Мляко в шише - до кога?

Но защо приемаш нещата лично? Аз още с първия си пост подчертах, че всичко, което пиша и мисля, се отнася за мен и моите деца! Споделям личната си обща позиция, без да се ангажирам с конкретни примери и изключения. Това е форум, мъглява история - освен генерализации, друго няма начин да се представи. Знаеш, че София ми е слабост отдавна, защо да го повтарям?   Обаче съгласи се, че тя е такава заради твоята цялостна същност като родител, а не заради един или друг свой навик. Пила е с шише до петгодишна, но пък ти си намерила начин да не позволиш това да й повлияе - естествено, че е възможно. Но ако друг родител - с различен от твоя подход - не намери? Ако създаде неосъзнат комплекс на детето си, който още от детската градина ще пусне корени в подсъзнанието му? Плюс това, важно е каква е цялостната атмосфера в дома, важно е колко на брой са децата в семейството и с каква разлика... и още куп неща. Да не говорим, че ако биберона изчезне още на 10-12-месечна възраст, тогава няма да има пък съвсем нужда ни от изчакване, ни от принуда, ни от нищо  


savina, не бива да изпитваш чувство на вина! Правиш най-доброто, на което си способна в момента; стараеш се, доколкото ти е възможно и толкова. Никога няма да успееш да дадеш на децата си всяко едно нещо, от което те се нуждаят. Но пък има вероятност да им позволиш много неща, от които не се нуждаят, само защото усещаш вина, че не правиш за тях това или онова. Фактът, че ходиш на работа, а те са по ясли и градини, съвсем не означава, че ги ощетяваш, стресираш и че съответно имат нужда от успокоение. Страхът, че си лоша майка, е пагубен за всички нас. Едно е да си критична към себе си в здравословни количества, друго е да чувстваш непрекъснато вина. Или приеми живота си такъв, какъвто е, и не се опитвай да компенсираш липси с прекомерно угаждане, купуване на тонове играчки и позволяване на какво ли не (често се среща), или вземи решение да не работиш, да си нон-стоп с децата, пък ако ще да ядете хляб и сол. Другите варианти са далеч по-опасни и трудни. Говоря наизуст, разбира се, защото не те познавам - ако написаното ти се струва без връзка с твоята история, игнорирай го.

Можеше да го махнеш и без серия истерии. Кзвам го, защото точно това е "нашата" теза, която явно някак си остава неразбрана. Вариантите не са:
1. да го вземеш насила внезапно и с цената на истерии
2. да го оставиш до 4-5 и нагоре (в темата беше споменато и за 6 и 7 години), докато само реши, че вече не иска.
Има и друг начин.




Очевидно определяш дъщеря си като истински пристрастена към нещо, което не си опитвала да й "отнемеш", за да няма сълзи и истерии, в същото време истински пристрастените били тези с опитите за отнемане.

За едно съм съгласна с теб. Всичко това не е толкова важно.
Аз лично не бих искала детето ми да има подобен механичен начин за успокоение, за да се научи психологически да преодолява стреса, който в една нормална среда е поносим за детската психика. Чела съм интересни изследвания по темата, с които няма сега да ви занимавам, но са ми помогнали да взема категорично решение никога да не успокоявам с храни и биберони деца в небебешка възраст.

crazy chick  
Понеже няколко пъти се спомена за това, че става дума за "доказани и общовалидни" неща за правилни, т.е. всичко др. е неправилно. Не знам дали си го писала точно ти, темата стана големичка и отговарям като цяло   моето е вече минало, но на савина й предстои, затова нека не я плашим  

Елора, тя все пак беше само на 4 г. За мен е възраст, на която 5 мин. с шише вечер не са "реален проблем". Пристрастяването й се състоеше в това, че не можеше да заспи вечер без него от бебе, 4.5 г. е съвсем прилична възраст за осъзнаване (за мен).

А дали съм могла да го махна без истерии не съм убедена, защото съм пробвала и нищо не помогна, единственото ми обяснение, че не беше узряла за раздялата с него. Ако бях настояла, няма да се учудя и да бях докарала реален проблем и страх от раздяла.

Реален проблем би бил използването му като единствено средство за пиене, неумението да се борави с чаша, шише със сламка и др. вид неща за пиене на възраст 6-7 г., носене целодневно в ръка...


Страховите изключения има всякакви, и от двата лагера, но децата на авторката са още мънички, ако бяха на 7-8-9 г, другото щеше да бъде, има прекалено голяма вероятност след 1-2 месеца да се откажат сами, защото са точно в тази възраст, на която децата се разделят по естествен начин с шишето. Пък ако не стане до 1-2 г. или види проблем в развитието им, ще се намеси.


