Какво мислите за детския плач?

 
Така е, има индивидуални особености

Според мен, ако един голям човек разбира, канализира и преработва емоциите си правилно то той лесно може да предаде същото на детето си. Такъв един човек ще знае кога детето реве от лигоч и кога има нужда да си поплаче и съответно в каква посока да реагира. Предполагам повечето хора се чувства зле когато детето плаче и изпитват вина, затова искат този рев да спре по-бързо. Други просто не знаят какво да направят. Лошото е, че ако детето ти плаче, когато отива на градина, а ти не можеш да направиш нищо, просто ти се къса сърцето, защото знаеш, че то страда. Аз лично мисля, че в много случаи плачът не бива да се подтиска.

Е, аз не казвам, че някой го казва, поне не директно   Но за мен "плаче, за да се наложи" и "плаче, за да ме манипулира" като изрази извикват представа за някаква форма на съзнателност и "нарочност". А съдейки и от прочетено, а и от реални контакти с родители, които употребяват тези изрази, те също има подобна представа, може би не напълно осъзната. Още повече, когато тези родители са в синхрон с идеята, че и прекалено стриктни даже, с неотстъпване пред желанията на детето, когато то се разреве. Т.е. подсъзнателният механизъм на проба-грешка, при който детето се научава с плач да се "налага", който ти описваш всъщност не е протекъл, но родителите пак използват тези изрази.   Защото това разбиране за "нарочност" е "оправдание" за пренебрегване на детето и омаловажаване на чувствата му- "остави го той реве, за да се наложи", "не ми реви, няма смисъл" и подобни.

Мисълта ми е, че тази може би не напълно осъзната от родителите представа за "умисъл" пречи на адекватната им реакция. Защото идеята за "нарочността" измества реалността, че все пак детето страда и чувствата му не трябва да бъдат омаловажени. Другото, което става, че подобна нагласа за "нарочност" и опит за "манипулация" нараняват собствената му персона и авторитет, и правят родителя раздразнителен, нерве, при което той реагира афектиран, което е възможно най-погрешното според мен, особено ако се повтаря често, защото може да се задейства именно този подсъзнателен механизъм, за който говориш и ти, и при който дето се "автоматизира" за да изтръгне емоция от родителите си, а не за да му купят новата играчка, т.е. "не за да се наложи" както погрешно си мислят те. И въпреки, че те са стриктни и не отсъпват пред желанията му детето пак продължава да реве в подобни ситуации и те се чудят, ама защо?!

С две думи този подсъзнателен и автоматизиран механизъм не бива да се нарича "налагане", нито "манипулация". Просто защото измества проблема в грешна посока, пречи на родителя реално да го види и да реагира адекватно.

ЧеКа Съгласна съм с написаното, но това че повечето родители влагат погрешно схващане на идеята за детско манипулиране не означава, че думата е погрешна. С цел манипулация или не, но не мисля, че едно дете ще има полза да го игнорират. Получава утеха, но не променя решението на родителя- това ми изглежда по- разумно. От друга страна и отказите биват разни видове. Ако на детето се обясни защо, дори многократно то освен утехата получава и доказателства, че на него се гледа като на разумно същество и с нужното уважение.

Но има разни родителски подходи и всеки родител, поне в общия случай, използва теориите за възпитанието, за да си укрепи наличната теза. Затова и смятам, че не е удачно неспециалисти да четат книги по детска психология, педагогика и тн. Подхода към децата е част отношенията родителя със самия себе си, а те не се променят само с четене.

В контекста на нищене на теоретични трактовки както и да е. Но в контекста на ежедневието,  каквито са и изразите "реве, за да ми се наложи", "реве, за да ме манипулира", за мен са некоректни и създват проблеми.  Ако си забелязала за възрастните тези изрази никога не се използват, въпреки че подсъзнателния механизъм, за който говориш, действа и при тях.  

