Ритуали при смърт на човек

  • 199 207
  • 108
Вчера почина баба ми, Бог да я прости, и въпреки че вече изпратих баща си, се оказа, че не знам много от нещата, свързани със смъртта и погребението, а после и последващите ритуали.
Може за някои от вас да е обичай, при други да са просто бабини деветини, но ви моля да споделите какво се прави и какво се спазва при смъртта и след погребението на човек?
Ако трябва да бъда по-конкретна, 40 дни от смъртта ли се броят или от погребението? Както и всички онези "дни" - 3, 9 и т.н. Свекърва ми каза да не пера и да не се къпя 3 дни, ама и тя не знае дали е след смъртта това или след погребението. Говори уклончиво, така чула, така правели, ама нищо конкретно. Колкото и смешно да ви звучи, аз се притеснявам, може и от напрежението да е, човек в такива моменти... не знам, но тази сутрин изпрах едни дрешки на детето, че ни предстои пътуване, а снощи се изкъпах...
Моля, споделете.
Виж целия пост
# 1
Съжалявам за баба ти. Sad
В такива моменти човек търси утеха и занимание в разни обичаи и традиции, поверия.
Но според мен не бива да се прекалява.

Едно е да направиш панихида, ако щеш всеки месец, но да не се къпеш и переш вече е прекалено.
Ти си разумен човек, според теб последните две неща с какво помагат?
Виж целия пост
# 2
Съболезнования за баба ти. Flowers Rose Flowers Rose

Когато почина майка ми покрих огледалата и оставих да свети крушка през нощта 40 дни след смъртта й. Крушката заместваше кандилцето.

Нищо лошо, че си изпрала детските дрешки. А ако си много притеснена запали свещичка в църква и помоли за прошка.

40 дни се броят от датата на смъртта, специално съм питала нашия отец заради панахидата на майка ми.
Виж целия пост
# 3
Всичко се брои от датата на смъртта. И 40-сет и третини и деветини.
Понякога погребението е направо на третините.
За огледалата и аз го знам, както и за прането (липсата на такова).
До 40 дни се пали всеки ден свещ в дома на починалия. Тази свещ е от ритуала на погребението. До 40-ия ден трябва да изгори напълно.
Съболезнования... Утре са третини на баба ти. Ходи се на гроба...
Виж целия пост
# 4
Моите съболезнования.
Чувала съм, че огледалата се покриват за да не се види отражението на починалия/ковчега в него. А не се пере и къпе(по-конкретно косата), за да не се прави сапунена пяна, но си нямам на идея поради каква причина. А дните наистина се броят от смъртта, не от погребението.
Виж целия пост
# 5
Съжалявам за баба ти, лека й пръст.
От ритуали свят може да ти се завие. Според мен няма нищо задължително, особено в такива неща като къпане, пране и прочие. Основните неща са 40 дни да не се пипат вещите на починалия и да му се пали вечер по една свещичка. Тази свещичка е добре да не изгаря до края и останалото да се занесе в църквата при изнасяне на 40 дни. Хубаво е след погребението да дойде един поп в дома на починалия, да направи (не помня как се казваше) четат се някакви молитви за здравето на останалите живи - знаят го във всяка църква. Всички дати се броят от датата на смъртта. Хубаво е също така каквото занесете в църква или на гробища всичко да се раздаде, нищо от храната и пиенето да не се прибира. Друго - помниш, обичаш човека и толкова. Нямам нужда от ритуали, за да докажа колко страдам - некролозите ги махнахме на третия ден, жалейки по вратите и по себе си не сме имали.
Виж целия пост
# 6
Благодаря ви! Аз искрено се притесних за прането и за къпането, въпреки че бих искала да знам защо НЕ трябва да се прави, някакво обяснение да имам за нещата. Казват ми, че ще ми се случи беда и толкова. Много добре знам, че с нищо не помага това да не переш и да не се къпеш, ама с какво пречи да го правиш? Някаква макар и елементарна логика има ли?
Виж целия пост
# 7
Съболезнования и от мен...До смъртта на баба ми и аз не знаех нищо за ритуалите. Майка ми също, и старите баби, приятелки на баба ми ни напътстваха. Помня, че ме пратиха да купя портмоне, гребенче, сложихме ги, плюс някакви дребни монети. Монетите били за да се " откупи" пред Бог. Сложихме й и едно медальонче, на което беше изобразена Богородица с Младенеца, тя си го носеше редовно приживе. За къпане, къпали сме се, но не прахме няколко дни. Също така, на самото погребение покрихме всички огледала. Освен това трябваше да купим шише мента и пластмасови чашки. Всеки, който дойдеше на погребението трябваше да мине покрай масичката и да си сипе малко.( Това е отделно от обичайното " подаване" на храна). Знам също, че до 40 дни, на некролог не се слага снимка, но напоследък виждам, че слагат и на деветия ден. На 40 дни се раздава по нещо на поканените. Скоро бях на помен и раздаваха по една чиния за хранене, кърпа и нещо дребно, евентуално чорапи. Но във всеки регион на България традициите са различни. Въобще недей да го мислиш това пране, разбира се, че нищо няма да ти се случи, това са просто традиции...
Виж целия пост
# 8
Zuki, съболезнования за баба ти!
Баща ми почина преди малко повече от месец, в неделя са 40-те и силно ме вълнува темата. Момичетата са казали всичко преди мен. На самото погребение мама беше решила ритуалът да е граждански, сега пък и пълнят главата, че трябва панихида, изобщо да полудееш. Решихме да си караме без поп, да се съберем близките, да почетем човека на гроба и това е. Много хора вече не спазват всички тези неща попски. Държим лампата светната, свещичка гори и това е. На 3, 9 и 40 раздаваме храна. Тате си отиде, пазя си го в сърцето и не вярвам, че ритуалите ще ми помогнат с нещо. На него пък хич. С цялата тази болка да се занимаваш с толкова излишни според мен неща...
Не прахме до 3 ден, след погребението открихме огледалата, пуснахме телевизора. Свалих траура, защото имам бебе. И това е, живите трябва да продължим по човешки.

