(Био) зеленчукова градина 12

И аз съм нахвърляла разни неща за компостиране там, но все пак си иска и почва. Ще допълвам с такива неща за "пълнеж", но ще трябва и да се потрудим да донесем земя.
Благодаря за съвета - значи съм на прав път! 

Стопли душата ми, bushkata . Радвам се, че се присъединяваш. Не се притеснявай от нищо, чети, питай, споделяй, показвай! Много хубаво пишеш!

Дървета може да отрежеш, ако са заболели или застрашават някоя сграда, или ако вече не плододават. 50 години са много за плодно дърво, освен за круша или орех.

Създаването на градина върху непригодни терени е моя слабост. Имам малки успехи в това начинание, и ти казвам още в началото, че всичко е възможно, само не бива да спираш да опитваш!Да не забравяме земеделието в  съдове , и тям подобни  .

Много зависи дали при копаенето се показва масивна скала, или отделни камъни. Първият случай е по сложен, и наистина се иска мравчена упоритост, за да се насипе достатъчно почва. Но не е невъзможно! Препоръчвам го обаче, само ако скалата е пореста. На определените за нови лехи площи може да трупаш шума, тор, окосена трева, трици, дървесна пепел. За лехичка от 15 кв м е нужен около 7-8 кубика такъв материал. Една кофа събира около 0.008 кубични метра. Казвам това за помощ в изчисленията.
Ако има откъде на разумна цена да се снабдиш компост (отпадък от гъбарник например) - пак сипваш. За един два сезона ще имаш нов коренообитаем почвен слой.

Ако в почвата има отделни камъни (би било чудесно, ако са речни), тогава започнете обработката с кирка. Това ще позволи разрохкването на дълбочина от около 25-30 см. Камъните отстранете. Не е леко, но...В Родопите, съм виждал много нивички, не много по-големи от килим, а край тях - купчина камъни колкото да натовари КАМАЗ. Собствениците им с векове чоплят и изхвърлят камъните на тия купчини, година по година. А по-едрите подреждат на ниската страна на нивичката, за задържане на почвата, за борба с ерозията.
Случвало ми се е да закъсам с колата и да връзвам въже на лебедка около такава купчина. Добре, че въжето е 50 метра - около половината отиде да обиколи камъните.

Кафето е утринно,gelikas.

Благодаря за думите, Куркума!

Камъните са дребни, до средни, рядко има някой много голям, но се намират.
Няма да забравя съседа, който прекара живота си наведен. Той си беше изгърбен по рождение, та (бяхме деца) и се смеехме, че не му се налага да се навежда. Чоплеше земята и изхвърляше камъните - камарата покрай оградата беше феноменална. Да съм била тогава на тоя акъл, макар и дете - много нещо можех да науча от него,. А ние - деца, надничахме през оградата и пищяхме и тичахме, щом ни погледне.

А дърветата - те не са плодни. Има брези, една невероятно красива, огромна върба, точно над езерото, има много борове, кипариси, една каталпа - все такива.  Някои са прекалено високи и наистина след вятър падат много клони. Едната бреза се счупи и политна към къщата, Спаси ни това, че се подпря на съседната бреза. В план графика има кастрене и скъсяване на всички дървета. Мъжът ми това работи - катери се по 40 метрови тополи, посадени по времето на соца в изобилие в града - в задни дворове, където изобщо не им е мястото и сега правят поразии.

Само по средата на двора има една крушка, която баща ми оряза до дъно преди години. Покара отново, може би е на 8-9 години, роди за първи път тази година една малки, кръгли крушлета, по 10 ще събереш в шепата си. И те отидоха за катерицата - хареса ги.
Тая круша ми се иска да облагородя с калем. Четох, че се прави на пролет? В един запустял двор видяхме ябълка, с най-големите ябълки, които съм виждала. (В един момент започнах да се оглеждам нагоре, не ме вълнуват как са си направили оградите хората, а какво имат в двора.)  Големи, плътни, тежки и много сочни - капе ти по брадата, когато отхапеш. Та от нея мислех да взема калем. Както и от някоя круша, но круша хубава не съм видяла.

