Амбициозните родители на първолаците

Настоящата тема поставя на обсъждане днешните родители на първокласници. Какви са те - прекалено амбициозни или напротив незаинтересовани. Подобна тема има потенциал.
Авторът задава темата, отваря я и може повече изобщо да не участва в нея. От възможностите, интереса и културата на участие на потребителите зависи дали тя ще се развие, ще потъне или ще се превърне в махленска седянка на която се шушука единствено за личността на автора.
Има потребители, които си мрат на всяка цена да пускат нови теми. Не съм от тях, от толкова отдавна вече съм тук, та потребности от лични изяви и персонално внимание не изпитвам.
Форумът е достатъчно раздут и възможности за дискусии дават и пуснатите вече теми от което и предпочитам да се възползвам.

Всеки медал има две страни. Ти се боиш, че амбициозните и нахъсени деца/родители може да потиснат детето ти. Децата на тези родители пък се боят, че ако техните деца попаднат на деца с лабилна психика и бавен напредък това може да спре развитието на техните деца. Едните искат спокойна класна, която да дава комфорт на неуверените и по-бавно напредващите, а другите искат напориста класна, която да тегли напред с най-добрите. Винаги и навсякъде е било така и няма кардинално решение - все някой е недоволен. 
Що се касае до болните амбиции, това не е абсолютна категория. За някои деца да ходят по олимпиади и да печелят награди в една или няколко дисциплини е съвсем нормално нещо и не изисква свръхчовешко напрежение. За други деца/родители това не е така, но те не искат "да паднат по-долу" от надарените и компенсират с рев и нерви. Тези вторите, имат болни амбиции, не първите. Децата не са еднакви и респективно мярката за "болни амбиции" е различна за всяко дете. Но да те успокоя, нещата се оправят между 5 и 7 клас. До 4-клас всички хранят амбиции, че тяхното дете е супер талантливо. Виж само какъв наплив има във форума за математически състезания от мами на деца в 1, 2 и 3 клас А след 7 клас настава пълна суша - вече се е видяло кой може и кой не и повечето родители са си надживели болните амбиции и вече не се интересуват (не пишат). Малцината с успели деца пък се пазят да не дразнят другите и да не фокусират върху себе си завист и злоба и също не пишат. Има деца в горните класове на гимназията с медали от топ олимпиади, с покани за следване в престижни университети и прочее, но няма да прочетеш хвалба от някой родител за това. Та - всичките ти сегашни грижи са типични за началния курс. После нещата се подреждат.

Моля ви, кажете ми, че темата е пързалка, а авторът е някой баннат потребител, който си прави майтап! 
Все пак, ако наистина Ноу Хау е действителна личност и учител, направо ще се гръмна! Не разбирам и не одобровям това подминаване на нивото на грамотност конкретно при учителите. Ако на моите деца им се беше паднал такъв учител, щях направо да отида при директора, после да пусна жалба в Инспектората и още на колкото места се сетя, този учител да бъде уволнен по непригодност. Едно от нещата, които не мога да понасям е неграмотността, особено учителската такава. Не може учител да допуска елементарни грешки, а още по-недопустимо е родителите да се примиряват такива хора да ограмотяват децата им! Че то, вместо този човек да научи децата на книжовния правопис, той ще им нанесе вреда и ще ги направи неграмотни, да им се смеят хората! Някой писа за това, че не можело да се изисква от него да бъдел професионалист извън офиса. Да, ама не! Професионалистът е такъв навсякъде. Професионалните умения не са дреха да я свалиш в края на работното време и да я окачиш на вратата. Да не би монтьорът извън работа да не разбира от коли и да не може да ги поправи? Или лекарят като излезе на улицата вече да не знае как да постави диагноза и да лекува? Или пък учителят извън училище изведнъж да става неграмотен?

