Втория случай беше скоро-това лято.Бяхме седнали с малкия на една пейка по заушена до една площадка.Взех го на ръце и го хранех..приятелчетата на малкия щъкат покрай него и си играят и му се радват.Изведнъж пред мен застава едно момченце на възраст около 5-6годинки.И започва да ми говори."-на твойто дете му има нещо?има му нали?-аз отговорих, че нищо му няма на детенцето,гладен е и го храня,няма нищо странно в това,но детето продължи да го зяпа и да нахалства.-не,не ме лъжи тва детете не е като останалите,виж го кво е странно,малка му е главата.виж го..-стана ми гадно,аз никога не би отишла и да питам така,все още съм много чувствителна в тази сфера,но въпроса е къде беше майката?тя не си ли гледа детето къде ходи и кво прави?Отново му обясних, че детето не е странно,просто е малко болничко,но ще се оправи.-детето отново стои до крака ми и зяпа Мариян и ми вика ми то как така е родено ли,от бебе ли е така,какво му е има от кво е болно,то що така гледа,очите му що криви?въпроси ,въпро.....си..накрая му казах моето момче малък си още,отивай да играеш с твоите приятелчета,не се пита така,не се ходи така при хората и да си изсипеш цялата торба с въпроси,отивай да играеш или попитай майка си дано да ти обясни някои неща ,които явно е пропуснала.Детето продължи да стои и да го гледа втренчено,но аз повече не отговорих на въпросите му.Майките които бяха с мен също го насочиха да отиде и да си играе но уви явно любопитството и интереса бяха от поголямо значение за него.Седя, седя и си тръгна и повече не се върна.Та къде беше тази въпросна майка и какво възпитание е дала на детето си?А малкия бе толкова щастлив,смя се и гуца през цялото време,но въпросите мен ме мачкаха с всяка минута,какво да му обясня като то очевидно,какво да му обясня на това много любопитноо дете?Много гадно ми стана и почти гледам да не вадя Мариян от количката,дорде го извадя и погледите са насочени към нас,мен не ме е срам от детето ми,просто не искам така да го зяпат и обсъждат хората!Детето си има своите нужди,иска си нужното внимание и ласки,тои не може да бъде все прикован в количката,и неговото гръбче се уморява все легнало ,много обичаа като го извадя от количката и го нося наръце,сякаш тогава прави контакт с обкръжаващия го свят,вятъра духа в ллицето му и той се кефи здраво.И ще го правя въпреки зорките погледи върху нас,колкото и неприятно да ми е,но най-важното е че той е щастлив!