п.п. Опитах тази година с 4 корена домати в саксия - притеснява ме това, че много бързо засъхва пръстта. Иначе е хубаво - много по-малко ги нападат разни гадинки. Посадих люти чушлета, почти декоративни, в саксия и на двора. Тези, които бяха на двора бяха похапнати оттук оттам, а тия в саксията са много добре.

Добре дошла,bushkata.И аз така четох в началото и имах чувството,че познавам хората в темата.Грижата за земята ни прави по-различни-наблюдателни,мъдри,търпеливи,ентусиасти и оптимисти-това са все положителни качества.Следователно сме и мъничко по-добри.Покажи ни дърветата си.И проекто- лехите.Огледай се наоколо-все ще има някое старо торище около селото,около някой запуснат обор.Ще го познаеш по избуялия отгоре цвол/бучиниш/.Пълните чували и пренасяте в лехите.Трудоемко е-ние всяка година пренасяме и разхвърляме около 3 тона тор,но резултата си заслужава.Миналата неделя сина ми цял ден разкарва с количката тор на дръвчета и лозички.И си хапва с огромно удоволствие изостанали по дърветата ябълки.
За семената и разсадите-обиколи местния пазар в пазарния ден-ще попаднеш на баби,които продават собствена продукция.Понякога имат и хубави семена.
За камъните-една част от двора ни е била път преди години-камъните сякаш извират.Често на шега обвинявам бабата в съседния двор,че ми ги прехвърля  .Но и тя все пълни в една пробита кофа и ми връща обвиненията.
Сега видях пояснението ти за дърветата.В кой регион си?

В София съм, в Драгалевци. Отдавна не е село, за съжаление, нападнаха ни кооперации, а краваря е само един - той е сърдит  и неприветлив човек, който държи страшно мръсно на всичките си животни. Много (като време) угнил тор си взехме от приятели с ферма в Плана. Мога и да пресен да взема, но дали ще е достатъчно да преседи зимата в лехите, за да изгние достатъчно?

За пазара - наканила съм се да ида на женският пазар тия дни, но не знам дали ще намеря бабите. Но непременно ще ида.


п.п. Ще наснимам дърветата и двора и ще ги покажа.

Ех, София-хората сте много,много повече от животните  То и тук започна да става така,но не от свръх пренаселеност.Просто животните вече не са така нужни за изхранването ни-в магазините е пълно с ерзац млека и "млечни продукти"  .Снощи готвих едно купешко свинско и бях шокирана колко вода пусна при опита ми да го запържа по рецептата  Сигурно и него го шприцват с вода като пилешкото-извинете за отклонението 
Но докато се намираме в теми като тази не всичко е изгубено...

 

Eто снимки на мястото - от изток отгоре на всичко има и калкан на къща - тя ни открадна огромна част от въздуха и слънцето.
http://bushkata.snimka.bg/hobby/gradina.632755.25548059

`dessi, къде е тази тучна красота? Иначе по този начин покрито със мрежа съм виждала гръцки лозя.
МХ, ставна ми мъчно и страшно. А пролетта със своята премяна ще скрие и изтрие голяма част от пораженията.
amica1, да трябва някой, който при промяна на температурата да отваря и затваря вратичката на оранжерията. Това е в периода на големи температурни амплитуди. Ранна пролет, когато засаждаме ранните домати, ги завиваме и на тунелче и при опасност от слана им хвърляме и някакви стари завивки вечер. Тази пролет веднаж включихме и ел. печка. След като времето се стабилизира я отваряме от едната страна и няма проблеми. При тунелчетата е същото, когато мине опасността от слани махаме найлона и обръчите. Има грижи, но и на 1 юни хапваме домати собствено производство. Мъжа ми си пада по оранжериите. Имаме две еднакви, направени от стари конструкции, ползвани някога за сушене на тютюн. Тази пролет се сдобихме с ново място и сега ще прави по- голяма дървена. Ще се захвърляме с домати май.
vili__66, от всичко в градината, най обичам овошките. Преди да ги режа ги оглеждам с часове. Имам книга, без която не излизам. Понякога се случва да не отрежа и клонче. Понякога се връщам по няколко пъти. Луда работа.  
Down Under, имам две кивита -мъжко и женско на разстояние около 2,5 м. Ето. Не са добре оформени, защото са засадени преди 5 години и досега не са раждали. Сега чета и пролет ще им увеличаваме конструкцията и ще ги оформяме.
Завиждам ти за прясното зелено бобче. Обожавам го! Хапни и вместо мен.
bushkata, здравей. Нямате ли при вас някой с камион да ви достави хубава почва? Ние купихме до нас място и понеже е каменливо и "пържище"/ както го нарича свекърва ми, каквото и да значи/, мъжа ми докара един камион земя, макла- песъчлива почва от реката. Разхвърлихме и оборска тор. Ето Радвам се че се включи.
Черпя ви с любимия на Куркума спанак.
Ехо газди, как да си запазя магданозчето? Ако го завия с найлон ще се запази ли?

