Майка на 50?

Когато внуците му са го нарекли дядо, защо е ревал?

Азия не разбрам за какво разбиране говориш, след като очевидно нямаш никакво такова към хората в различна от твоята матрица. Майка на 50.  О какъв скандал, каква драма, как ли ще доживее 75, за да се грижи до 25г. за детето  
Ами много лесно, ще забърза някои процеси в главата на детето си и все ще оцелее и само след 25г. възраст. Хем няма да пречи на младите   Имам такава приятелка, баща й беше на 75 години, когато бяхме студентки. Е, оцеля, има жената мъж, 2 деца, всичко им е наред на всички, психически стабилни хора. А от татко си освен мили спомени и много обич, има и доста имоти.

Ми аз като малка, с двама млади родители предпочитах да живея при баба и дядо.Там беше тихо и спокойно, и ни се обръщаше повече внимание.Не ми е хрумвало досега да обвиня родителите си за това, че са ме създали на 20, а май трябва, защото са били твърде млади и незрели.В интерес на истината сега се грижат за внуците си повече, отколкото за мен и сестра ми на младини!
Същото, за съжаление, мога да кажа и за себе си.Сега, на 40, съм много по-добра майка, отколкото на 20 / разбира се, тогава се мислех за перфектна/...

Ами защото първо беше безкрайно изненадан, че някой нарича баща му дядо. Той самият няма дядо и за него дядо означава просто стар човек. Което когато си на 6 год вероятно не е много приятно. Освен това наскоро едно любимо негово съседско куче беше починало и му бяха обяснили надълго и широко как е умряло, защото е остаряло. Явно детето (както и повечето от нас) свързва старостта със смъртта и се е уплашило.
10 c's престани да слагаш думи в устите на хората, за да има какво да спориш. Изобщо не съм казала че е скандал или драма. Нито съм казала че детето няма да оцелее. Брат ми загуби майка си на 18 и оцеля, но на доста висока цена. Ще оцелее разбира се. Но и разбира се е много по-добре да можеш да се грижиш за детето си поне до 25 пък дай боже и след това. Не казвам до 25 да му даваш с лъжица в устата, но хората имат нужда от житейския опит и подкрепата на родителите си горе долу до тази възраст по мои наблюдения.  

А най-добре е варианта на майка ми , тя е на 66 и се грижи за дядо ми, който е на 91.
Толкова дълга връзка имат, че миналата година когато той постъпи в болница  ги питаха дали му е съпруга, защото той си е кукуряк, ама за нейна сметка 

На всички ни се искат идеалните варианти, но живота не е толкова прост.

Добре де, това, че някой не се е " контил" като другите млади майки, значи ли, че се дължи на възрастта му, а не на манталитета му примерно? Защото моята майка не ме е родила възрастна, но вече е възрастна, а предпочита да носи хубави и модерни дрехи. Е, разбира се, не върви на 60г да се облича като тийнеджър, но е доста стилна, каквато е била винаги. Познавам доста жени на около 50 г. и повече, които са много поддържани, имам и съученичка, която от дете няма в отношение към дрехите, не я интересува какво носи. И на 15 и на 25 и сега на 35 продължава да носи развлечени боклуци, купени от битаците, сигурно на 60 ще е  . Така че, ако на едно дете му е мъчно, че майка му не е така модерна и добре изглеждаща като другите майки, не се дължи на възрастта и, а на факта, че най-вероятно винаги си е била такава.

A.S.I.A. , имаше тема, в която се оплакваше колко те заболяло, като ти подхвърлили нещо за многото ти деца.  Да започнем ли да дълбаем там.

Имам роднини, които дълги години не можеха да имат деца. Накрая след много ходене по лекари, им се родиха две дечица за две години . Не бяха първа младост, а сега са си точно в категорията "баба и дядо". Децата им са големи вече, всеки е поел по пътя си. Родителите им не са ги ангажирали по никакъв начин и не изискват някой да се грижи за тях. Справят се както и колкото могат. Децата им живеят и работят доста далече и се виждат най-много веднъж месечно. През целия си живот, както и в момента разчитат на подкрепата на родителите си (както морална, така и материална).
Че децата в детската градина се подиграват - ами подиграват се, но не само че на някое дете са му възрастни родителите. Ако не е това, ще измислят нещо друго - я някой е дебел, грозен, циганин, висок, нисък.... и тн. Моят син не иска да ходи на градина, защото му се смеят, че е дебел.