За амбициите. Мисля, че родителите на първокласниците се литкат между "товарИ, колкото може повече" И "ох, много са претоварени". Аз ще кажа, че зависи от учителя и от зрелостта на детето. Има учители, които дават толкова много за писане на ченгелчета и чертички, че и на възрастен ще му дойде много, а други си питат ушите и не си дават много зор. Ако преди първи клас е работено с детето относно фината моторика, изговора и начина на изразяване чисто речево, детето няма да има нужда от кой знае како учене в първи клас, защото то вече ще е подготвено доста отдавна за основните неща. Не можеш едно дете с диалектен говор изведнъж в първи клас да започне да изговаря и пише книжовно критичните думи, защото те в главата му звучат диалектно и то  така ще ги пише. Не може детето почти да не е хващало молив и да се очаква после да изпише два реда с ченгелчета, без да се изнерви и да ги пише криви. Лично аз не бих разчитала изцяло на подготовката в ДГ. Мен никога не ме е интерессувало дали другите родители са амбициозни, а как се движи моето дете - дали усвоява материала своевременно, дали действително разбира какво учи, и да е грамотно. Никога не съм записвала домашните като бяха първи клас, защото исках децата ми да се научат да внимават като им се дава домашно. Първите пъти имаше леки издънки, но след това всичко си беше добре. Не съм им приготвяла чантата, освен първите дни и то като показно. Разбира се, държала съм нещата под око.

Занималните ги недолюбвам по дефиниция, защото са създадени за улеснение на родителите, а не на децата. Има значение дали детето работи спокойно вкъщи, и дали на главата му са още десет или двайсет деца. Наясно съм, че този, който е избрал занималнята, няма да каже, че е сгрешил, а само ще кажа, че ако родителят вкъщи не се занимава отделно с детето, с времето пропуските ще се натрупат и ще лъснат в пети клас, а тогава вече наваксването е изключително трудно.

Нищо лошо няма в такава тема, лошото е, че той не е дошъл да говори с нас, а да обясни колко тъпи са всички деца   обиден е от едни родители и идва да си го изкара на други, защото иначе ще си загуби работата. Е, дано поне му е олекнало...



Ще се изненадаш, но това всеки родител го знае. Знае също така, че да си умен не е достатъчно, и др. качества са нужни, защото и БАН е пълен с доктори, но не съм чула да са затрупали някой с пари.
Този пост и първия си противоречат. Ако съдя по написаното долу, родителите са приели, че дечицата им са не особено умни и не искат да ги натискаш с учене амбизиозни са били тези от миналата година, не тези.



По една или друга причина ти не работиш с желание с конкретната група деца. Дори всичко да стане идеално, нагласата ти е негативна и нещата няма да се променят, и ти, и децата, и родителите ще се чувствате зле и резултатите ще са отчайващи.
Говори с директора и се премести в др. клас. Повярвай ми, за всички ще е най-добре.

KnowHow, имаш ли деца?

Най-накрая светъл лъч  
Вярно, боя се за децата си, но не това е най-основното в случая. Едва ли има майка, която да не се бои.
Боя се повече доколко аз съм адекватна в своята амбициозност и какво е нейното количествено измерение на фона на останалите.
Считам, че от мен в голяма степен зависи как ще се позиционират децата ми в общия фон. Затова искам да си отговоря на този въпрос и това написах по-напред. Така е, защото поддържам виждането, че родителите носят основните отговорности за уменията, любознателността и трудолюбието на децата си. След това идва училището и накрая средата, демек другите деца и те като критерии и база за сравнение и/или съревнование. Ако аз имам адекватна по степен и размер амбиция, ще култивирам в необходимия размер качества у децата си, които да им помогнат да съответстват на общото ниво на средата в която се намират.
А ако трябва да изразявам становище относно амбицията като понятие, като изобщо, това би било твърде субективно и без никакви претенции за общовалидност, затова и предпочитам да ви го спестя

Пипи,   , няма да коментирам повече този въпрос с правописа, уточних вече!
Но по-добре се вгледай в написаното от него на 3 стр. и помисли - би ли могъл един луд, да напише тези неща и да мисли така?!

dodo_dodo, отново поздравления!   Мислим еднакво!
Черна станция,   , що така слагаш децата в тия рамки, в тези две категории??? Нахъсани и неуверени...   Децата са толкова различни!!!
Нашата бивша класна (заради която естествено сменихме училището), на първата родителска среща ни даде анкети с въпроси, какво е характерно за децата ни, та да й е по-лесно да общува с тях четирите години в училище. Аз написах, че детето ми е интелигентно (дори повече от необходимото), но е много чувствително, общително и доверчиво! Ей това после се обърна срещу мен - то не беше тормоз, то не беше агресия от нейна страна - сякаш я подразни именно моето самочувствие по отношение на детето ми и високата оценка, която му давам като личност. Целта й в крайна сметка беше да смачка и достойнството на сина ми, и самочувствието му... Е, сменихме училището, така както направиха и други родители...

