А как се справяте с непрекъснатите въпроси....

...Lizet33, а може би живееш на друга планета и пишеш тук да ти мине времето?  ... 
... анализа на Lizet33 за думите на silvi_7878 според мен е повърхностен и неверен. Има разлика между комплекс и разбиране за интимност, не я ли научи човек навреме, после всички му изглеждат "патриархално консервативни", "комплексари" и другия бисер не си го спомням в момента...
Искам да разбера, с твоя богат житейски и социален опит, как ще ме посъветваш да елиминирам от обкръжението си следните хора: нетактични роднини, завистливи съседи и злобни колеги?  Много е лесно да се каже, особено като се очаква друг да го свърши. 

Lizet33 според мен ти живееш в някаква приказка, която си си създала за обкръжаващите те хора и действителност. Би било хубаво да е обратното, но съм реалистка до мозъка на костите си и гледам винаги да разсъждавам трезво. Живеем в България и по мое мнение единствено хора, които са имали или имат проблем като твоя/в смисъл такъв като моя и на момичетата, които пишат тук/ могат да те разберат. Всички останали гледат себе си /те и другите хора си имат проблеми - безпаричие, семейни проблеми и др./ и в повечето случаи единственото, което биха си казали след като го споделиш при условие, че не са наясно с тематиката, е да се зарадват, че на тях не им се е наложило да хабят нерви и пари и по подобни процедури. Но е хубаво, че вярваш в приказката около себе си, няма лошо, може би така си по-щастлива. Пожелавам ти приказката ти да не свършва.   

Много често на хора песимисти им изглеждам от друга планета. Но аз съм изключително позитивен, открит човек и всичко ми се получава въпреки разни коментари, лоши пророкувания и прочий негативизъм който ни залива отвсякъде.
Апропо, негативни хора около себе си елиминирам. Даже роднини. Колеги сама си подбирам защото работодателя съм аз.

Някак си ми изглежда доста криворазбрана тази интимност ако се споделят проблеми открито във форум който го чете цяла страна и даже от всички краища на планетата, но не се споделя с най-близките ти хора. Че за какво тогава са тези близки ако не за помощ в трудни житейски моменти?

Около нас много често се срещат доброжелателни познати които обаче по една или друга причина в определен момент се изказват по-нетактично. Аз лично никога не го приемам навътре и винаги открито ще кажа на дадения човек че изказването му беше нетактично. Имам близки, които си премълчават, преглъщат и после разнасят наляво и надясно колко е кофти еди-кой си защото видиш ли еди-как си му казал. Ами...не могат всички да са перфектни в изказванията и никой не е застрахован от това да изтърси някоя неуместна глупост.

В крайна сметка животът ме е научил да не обръщам внимание на хорски приказки. Кучетата си лаят а керванът си върви. По-добре на хората в устата, отколкото в краката. И така...А по делата ще ги разберете кой е стойностен и кой не.

Lizet33, би ли споделила колко време си се борила със стерилитет, колко време си опитвала да забременееш, през какви процедури си минала, на колко години си била?
Не че имам болно любопитство, но си мисля, че това ще даде и някои обяснения за позицията ти.

Мнението спрямо процедурите ли го преценяваме  

Не. Но човешкото мнение не е константна величина - променя се в зависимост от житейския опит.

Възрастта и процедурите наистина не са от такова голямо значение. Всеки узрява по различно време към мисълта за майчинство- моята психологична зрялост беше доста ранна. Диагнозата поликистозни яйчници ми беше поставена още в пубертета. Имах ранен брак и много рано започнах борба за бебче. Минала през всички възможни изследвания, през спонтанни аборти, през съмнения за извънматъчна бременност завършила отново със спонтанен аборт...Всеки си е изживял своите кошмари до победното износване. През цялата си бременност от начало и до края почти си лежах за задържане и треперех от всяко ново изследване. И аз съм ревала всеки месец на отрицателните резултати от теста, пила какви ли не лекарства, сменила десетки лекари в 2 различни страни. И като си каже един мнението, го препроверявах още поне при двама други, преравях всички учебници по акушерство и гинекология.

Подкрепата на близки, колеги и приятели беше постоянна. Всички знаеха за проблема и всеки беше готов да допринесе с каквото може. Никаква злонамереност, ехидност не съм срещала -точно обратното. Приятелки ми носеха учебници по гинекология за да ме убеждават че няма нищо невъзможно, други съветваха добри специалисти, трети изнамираха познати акушери и така...Работодателят ми тогава веднага ме прати на лека работа щом разбра че съм бременна, нямах никакъв проблем да лежа за задържане. Хората наоколо наистина имат нужда да знаят какво мислиш и правиш по въпроса. Когато се крие, проблемът така или иначе пак се знае, но никой не знае какво е на душата ти за да изрази подкрепата си.

Лично на мен позицията на  Lizet33 ми звучи обоснована и ми звучи като позиция на силен човек с опит!

