Какво мислите за детския плач?

Големият е на 6г. и не винаги може да каже за какво плаче. Или това, което твърди, всъщност въобще не е причината. Децата също имат напрегнати, несигурни дни или комбинации от случки, които натрупват в тях негативни емоции, и им трябва само едно незначително нещо, за да им прелее чашата и да се разреват. И родителите се ядосват, че реват за "глупости", а всъщност това далеч не е причината, а капката от която прелива чашата.

Възможно е. Просто при нас не е има ло такъв рев, след третата година, все си има причина и детето си я казваше.

Дъщеря ми кара 10, но и на нея може да се случи да заплаче без видимо добра причина. И с явно глупаво обяснение. Но след бебешка възраст това са изолирани случаи. И на мен може да се случи. И не става дума за това, струва ми се.

Като изпратила две деца на градина ще кажа- целта на родителите не е детето да не плаче, а да се чувства така, че да не му се налага. 
И да му се забрани- файдата е нула. Не знам за хора, които самоцелно биха желали просто децата им да не плачат. Т.к. плачът е последица от преживяване. Това е и причината, поради която родителите на най- малките непрестанно телефонират в градините да питат дали децата плачат и това е въпросът на всеки пресен родител на новоградинец. Интересуват се как децата да се чувстват по- добре, какво да им донесат, кога да ги вземат.
А, имала съм един брой плачещо, което временно спрях и един брой неплакало. С втория брой определено се интересувах как да постъпим така, че да не плачи не заради плачът, естествено. Интересуваше ме как ще се адаптира по- добре. Взехме някои решения и номерът се получи.

И при нас. Трябват ни 2-3 минути и се стига до причината, а такава винаги има- лелята се озъбила, някой го обидил, не получил роля в пиеската и т.н. Понякога разбираме, че просто не сме спали за обяд. Тогава не плачем, но просто сме една идея по- нервни. Децата свикват сами да намират причините, когато им се помогне с разговор като съвсем малки да ги търсят.
Рев от типа "искам, но не ми даваш, поради което ще плача" не сме имали също. Просто моделът не е вършил работа, което е било осъзнато от децата навреме.
Определено съм присъствала на такива ревове и при много малки /2-3 годишни/ и при по- големи. Последно с приятелка си обсъждахме едно момиченце на 2, което реве като заклано, защото му спрели музиката. Знае, че тази му реакция почти винаги води до изпълнение на прищявката. Други не биха плакали- знаят, че е безсмислено.
 

Джуди   

/винаги ме кефят тръпението и способността ти да намериш правилните думи... което не значи, че и сега няма да има "е, да, ама..." /

А за какво става дума? Не е ли за детския плач? Аз казвам, че у нас не е имало детски плач - без да се определи причината и обикновено самото дете ми я казва. Да де, като изключим глезенето примерно понякога, но там е повече от ясно - плач на инат, нарочно, дори на шега...
Между другото синът ми е явно доста чувствителен напоследък, защото се случва да з аплаче на детски филмчета - последно на Рио, защото едни птички пеят и си летят и изведнъж ги хващат в клетка. Ей, като се разплака това дете, сълзи, гуши се в мен  

Judy - плач от разочарование също ни се случва на нас - примерно очаквал да му купя нещо, да отидем някъде и тн. Там не знам - инат ли е, налагане ли е или е просто нормално...

Исках да допълня и за възрастните нещо. Понеже работата ми ме свързва с най- различни хора и често се налага да споделят откровения.
Имам наблюдения, че навикналите на манипулация по обсъждания начин в детска възраст трудно /невъзможно/ се отказват от начина си на поведение- сърдити с години, хлопащи врати, тръгващи си от нечий дом /по средата на разговор/ и т.н.- все за хора над 25 години говоря. Кофтито при тях е, че мама /баба и други влюбени в тях персони/ не са навред и няма кой да отреагира по желания от тях начин. Някои са стигнали до развитие на сериозни неврози. Поради това разминаване между очакванията си към света и реалната негова реакция. Много е опасно.