Действа при възрастните и още как, а много пъти още по- несъзнателно, отколкото при децата. Част от употребата на "реве, за да ме манипулира" е автоманипулация от страна на възрастния, за да не се чувства виновен, че детето плаче. Или повод да манипулира околните представяйки се в ролята на жертва на детето си. При всички случаи при децата е крайно неприемливо да им се казва, че плачат, за да манипулират. Първо, родителят може и да бърка в преценката си, второ, омаловажават се чувствата на детето и му се лепи етикет "манипулатор" или "актьор" и то наистина започва да се самовъзприема така и вече съзнателно да действа по този начин и като голям човек. Да не говорим, че възприема и изразяването на емоциите на другите не с нужната емпатия, а като злонамерена преструвка.
Тези неща наистина е хубаво да си ги бистрим теоритично и насаме. Ако го правим пред детето такова бистрене се превръща един вид наказание и носи само негативи, поне според мен.

ПП Много е хубаво, че повдигна този въпрос, защото негативните квалификации на плача пред детето също са част от начините той да бъде елиминиран, низвегнат и забранен.

     До каква възраст, според вас, децата са толкова неосъзнаващи?

Към 4- 5 годишна възраст съзнанието е формирано и 90% от информацията, която получаваме през целия си живот е усвоена. Но несъзнателните трикове и мотиви при общуване с другите остават до живот. Всички имаме съзнание и несъзнавано /някои обичат да наричат несъзнаваното подсъзнание/.

 ПП Именно в несъзнаваното се складират използваните от родителите етикети, реакции и тн и след време порасналото дете ги прилага като отношение към себе си и околните без дори да знае защо.

     Ако по-горните постове описват наистина деца до 4 годишна възраст, съм съгласна. Но след 4 г. да говорим, че детето не използва всякакви начини, за да получи това, което иска и то напълно съзнателно, някак не ми звучи логично.

То и преди това може да ги използва съзнателно, но няма как да знаем дали е така. След това някои навици остават и е далеч по- трудно да убедиш дете на 5, което не е чувало Не, че не винаги нещата ще се случват както му се иска.

 Ти питаш за съзнателната или несъзнателната манипулация ли? Ако не се поддаваш няма значение. Утешаваш, разбираш, но показваш, че това не е кратък път към промяна на родителската позиция по даден въпрос. И все пак, винаги първо предполагаме, че детето има нужда /и/ от допълнителна проява на любов и внимание. Децата се нуждаят главно от това. Възрастните също, но това е друга тема.

     Искаше ми се да уточним, защото останах с впечатлението, че говорите за всички деца по принцип, а не за определена възрастова група.
     

  Ще се включа с един много елементарен довод....
  Чела съм,че плачът не влияе добре на здравето на детето.Страда и сърцето,и стомахът му.....

  Добре е да се търсят разумни начини да се избягва или да се съкращава поне.   
  Не е лесно......
  Моят син плаче  много....

 

За мен плачът при деца до 3-4годишна възраст е обикновено израз на някакво физическо състояние, а не на емоционално. Т.нареченият "безпричинен" плач е неосъзнат изказ за дискомфорт. И тъй като в тази възраст децата дори може да не осъзнават причините за своя плач, е добре родителят да изследва тези причини, а не просто да се старае да прекрати плача.
Примерно - детето ми плаче през пет минути за различни неща. С една дума - кривондел, та се не трае. За околните е просто лиготия. За мен обаче е симптом за нещо друго. Опитвам се да го намеря - понякога просто му се спи, друг път е гладно, жадно, горещо му е, студено му е и т.н.
Синът ми имаше един период, в който се будеше с плач сутрин и ми е идело да го натупам от яд. Е, ама установих, че детето обикновено сутрин е зверски гладно. Започнах, със събуждането, да му пъхам в устата някаква храна, още преди дори да се е разсънил. Примляскваше блажено и пет минути по-късно беше най-слънчевото и сговорчиво момченце на света. Костваше ми месеци терзания, докато разбера защо е такъв киселак сутрин. Мислех, че не иска да ходи на детска и затова прави тези истерии, но причините се оказаха съвсем други.

Е, на 3-4 би трябвало детето да може да каже за какво плаче.

На 3-4 не могат напълно да осъзнаят и дефинират всеки свой дискомфорт. Някои и като възрастни не могат.
Хубаво е обаче родителите да провокират детето да обяснява какво му е.
Аз още не съм се научила  Ако започна да разпитвам, ми се отговарят тъпизми, защото детето се чувства длъжно да ми отговори нещо, но понеже само не осъзнава какъв му е проблемът, не знае какво да каже и си измисля.
Явно не задавам добре въпросите, но не знам как да го правя.