Lizet33, думите на онази завеждаща гинекология, които си написала в твой по-преден пост, ме шокираха не на шега. Не знам защо толкова ме впечатлиха, но ще ги помня дълго време. Ужас!
Намирам доста неща в твоите мнения, сходни с моето мнение. Може би простаците са навсякъде, въпросът е до колко ни пука от тях и до каква степен ги оставяме да влизат в личното ни пространство и да вредят. На простака като му отговориш подобаващо, не знам какъв трябва да е, че да прави пак изцепки. А това за споделянето на проблема с хората около теб - нож с две остриета. А и си е индивидуален избор, въпрос на психика, самовъзприятие, оптимизъм/песимизъм.... Не може така - трябва/не трябва да се споделя... Всеки го приема различно болезнено, ако за едни е "голяма работа!", за други е много деликатно.

И на мен много ми помогна подкрепата на близките. Иманно чрез съвет от приятелка потърсихме специалист по стерилитет.  След това не съм крила нито, че ми предстои лапароскопия, нито после ин витро... Имаше въпроси, на които отговарях - какво е ин витро, какво ще правите и т.н. Предпочитам хората да знаят, че имам проблем, отколкото да говорят зад гърба ми. Защото, когато си с един човек години, имате устроено жилище, в един момент почват въпросите - мислите ли за бебе, защо изчаквате и прочие.

Звучи ти сега, но звучеше ли така след първия й пост? На мен-не.
Струва ми се, че трябва да сме малко по-деликатни и внимателни с квалификациите, които даваме.
А иначе на мнение има право всеки.

Да, и е добре да се изслушваме, защото всеки има какво да каже. Смятам, че Lizet33 сподели ценен опит.

Да де, ама, не всеки може да ги елиминира. Именно затова има момичета, които предпочитат да не споделят...особено на работното си място. И това, че не го правят, не ги прави комплексарки, а просто гледат да си го спестят.

Аз също спрях да общувам с хора, които ме натоварват и сега си живея мирно и спокойно . От време на време се появяват разни, които не са знаели за проблема ми и започват да дават "мъдри" съвети... ама аз се забавлявам с тях  . Ако искам да науча нещо, просто влизам във форума, защото знам, че има момичета с много опит и много знания и знам, че  ме разбират, защото вървим по един и същи път

Не мога да опиша за мен какъв шок беше. Много неща бях виждала но подобна жестокост и непрофесионализъм да срещнеш в подобен момент, това беше жесток удар. Излязох от там като от гръм ударена. Тръгнах към къщи ревейки на глас и не можех да се успокоя. Нямах сили да се прибера в празния дом и да преживея този шок сама- отправих се към приятелка. Застанала на прага и обляна в сълзи и хълцаща, тя едва разбра какво е станало. Разхвърля тогава всичките учебници на родителите си-лекари и дълго с нея ровихме и четохме...Това просто не се забравя цял живот. По-късно от състудентите си чух още много ужасни истории за същата онази завеждаща гинекология, доста жени си бяха изпатили по един или друг начин от нея. Моя колежка след лечение с антибиотици по нейно назначение по време на бременност беше направила спонтанен и след 5 години неуспешни опити беше стигнала до инвитро. Като и чу името и направо подскочи като ужилена. "как не каза по-рано къде си се запътила, тази е истинско чудовище!".

Моята гледна точка е, че личните ми неща не засягат никого. Не информирам хората по живота си, не обсъждам с тях нито главата, нито корема си в общия случай. Поддържам в кръга си само положителни хора, другите ги елиминирам с твърдо отношение, а това съм го усвоила успешно и всички се съобразяват с него.

Всеки може да говори, каквото желае - все пак е свободен човек. Не спирам никого и не позволявам никой да се произнася по нещата, които аз говоря. Но информация за себе си не предоставям, което означава, че не отговарям на въпроси. Не ме интересува чуждия живот и не информирам по моя   Говоря много по общите въпроси, с които се занимавам по интересите си, по хобитата си, но пак казвам - не засягам личния си живот. Той затова е личен. Не обсъждам с чужди хора нито теми като пари, религия, политически пристрастия, за кого гласувам на изборите, с кого спя, кога раждам, както и дали, от кого, защо и т.н.  

Трябва да призная, че ме учудва как някой не успява да регулира комуникацията с него самия - ако не желая да отговоря на даден въпрос и дам един път ясно да се разбере това, как така някой отново ми го задава. Но най-вече зависи от това каква позиция съм си изградила в обкръжението си като цяло - когато съм обект на респект и пълно съобразяване с личното ми пространство, това се уважава и спазва.

С когото реша, обсъждам това, което реша, че ми е приятно или/ и полезно. Имам доверен кръг хора, които са информирани по много неща, по които роднините ми не са. Имам приятели, които са с мене, когато отивам да ми направят снимка на мозъка, както и учители, които ми дават задачи за преодоляване на състояния по здравето. Роднините ми в почти всички случаи не са наясно, защото те с нищо не могат да допринесат за едно уравновесено и спокойно преодоляване на съществуваща ситуация. Значи за благото на всички ни, не се месят  

Партньорът ми е човекът, с когото деля личния си живот. Това, което засяга двама ни, засяга само нас - дали, кога, защо и колко деца имаме е наш избор и не обсъждаме това с други хора.