Вилико, големият ми, на 11 г., който по принцип от бебе не е любител на изразените външно чувства /вроден темперамент, малкият е противоположност/ плака за една лястовичка, която прибрахме и която умря на следващия ден. И той и брат му са наясно с причината за собствените си емоции. Нормална реакция е не да спрем сълзите, то няма и как да стане, а да облекчим мъката, да се обясни /в случая/, че птичето си е било болно, че просто вземайки го у нас сме му помогнали да умре спокойно- на топло и сигурно място, без да го докопа някоя котка. Това бе достатъчно. И сълзите спряха. Защо да не се разплаче от филмче твоето дете? Напълно нормално, както и е нормално ти да го успокоиш.
Може причината да не е така явна- натрупано негативно отношение на учител или съученик- дребни неща, които обаче, съвкупно, дразнят много. Намира се и това. Не е невъзможно да се установи.

Моите не са плакали от такъв тип разочарование /очаквали да купя нещо, да идем някъде/. Може и да е било нейде из бебешкия им период, но аз не помня. За каквото и да плачат, обаче, причината се намира. За мен е важно да я намеря. Може да е нещо опасно и/или много травмиращо.

Целта никога не е била просто да спрат да плачат.
ххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххххх

В ДГ не съм била и с двете си деца. Аз пък не смятам, че е толкова нужно. Напротив, мисля, че бих попречила на останалите деца, които също наскоро са се разделили със своите майки, както и на своето.
Малкият не е ревал, защото тръгна в хубава група със свестни учителки- това е моето обяснение. Тези жени знаеха какво правят и вече трета година съм изключително доволна от тях.
Големият плака поради това, че неговите се случиха противоположност на така посоченото. Спрях го и смених градината. Във втората /където почна и брат му след това/ нещата бяха различни.

Многократно съм бивала свидетел как детето спира автоматично да плаче щом види гърба на майка си в градината.

Плач "без причина" в повечето случаи си има причина, ама човек трябва да е врачка, за да го разгадае   преумора, жажда, превъзбуда от прекално много преживявания са най-честите при нас.
Рядко за стока/храна (след 5г.), успявам с думи да обясня защо, засега...


Това също. София тази година ревеше с огромни сълзи на рекламата за ваксината за ротавируса  


Дъщеря ми също знаеше, че има неща, които няма как да станат, но си ревеше на 2-3 г. възраст, така че не винаги в родителите е причината   нагоре след 4-5 г. много зависи как е поднесено, акое просто "Няма, щото аз така казвам", ревът може и да е от обида, не толкова заради прищявката.

Защо "винаги в родителите"? Не пиша такова нещо. Напротив, обърнах внимание на темперамент, на външи обстоятелства и на други неща. Но родителската реакция за мен си остава изключително важна.
Едва ли ще се намери дете, което да се дере така с месеци или години, ако му се заяви твърдо, че в определени случаи нещото не бива, не може да е случи и защо не може.
Начинът на разяснение си е точно в частта "родители".

Не знам, Judy, м/у 2 и 3 г. дъщеря ми изпадна в такова състояние, че се чудех дали въобще чува. Просто изключваше в определени моменти, не знам как да го обясня. Иначе преди и след това не ми се е случвало да плаче по описания начин за нещо, а родителската ми реакция винаги е била една и съща. Затова си мисля, че факторът, който влияеше беше възрастта. И вече не се чудя като видя пищящо дете на тази възраст, преди имах други теории, но вече вярвам в бебешкия пубертет

О, аз не ви познавам, ка- моли да търся причина за чуждо дете.
Малкият ми е плакал до годинка- годинка и нещо понякога така, когато не се е наспал, нещо малко бе достатъчно да отключи ревът /например одраскал си малкия пръст на лявата ръка/ и се успокояваше като го гушна, полюлея го и изчакам, по никакъв друг начин. Престана след това. Но истински рев в магазина с тръшкане по пода за играчка и други изпълнения от този тип /всеки е виждал, предполагам/- не.