Къде казах, че е луд?!
Човекът е неграмотен, но с претенции. Пак питам - ако този неграмотен "учител" осакатява вашите деца, каква ще ви е реакцията? Пак ли ще виждате потенциал?
Andariel, много точно!

Пипи, наистина няма да коментирам правописа на автора на темата, имам друго мнение по въпроса, но вече намекнах за това...
Не казах, че ти го определяш като луд, но някои го мислят за такъв.
Разбираш ли, убедена съм, че става въпрос за педагог, и то доста способен, но нека продължим да разсъждаваме по темата, а не наистина както казва dodo_dodo, да я превръщаме в място за заяждане с автора! 

Не ми се мисли на какво казвате лош педагог!
И все пак не отговаряте - каква ще е реакцията ви, ако точно този "способен педагог" предава на детето ви? Защо ли така отбягвате въпроса?

Възможно е, но поведението му в темата показва, че не може да работи с хора, няма подход.

Защото рамката се определя от крайностите - на единия полюс са неуверените и изоставащите (чиито родители искат да се кара по-бавно с материала), на другия полюс са активните, нахъсаните и бързо напредващите (чиито родители искат високо темпо) Никъде не съм казала, че това са всички деца. Това са крайностите, а между тези крайности има много нюанси, но конфронтацията е главно между крайностите, а тези по средата са безразлични или клонят към едната или другата група.

Що се отнася до автора на темата - не виждам нищо ценно в неговите писания, нито пък някаква фокусирана идея. Само мешавица някаква.

Пипи, наистина ли не ми вярваш, като ти казвам, че смятам, че този правопис тук, не е действителният му правопис?! Наистина ли мислиш, че педагог би могъл да вземе диплома с такива познания по български език? Казах вече, че си имам свое собствено мнение и повече няма да го разисквам! Не го рови повече този въпрос, просто се съсредоточи върху другото в темата!

Черна станция, моите деца например, не мога да ги причисля към никоя от категориите, определени от теб! Затова и ти казвам, че всяко дете си е различно от другото, всяко дете си е една вселена! Няма 1, 2 или 3 категории, колкото са децата в клас, толкова са и категориите!
Ще ти дам още малко примери за амбициозни родители. Една майка, дотолкова нахъсана, че още  от първата родителска започна да целува и прегръща класната, че чак тя (класната)  ! Започна да се мазни, говореше й на "ти", сама се предложи за председател на родителския колектив - "аз всичко умея, всичко ще направя...". Мен ме избраха за член, не че исках, но работата ми щеше да е в полза на класа... На първото събрание на род. колектив, тази майка показа достатъчно ясно, че ТЯ ще коли и беси, а от нас, другите очаква да подгънем колене и да се подчиняваме... След няколко месеца, детето й стана побойника в класа... Ето така понякога разбират родителите амбициозността - чрез агресия - пълен напред - ще се наложим на всяка цена - ние ще бъдем лидерите! Ама колко е умно детето, не я интересува, трябва да е лидер и това е ...

anjali, хора има всякакви, нормално е и при 25 деца, да има 25 различни типа родители, всеки преподавател е наясно с това и работата му, освен обучението, е и да умее да работи с тях.
Учудвам се, че авторът не е бил наясно с това.
Има си начини за работа с различните типове, има си и учителски форуми, в които обсъждат отношенията с по-трудните и т.н.
Това е част от работата им, знаят го от самото начало.  
И това, че не може да се справи, не означава, че трябва да влезе тук с рогата напред и да се държи така с хора, които нито познава, нито имат нещо общо с проблемите му  

А това какво противоречи на писаното от мен??? Не само не съм казала, че това са всички категории деца, а и го повторих специално - това са крайните категории, между които има други. А ти пак ми казваш, че твоите не били от точно тези двете категории. Ми добре, значи са по средата, какво има да спорим?

Пък примерът ти няма нищо общо с истинска амбиция. Амбициозен родител (с или без покритие) е този, който иска детето му да напредва и затова работи с него, записва го по школи и уроци, води го по състезания и прочее. Написаното от теб е нещо различно, нахалство ли, парвенющина ли, знам ли. Но със сигурност подобно поведение не води до развитие на детето.