Носят пръст, но предимно песъчлива - за райграс. Не знам дали предлагат друга. Но едно, че не е много сигурно какво ще ти докарат, а и после - пусти пари за пръст не остават излишни.
Ще караме по мравешки - със собствени сили.
Радвам ви се на градините и на зеленкото, много!

bushkata,само да не ви докарат "мъртва" пръст от изкопа на някой строеж.Разгледах снимките ти-трудно ще отгледаш зарзават под тая хубава сянка  .Градина е правена за отмора,не за зеленчук.Дано в другата и част е по-слънчево.Но не се отказвай-пробвай,растенията сами ще ти подскажат какво да правиш.
gelikas,остави магданоза така-ще поразравяш снега и ще си береш,нищо няма да му стане.И честит ти нов двор
`dessi,като гледам такива градини хем ми е хубаво,хем ми става много криво защо при нас не е изгодно да се прави така.Попадала съм из мрежата на филмчета за най-различни дребни градинари-нито инструментите им,нито техниката можем да си позволим.А още по-малко да се прехранваме обработвайки 5 декара примерно.

Хич ли не става тая пръст? Че аз точно по строежи се заглеждам след бъхтането в гората - мислех, че ако избера на вид да е добре, да я наторя и оставя да почива зимата - ще се получи за ползване напролет? Май греша?
п.п. Дори мислях да насея нещо (не знам какво -детелина дали става?) за зелено наторяване - колкото изкара  - изкара. На пролет да го закопая, като разрохвам лехите.

Драгалевци е разположено върху денудационната яка на северния склон на Витоша. Почвите са делувиални (бедни наносни), в този смисъл не е проблем да се вземе от изкоп. Но няма смисъл - слабоплодородна е. Почва има, макар и бедна, трябва просто да се почисти от камъните. Задължително е да се намери слънчево място - да има слънце поне за 10 чАса през активния сезон.

Така скованите лехички ще свършат работа за събиране на органика, но под тях трябва също да се скопае и почисти. В Драгалевци е малко студено за повечето зарзавати, но парници и съдове са помощ в това отношение.

Магданоз съхранявам така: сковавам дъсчена рамка елементарна, правоъгълна, дъските се слагат ребром към земята. Отгоре им слагам някое старо крило на прозорец (рамката е съобразена с размера му) - със стъкло, или заменено с полиетилен. Всичко това ще свърши работа, ако магданозът е на завет и топличко, припечено място. При мене мръзне и се изтегля.

Куркума,перфектен както винаги   

И аз благодаря!
Мислех за прозорци също - да слагам върху лехите. Може би напролет и есенес.

gelikas, браво!
bushkata, добре дошла!
Искам да питам как да приготвя едно място за житна култура. Ливада, запусната от дълго време. Орана е преди няколко дни. Но никой не иска да я фрезова, защото са големи буците и не са мръзнали. Иска ми се да минем без третиране с отрови за бурените, които със сигурност ще изкарат.
Какво да направя напролет, за да имам наесен подготвена почва за житни?