Ти какво правеше, когато твоето момиче ревеше така? Изпълняваше ли желанията му, само и само да спре?

Ама разбира се, че е нормално дете да плаче, ако му домъчнее за нещо/някого! Ненормално е да не му домъчнява или като му домъчнее, ти да му викаш, че няма за какво и то полека-лека да развива тотална нечувствителност към света.
Това е вреда в дългосрочен план, точно както описаното от Джуди за манипулациите. Аз само намекнах за това, което тя описва търпеливо с много думи, още в началото на темата. Но който иска, разбира, а който е винаги "на нож", вади вода от много кладенци За мен е все едно.

Това е вярно единствено за случаите, когато причината за плача е точно тази ситуация, която съответно родителят му обяснява и разяснява. По-трудното обаче е когато детето привидно реве за нещо, което е просто поводът, но не и истинската причина.

Никое от децата ми не е ревало за детски играчки. Но големият ми син като по-малък е ревал защото са му дали голяма вместо малка лъжичка със сладоледа.

Не. А и те бяха все невъзможни като една кола с дистанционно (малка играчка), която веки път като видеше, искаше да влиза вътре   повече не я видя, докато не порасна. Защо да я дразня с нея?

Или дава своя играчка на дете на площадката и очаква то да направи същото и да си играят заедно, е, не с всички ставаше, но и не се успокояваше по никакъв начин, така й казвах - щом изпадне в див рев се прибираме, дали ревът спря? Не. Въобще не й пукаше, че ще си седи вкъщи, не знам дали и го разбираше на 2 г., т.е. дали е имало възпитателен ефект не е ясно, но да седим там и да пищи няколко часа, ми се струваше безсмислено...

За магазините също беше невъзможно да решиш да се предадеш - рев са всичко, не за нещо конкретно, а за всичко! Съответно спряхме влизането с нея в магазин.

Не всичко може да се избегне, но когато знаех причината и заобикаляето й беше възможно, бягах далеч от нея. Чела съм във форума, че това е проява на слабост, но при нас свърши чудесна работа

И от мен да знаете, въртележката в софийската зоологическа градина няма начин да бъде избегната, откъдето и да минете, все е на пътя 

Нали затова акцентираме на нуждата от намирането на причината.
За мен е много важно. От там- насетне и реакцията е най- разнообразна.
Случвало ми се е да кажа и аз "Защо ревеш сега за глупости"- нещо като лъжичката за сладоледа. Като се замисля, обаче, не го намирам за погрешно, ако го намирам, ще преустановя практиката. Смятам, че е добре детето да се научи да прави разлика между съществените неща и маловажните такива. Още от най- ранна възраст. Ако не се сдобие с този навик когато е следвало, то рискувам да станат възрастни, които се сърдят затова, че не ги поздравили както на тях им се искало за "добро утро". И такива истински нещастници познавам.
Затова и аз не мога да говоря за "детския плач" по принцип. Такъв принцип няма.
хххххххххххх

Сигурна бях, Не се сърди, човече, че отговорът е "не". Ако беше "да" можеш да си сигурна, че пубертетът щеше да ви държи и да се прелее в следващия.
Имаме един съгрупник, на който, ако майка му е откровена, няма да отговори с "не". Последиците са ужасяващи, а е вече ІІІ група. Държи се с желанията и последиците от тях като бебе, а моментът отдавна му е преминал. Що очи е издрал на децата за играчки...

Не мисля, че имам някакъв спор тук, в темата.
Същността е причината за плача и чак тогава могат да се обсъждат реакции и как ние го възприемаме.

Ние в зоологическата сме привлечени от рибките, въртележката даже не я знаем, ма на- лапета!
Лично за себе си не знам дали е по- добре да се заобиколи причината или да се действа по- директно. вероятно зависи пак и от детето и от причината и от други фактори. Нямам еднозначен отговор. Понякога ми е по- лесно да заобиколя, но понякога намирам за по- полезно просто да заявя директно, че няма да останем до сред нощ по люлките и ще си ходим.