Личното ми мнение е, че всеки сам трябва да си прецени. За себе си знам, че не бих родила на 50, нито на 45. Но ако някой  чувства, че на тези години може да създаде и отгледа дете - ок. Не съм аз човека, който ще го съди.

Защо не престанете да се дъвчете?!  

Всеки си има мнение, ясно е че тез дето имат различно мнение от мнозинството са егоисти, незрели и въобще не са заслужили да се раждат, ОК

Ясно е, че вашите деца много ви обичат, както и тези, които вие наричате егоисти обичат родителите си, но просто са искали повече хубаво време с тях.

Не виждам защо продължавате да спорите, при положение, че няма да се убедите взаимно в правотата си  

Слънчева неделя на всички и на млади и на стари  

Като говорим за съчувствие - подчертаното в никакъв случай не изразява съчувствие към една друга, много голяма група хора. Това нещо обидно или престъно ли е - че да трябва да те набедят че си осиновен? Ами тези, които наистина са осиновени, как трябва да се чувстват?

  Аз влизам и в двете категории  и накрая се оказа, че набеждаването си било чистата истина, но пак си мисля, че трябваше да я разбера от мама и татко, които децата наричаха дядо и баба  И то държа да подчертая, че майка ми много се контеше и поддържаше и сега де..колкото може.

и как ти се отрази тази двойна драма?

Като дете или сега?

Като дете кми беше тъжно, че мама и тати не са като на другите деца. Тати беше много весел човек, с това компенсираше, даже в студентските си години сме излизали заедно на дискотека и много сме се забавлявали, с него никога за нищо не съм имала проблеми, но виж за майка ми ... таме друг филмът  

Като дете постоянно ме тормозеше с някакви болни амбиции, насаждаше ми чувство за вина, следеше ме, не ми даваше да имам приятели, приятелки, никой не можеше да идва в къщи, никога! Аз не можех никъде да ходя, дори на тренировки...Макар, че винаги съм била послушно дете в сравнение с връстниците ми, тя постоянно ме заплашваше че ще се откаже от мен. Постоянно ме овикваше.Имаше един момент, в който като дойдеше време да си идва от работа, аз направо се разтрепервах от страх и напрежение.

Това като бях малка. За сега няма да коментирам, нещата са напълно извън контрол и съм прекратила отношенията си с нея. И въобще не се чувствам нито виновна, нито длъжна с нещо   Просто рано или късно идва краят, всичко си има граници, когато те престъпват всичко нормално човешко и най-вече застрашават живота на чаканото ми неродено дете, тогава мисля, че тази т.нар.майка не заслужава милост, защото явно не може да изпитва майчински чувства, след толкова години надежда че това ще се случи, казах край, за да се съхраня поне малко за детето си.

Наречете ме егоист. Каквото почукало, това се обадило.

Мисля да компенсирам с детето, да сме живи и здрави, без да очаквам то да мие длъжно, затова че съм решила да го имам.

Това може да се случи на всяко дете, независимо от възрастта на родителите и дали е осиновено.

Предполагам си права, но не знам. Знам, това което съм преживяла и преживявам и съм сигурна, че и възрастта има значение в случая, особено когато тези проблеми се съпровождат с постоянно натякване, че са болни и аз съм виновна за болестите им  Поне за т.нар. ми майка и не стига че винаги съм била до нея с каквото мога, все пак съм била до нея, тя се обръща и ми казва, че понеже не й давам пари, разбирай на ръка/защото сега нямам, когато съм имала съм давала и без да се искат/, не се грижа за нея..Това, че хвърчах по болниците, разправях с какви ли не лекари, професори и тъ нъ и не само затова,, не се зачита. Обърна се и ми каза, че съм била на меден месец, понеже бях на хотел..Може би трябваше да спя пред бо9лницата

И не са само тези неща и не са ми тежали. Тежат ми отношението, наглостта и егоцентризмът й, които при нея с възрастта се изострят, но за нейно голямо съжаление, аз нямам нито нерви нито желание да се занимавам повече с нея. Да се занимават, онези, които тя смята, че с егрижат за нея, защото й дават пари на заем нали не безвъзмездно...

Достатъчно съм писала подробности тук, не ми се връща към тези неща, защото ми е тежко, старая се да ги зазидам някъде дълбоко и никог аповече да не се сещам за този кошмар, наречен майка ми!