П.П. От няколко дни се чудя да го напиша ли, но племеннницата ми е на 4 и половина и още от време на време суче няма проблем с развитието и говори 2 езика без акцент, но там където живее никой не се паникоьсва за такива неща. Децата и хората са си нормални като развитие, не се притеснявайте чак толкова, ако не стане така, както някой автор в дадена книга е написал

Ама откъде тази сигурност, че може без истерии? На мен общо взето ми е пределно ясно, че защитниците на подобна теза просто не знаят за какво става дума в някои случаи наистина. Или истерии или с безкрайни проби на "меки" подходи, които до нищо не водят и само изнервят всички още повече. И в един момент се питаш, струва ли си и не вредя ли така на детето си още повече.

Някои деца се раждат по-боязливи към света и преживяват по-голям стрес в сравнение с други, по-трудно се адаптират към промени, държат се по-здраво за сигурното и познатото, което имат и които им дава увереност, че светът е все пак приветливо и уютно място. А промените, още повече пък насилствени, само засилват страха им и усещането им за несигурност и тревога.  Хубаво се апелира за холистичен подход, ама и на мен ми направи впечатление, че този аспект от  въпроса не се засяга особено.

Аз имам много резерви към адаптирано мляко, но като кърменето не е възможно - това е, няма друго. Моите деца от биберон никога нищо не са пили, но пък за сметка на това са кърмени до много късно. 4 години. Първият ми син ми показа, че не е добра идея да си правя сметките без кръчмаря. Втория даже не се опитвах да го отбивам по-рано. И не, никой не ми е казвал, че ги "инфантализирам", още по-малко лекарят ни. Нито пък съвременен образован педиатър ще ти каже подобно нещо. Поне тук, в България не знам. За доста дългокърмеща майка е ясно, че отучването от кърменето става много леснсо около 4 години - без истерии, с минимални усилия. Всичко с времето си.  Като гледам писаното от Никол и децата, които ползват биберон, пак някъде там се отказват. Което е един вид логично, предвид, че сукането от шише е заместителят на кърменето.

Е,ние си казахме мнението,но авторката явно вече е решила.За мен биберони и памперси на 4г. са неща,които не ми звучат нормално.Лекуват се симптомите,но проблемът се подтиска.И така решаването му се оказва невъзможно.То е като да те боли зъб-пиеш болкоуспокояващо,спира да те боли,но зъбът си остава развален.По-добре намерете причината,поради която детето е неспокойно . То така или иначе от биберона все някога ще се откаже.Щом смяташ,че ще се почувства още по-неспокойно и несигурно,но го насилвай.

elf4eto, така е. Но за хора като мен това не е проблем, т.е. няма причина, която да търсим, лекуваме, отстраняваме.
За мен не е причина, че някой друг смята, че на 4 г. не е нормално детето да ползва 5 мин. на ден шише. Но пък щом той смята, че е проблем, да събира сили и да се бори с нея.
Споделих опит за дете, отказало се само, така и никой не коментира негативите от това, че не съм лекувала симптомите, а ми е интересно, ако някой иска, да пише

Като си говорим за симптоми... Отстраняването на симптома "шише" не само може да не ти реши проблема, ами да го задълбочи или да създаде проблем когато всъщност такъв е нямало.  


Така, че е хубаво човек да си разгледа въпроса от всички страни. Най-лошият мотив при взимането на каквито и да е решения е - на хората не им звучи нормално.  

Адекватно е дотолкова, доколкото имаш наблюдение над едно дете. Само това. Няма тежест и не се приема за валидно твърдение.

Не зная защо в темата се намеси АМ (като отрова), защо в темата се започнаха психологически интерпретации и ужасяващи трагедии, защо се вменява чувство за вина у една майка, която не само че няма причина да се тревожи, но и няма причина да пуска тема. Защото шишето не вреди. Нито физически, нито емоционално. И отпада до месеци.
Всеки момент очаквам включване на поредната "Психолог", която да притисне в ъгъла Чека и постфактум да я разпне защо е кърмила до 4 години.

ЧеКа никой не може да я притисне в ъгъла по въпроса за дългото кърмене. Тя е дотолкова наясно със себе си и позицията си по този въпрос, че ако има трето дете пак няма да го отбива ни на 8 месеца, ни на 2 години. (Освен ако детео само не иска, което е малко вероятно.)

Зад себе си имам не само мнението на достатъчно педиатри и психолози, включително и на СЗО  , но и собствените ми преживявания и наблюдения. За разлика от хипотезите на хора, които не почиват нито на теория, нито на личен опит.  

а не трябваше да се притесняваш да го напишеш, защото ако кърмиш до 4 г., това е редно и нормално, значи си добра майка и трябва търпеливо да чакаш детето само да се откаже, дори и да имаш някакви скрупули по въпроса.. ако, обаче, детето ти пие с биберон на 4 г. и то не друго ами ужасната химическа напитка "адаптирано мляко", това вече е нередно и ненормално и трябва да се вземат мерки..

Ти как разбра, че е едно?  

Хайде стига вече, живеем в 2011, информация има общодостъпна, образование - също. Пък и някои хора имат по-богат житейски опит от други.   Едно е да споделяме прочувствени истории за собствените си дечица, друго е да коментираме общи положения. А общото положение, че поддържането на бебешки навици в детска възраст е рисково по отношение на психологическото развитие на индивида, е отдавна и категорично доказано. Компетентна статистика, далеч по-сериозна от опита на средностатистическата българска майка. Ако ли едно кърмено до предучилищна дете не е добило отклонения, други десет не са имали този късмет. Себеоценка, самочувствие, самостоятелност, ментално здраве, сексуално осъзнаване и прочее неща, които хипотетично могат да се диагностицират дори дълго след пуберитета. Ако ли едно дете има нужда от успокоителен биберон на петгодишна възраст, защото изживява силен стрес, други десет го ползват по навик или от глезотия. Има възрастни със сексуални проблеми, които много често се връщат назад и посочват като първопричина прекалено дълго продължилото съвместно къпане с майката или пък спомените от контакта с голото й тяло. Има мъже, които на 45 години смучат палеца си от напрежение или търсят гърдите на жена си. Има жени, които изпитват полово влечение само към по-възрастни мъже, поради специфични ранни отношения с бащите си. Но да не се отклонявам.

Не съществува конкретна, еднозначна и медицинска причина децата да не бозаят, да не спят между родителите си или да не бъдат къпани от тях до четвърти клас например. Наистина не съществува. Но пък няма и основателен, сериозен повод да го правят. Много често майките твърдят, че детето не иска да се отбие, но всъщност те са тези, които не желаят да го "пуснат" (естествен майчин егоизъм, надлъж и нашир обследван). Приема се, че с излизането от бебешка възраст е добре да отпаднат всички бебешки навици (в рамките на разумен период), за да се даде шанс на детето да се разгърне цялостно и да започне да трупа спомените си "на чисто". Родителят трябва да реши какво и как ще прави, давайки си сметка за рисковете, това е всичко.

Мен никой не ме и пита какво е пила прясно мляко обикновено си пиеше детето 

crazy chick, на мен обаче ми се струва, че тези хипотези за спането отделно и храненето са измислени доста по-късно. В миналото, колкото повече се връщаме назад, толкова по-дълго са сучели децата, да не говорим, че от древността семействата са спели заедно.
Ясно е, че хората са си въвели някакви правила, но за малките деца не съм убедена, че са адекватни.

И не мога да сравня къпането на момче на 11-12 г. с майка му и 5 мин. пиене от шише на 4 г.
Може и аз да не съм разбрала темата, но все си мисля, че говорим за деца под 5 г.
Няколко пъти повторихме тези, които сме действали по този начин, че именно това е възрастта 4-5 г., когато всичко приключва. Едва ли е случайно. Знам, че не вярвате, но децата наистина се отказват сами. Дали ще е утре насила или след 2 месеца сами, разлика няма, като изключим неприятните преживявания.

Напротив, вярвам ти изцяло. Аз също насила нито съм отбивала, нито биберон съм махала. Всичко стана естествено и спокойно. Ето защо не разбирам концепцията, че едно дете на годинка се разделя с памперса си зорлем или пък се научава да спи отделно с цената на драма, самота и писъци. 

Защо тогава савина трябва да се намеси?

За другите неща - децата са различнииии крясъци и драма не съм срещала за памерса и спането, тихичко си идваше нощем и си спеше отвита в краката ни, не е плакала като я връщах, никаква реакция, просто чакаше да заспим и пак при нас. А като напълнеше гащите си играеше тихо, въобще не й пречеше, на гърнето седеше без протест, но и 30 мин. да седи, каквото има да прави го правеше след като стане.
Говорене, награди и т.н., нищо не даваше никакъв резултат.
Е, освен, че не е готова за даденото нещо, какъв друг извод да си направя?
1 г. се учиха на гърне моя приятелка и детето й, е, заедно финишираха на 2 г. и 8 м., ама нямаше и минута, през която да не търкаше и переше. Какъв е смисъла?

Съвсем друго е детето да прояви желание, даже на по-малка възраст, естествено, ще бъде насърчено и никой няма да го връща назад.

Стана ми интересно това,че се лекували симтомите.За памперса и млякото ли става въпрос.Това,че 2 годишния ми син понякога вечер си иска млякото и му слагам памперс прави ли го болен ?