много ви благодаря за съветите през цялото онова ужасяващо време на съмнения и страхове.в крайна сметка, след още 2 ( забележете -2!) трансвагинални ултразвука , на които според "специалистката" все се "виждаше нещо" ама и тя самата се чудеше какво точно, менструацията ми си дойде съвсем нормално, от тогава е съвсем нормална и се оказа че не съм бременна. всичко щеше да е много по-лесно ако просто ми беше казала да нпаравя кръвен тест още в началото за да не минавам през целия кошмар. но сега слава богу всичко е наред.загубих човека , на когото толкова много вярвах, но поне не се наложи да губя нещо по-скъпо.
пожелавам на всички бъдещи майки да ВНИМАВАТ към какъв гинеколког се ориентират да им следи бременността и да не попадат на такива като тази. много късмет ви пожелавам от сърце!
много си права, коколинка, че всичко което се случи имаше една добра страна- Той беше подложен да голям тест - и се оказа че изобщо не е готов да поеме отговорности, закоето сега осъзнавам че нямам право да го виня.нямам право и да изисквам от него повече отколкото може да даде от себе си и да си правя излюзии. сега е така, много силно се надявам един ден да мога и да имам право да си правя илюзии и да мога да разчитам наистина на някой който няма да избяга.