Виж целия пост
# 9
 Flowers Rose Flowers RoseСъжалявам за баба ти !
Във всички ритуаи има някаква логика и не е случайна.
В различните крайща е различна,както при сватба,новородено и пр.
Всичко,което ще чуеш - е фолклор,излишно натоварване и напрежение.
Ако имаш някакви въпроси - допитай се до свещеник.
Единственото,което трябва да се спази е на 40 дни,равнение на гроба.
Хубаво е в дома на покойника да се направи водосвет.
Къпи се,пери,гледай телевизия и вярвай,че баба ти е в един по-хубав свят.

Виж целия пост
# 10
Хубаво е след погребението да дойде един поп в дома на починалия, да направи (не помня как се казваше) четат се някакви молитви за здравето на останалите живи - знаят го във всяка църква.

Водосвет май.  Наистина е хубаво да се извърши.
Виж целия пост
# 11
Разбира се, ако човекът не е бил религиозен, или пък семейството му не е, никой няма да ги задължи да викат поп. Няма причина роднините да се влияят толкова от приказките и съветите на околните. Все пак всеки съвет е субективен и произтича от личната позиция на даващия съвет- дали вярва в Бог, дали е суеверен, от кой регион е и т.н. Както каза Бенисима, най-важното е, че мъртвите продължават да живеят в сърцата ни...
Виж целия пост
# 12
Daa
Хубаво е след погребението да дойде един поп в дома на починалия, да направи (не помня как се казваше) четат се някакви молитви за здравето на останалите живи - знаят го във всяка църква.

Водосвет май.  Наистина е хубаво да се извърши.

Дааааа, водосвет е! Мерси, излезе ми от акъла одеве думичката. Църковните неща се правят само ако семейството е такова, че ги почита. Аз не съм от разпалените вярващи, но винаги сме правили водосвет в семейството и също понякога си паля свещичка за починалите, когато мина покрай църква.
Днес се навършва 1 година от смъртта на много близък човек, роднини се обаждаха няма ли да правим панахида, ние решихме да си спестим тази тегавост и всеки занесе да почерпи сладичко за Бог да прости в работата си, майка ми мина да запали една свещ, довечера ще изпием по едно вино и толкова. Една година и нито един ден без да си спомня - какво по-важно от това. Не се притеснявай от лоши поличби и подобни гадости, много е излишно.
Виж целия пост
# 13
Да не се къпят домашните, както и да не се пере, е обичай от миналото.
Тогава, починалият е стоял по 2-3 дни, докато се съберат роднините за погребението.
Пиша за времената, когато се е пътувало с каруци!
Та, къпането и прането е било свързано с изливането на вода, и вярването било, че ако това се прави, тази вода "отива" в гроба му.
След погребението "забраната" за тези дейности е отпадала, както и се е сваляла бялата кърпа от огледалата.
Вярвали са също така, че ако починалият се остави сам през нощта, и го прескочи котка, той щял да се превърне в "плътеник", та поради тази причина до него винаги е имало човек, който също е следял да не остане без запалена свещ.
Траурът е бил в зависимост от родствените връзки.
Колкото по-близък ти е бил, толкова по-строг и дълъг е бил той.
Отлагали са се годежи, кръщенета и сватби, както и не се е ходило по такива, докато не свърши той - от там е останало това да не се гледа телевизия или слуша радио.
В денят на погребението се е слагал дървен къст, а до него се е засаждало младо дръвче (обикновено слива), което да "пазело сянка" на починалия.
След навършването на година е било задължително да се постави паметник, като зад него се оставял кръста, който до тогава е бил.
След излизане от погребение са се прибирали в домовете си по различен път в пълно мълчание, а даровете, дадени им на него, се оставяли една нощ отвън.
На излизане от гробищата се хвърляло камъче през рамо, и не се обръщало повече назад.
Не се взема нищо от гробището, както и нищо занесено там не се връща у дома!
Ако веднъж свалиш траурна лента (шал или каквото носиш), то повторно не се слага, а се прибира и при първа възможност се оставя на гроба - завръзвали са ги на дръвчето там.
...
Изобщо, от раждането, та до смърта, всяко едно важно събитие е било свързано с ритуали, голяма част от които, днес  са изгубили своята стойност.
Или пък са отстъпили своето място, на модерните такива, като син жартиер и хвърляне на булчински букет Simple Smile.

Виж целия пост
# 14
От всички ритуали, които знам, най ме плаши и строго спазвам, е да не внеса пръст от гробищата вкъщи. Измивам ръцете и обувките си на гробището (колкото е възможно).
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия