво помага на разсъжденията, Ментова?
Ако си склонна да мислиш, че всичко това е нищо повече от една фантасмагория, защо си губиш времето?

Защото ми е интересно как разсъждават хората, всякакви хора. Сарказъм има винаги, където има и идеологии/вярвания, касаещи душите човешки, тяхната цел и път. Откакто човек съществува.
Темата го позволява, освен това, защото "изгони" християните, ще изгони ли и вярващите в "нищо след смъртта, до доказване на противното"?
И още един въпрос - къде е разликата между догматиката на християните и на тези, приели сместта от източни учения, проповядвана от западни пророци?
Трябва ли да съм непременно сериозна?

Логиката за евентуалната близост на серийните убийци и страдащите деца не е моя, никак. Така излиза от логиката на кармичността - избор на душа, гонене на цели, израстване, път. Кои сме ние да го оценим с нашите неразвити сетива и мисъл?

А ако ти се даде да ги разбереш, но оставаш като страничен наблюдател /не можеш да промениш нищо/, кое би гарантирало, че ще ги приемеш? Тогава би било доста по мъчително мисля аз.
Харесвам израза "не ни е дадено да знаем", защо да знам историята на страданието ми, то няма да стане по леко.
Поведе ми към разсъждения.

Нищо общо не може да има между един сериен убиец и едно неизлечимо болно, страдащо дете. Нито по пътя на логиката, нито общочовешки, нито свръхестествено теоретично. Какво израстване може да се реализира убивайки? Но страдайки се израства, дори хич да не ни се ще. Дори само в рамките на живота. Дори и изобщо да не вземаме теорията за прераждането предвид.
Ами не, не е необходимо да си сериозна. Не е необходимо и да вярваш в нещо недоказано. Просто попитах с какво ти помага сарказмът да си отговориш на въпросите, защото наистина се зачудих.
Не бих казала, че да се обясни детското страдание /продължавам с този пример, защото с него започнахме/ с нелепа случайност или с Дядо Господ, който за момент се е разсеял или ни наказва според някаква си негова логика е много по-утешителна, логична и смислена.

Mama_Nana, нищо не може да гарантира нищо, затова е и сарказма.
'Кафе с мед', пак повтарям - аз логика да си обясня страданието (особено детското) нямам, нито мога да намеря някаква логока в убийството. Други обаче го правят - това било кармичен избор. Нали? Е, кои сме ние да оценяваме нечий избор? Следователно, би следвало да сме пасивни - и спрямо страдащия и спрямо убиващия, но не сме (и слава Богу!), т.е. всички сме на едно ниво, каквото и да си приказваме тук, сериозно или не.

Да бъдеш убиец не е кармичен избор. В никакъв случай. Има доста теории и за това, защо тези души деградират така, но не ми се навлиза сега в тези подробности.
По-скоро съм склонна да вярвам, че нелепите нещастия и болните деца са следствие на предишен живот на убиец. И собствен избор.

Ето тук за мен се пропукват нещата - мерим уж вселенските дела, с аршина на човешките категории.  Не може така, затова всичко е толкова близо до фолклора. Според мен.
Много неща все още не знаем - всички ние.
А трябва ли ни, както пита  Mama_Nana?
Тук сме, имаме достатъчно проблеми, а и достатъчен набор от сетива, ум, за да ги решаваме.

    Нормално е да има много необясними неща,  както по отношение на живота между раждането и смъртта, така и по отношение на живота между смъртта и и новото раждане. Въпросът за преплитането на кармата и съдбата е много сложен. Детайлното му разглеждане  е подобно на разкриването на отделните гледни точки на една всеобхватна обективна духовна реалност.
    При наличие на свободно време ще продължа да разглеждам въпроса.

Може би е по-точно да се каже, че имат други сетива - освен познатите пет. Сетива, свързани с развитието на чакрите, енергийните канали и висшите мозъчни центрове.
Без развитие на чакрите не може да има реално свръхсетивно въприятие (влучая с медиумите  не ми се коментира много - това не е правилен начин на взаимодействие с духовния свят)

На въпроса трябва ли ни - зависи за кой! На някой за живота може да не му е достатъчно да има къща, вила, Кайен, и мутра/кифла за съпруг!
Според цар Соломон злато и кристал не могат да се сравнят с Мъдростта. Когато Мъдростта управлява нещата, има ред и порядък. Не случайно изискванията в древните духовни школи
са били толкова високи - това е голяма власт и отговорност.
Повечето хора ако имаха ясновидски способности, не биха ли станали бързо тото-милионери? За да се постигнат такива способности, високия морал е от съществено значение.
Той е от значение и за общото развитие през преражданията - връзка с висши енергии и висши същества от ангелските йерархии.
Колкото до спомена за миналите прераждания, в бъдеще ще има нов орган за това - и хората ще имат достъп до тази информация (в който е правилно развит), а бъдещото развитие може да се
подпомогне от нашите съзнателни усилия в този живот.
Само един пример от личен опит: - Рейки инициацията може да спомогне за това да се лекува и успокоява човек сам, и да помага за това на други хора, дори на разстояние.
Но може да спомогне и за други неща. Има и други положителни и сериозни системи за работа, които може да са ценни. Идеята ми е, че начини има, ако човек иска. И ако не са му внушили съзнателно,
че езотерично и тайно е нещо задължително грешно!

Например - липсата на достатъчно подходящи тела? Или смяташ, че само много-много малко искат да са велики композитори или поне средна ръка инженери?

Голямата част предпочитат тела с посредствени възможности или направо болни явно. Всъщност шизофрениците са повече от композиторите - това какво ще трябва да ни говори за избора на душите?

И нещо друго се чудя. Като цяло тезата с прераждането звучи като "Ние се прераждаме, за да се учим". Това "за да..." издава някаква съзнателна дейност, някаква цел и възможност. Та кой така е подредил нещата, чия цел е това - ние да се учим?

Както е казала и Ментова - цялата теория звучи много антропоцентрична - което - в светлината на скорошните разкрития, че не целият свят се върти около скромната ни планета, лично мен ме прави подозрителна.

А са в резултат на натрупан опит от предишни животи? Това би означавало, че трябва да се раждат все повече талантливи и всестранно развити деца. А пък в древността не е имало такива. Обаче не мисля, че има такава тенденция.
Моментът с унаследяването на дарбата и интересите имам възможност да го наблюдавам отблизо при моите деца. Едната ми дъщеря е 100%-ово копие на баща си (външност, характер, възможности, интереси), другата- мое. Защо са толкова различни, като ги гледаме и възпитаваме по еднакъв начин?! Просто при едната доминират гените по бащина линия, на другата- по майчина.

Значи Втората Световна война напр. (когато за кратко време измират много хора) е някакъв висш духовен заговор. На мен ми звучи крайно нелепо.

На Айнщайн, примерно.