Майка на 50?

Делте, здравей 


Аниезе, ти винаги си много крайна, особено за неща, които н еси преживяла 

А защо не си представиш за какво отношение става дума, щом "тази млада жена" е стигнала до там, че да си мисли и да казва такива неща за майка си?! Нима си мислите, че някой е толкова малоумен, че от прищявка да говори така, щото му е тъпо примерно и така е решил, или такава е модата?! И защо си мислиш, че примерно не съм й ги казла лично на нея, също 
За разлика от много от тук списващите, аз винаги заставам зад думите си в интернет пространството и в реалността. Даже първо съм изразила мението си в реалността и после тук.
За ме е въпрос на чест да можеш да застанеш зад думите си, независимо под какъв псевдоим си ги казал. Обаче днес, например гледам за протеста на майките и кво 5- 6майки , иначе тука от теми за оплакване от същите тез дето си организираха протеста бол.

Хората, много обичат да съдят 

А аз не помня някога да съм се обръщала към теб лично, та да ме питаш откъде знам какво си казала или какво не си казала на майка си. Не ме интересува личната ти история и не визирам никого персонално, говоря по принцип. Не знам откъде си толкова осведомена какво съм преживяла и на базата на какво споделям своето мнение. Не знам и дали такава е модата както казваш,  и дали на някого му е тъпо... Казвам само, че хора отправящи подобни упреци са неблагодарници. Нищо повече.

Аз пък се обръщам към теб, защото дори пингвините е са само черно - бели   

Говоря за себе си, не обобщавам, защото нещата са субективни за всеки  Не мога да отговарям за другите, нито пък да ги съдя. Явно ти имаш тази власт, за което не ти завиждам 
В крайна сметка, доколкото помня темата е за изразяване а мнения, но както винаги се превърна в едно голямо надскачане на белите, толерантни и много широкоскроени съдии, срещу едни неблагодарници..То всяка втора тема е такава, така че не се изненадвам изобщо, затова и спирам да коментирам. Изразих мнението си, пък нали знаеш вие си лайте...керванът си върви 


А дали хората мислещи различно от теб са неблагодарници е относително 

Започвай, не те спирам!   

О, я  не ми излизай с тези плоски номера. Хората с различно мнение от мен били неблагодарници....дреме ми на мен, кой какво мнение има. Хората, които имат подобно отношение към възрастните си родители са неблагодарници, не които имат различно мнение от моето, рабра ли сега?Нямам намерение да го потретвам. Ако  нямаш потенциала да го разбереш, или не ти изнася, повредата не е в моя телевизор. Нали твърдеше, че винаги и навсякъде отстояваш мнението си? Ами ето-и аз отстоявам моето, нищо повече.

Именно! Да го разбереш от мама и тати, не да си мислиш ужаси и да бъдеш тормозена от външни лица. В осиновяването няма нищо лошо, на против! Просто става лошо когато недоброжелатели започнат да пълнят малките детски мозъци със страшни историйки. Защото ако на едно дете на 7 му кажат непознати или дори приятели-осиновен си! Вашите крият нарочно! те са стари, не са могли да имат свои деца! Как мислите би се почувствало това дете? И то главно за Бг говоря, тук се гледа по друг начи на всичко.

Не забравяйте, че всяка история има 2 страни! И колкото ми е мъчно за жени, които цял живот да бленували за дете, толкова и разбирам как се чувстват децата и в случая защитавам тях защото те са новият живот, който трябва да се бори с всичко.
Ами като 10 год не може да имаш дете-осинови! Чела съм книга за Баба Ванга, тя самата е казвала да не се чака, да се осинови и после ако писано ще дойде и биологичното дете, защото най-малкото жената се успокоява, няма го стреса и натиска за дете.

И някой беше написал, че ще си уреди погребение и финансова подкрепа за децата-хора, парите не са нищо когато няма на кого да се обадиш да се похвалиш, да потъжиш, да наречеш мамо!
И моята позиция не е, че съжалявам, че родителите ми са ми родители, а че ми е мъчно, че не мога да си позволя да планувам и мечтая за повече време с тях. Гледам жени на по 45 с майките си-вероятно на по 65-70-излизат си по мачино-дъщерски и пр. и си мисля ще ме огрее ли и мен това един ден? Защото аз пари имам, но майка ми е една!

Това подкрепям с цялото си същество!

Примерът с прохождането ми се стори подходящ. Не, защото едно дете няма да проходи всякак, а заради това, което следва. Именно за тази енергия говорех. Една жена на 50+ няма енергията на жена с 20 години по-млада. Вярно, децата са различни, едни по-палави и по-игриви, други - по-малко, но няма как спокойно да се стои около току-що проходило и изобщо малко дете.

Еее, ама спокойно де, не се изнервяй, ДИШАЙ, ДИШАЙ 
А сега си пий хапчето и си лягай хиихихих

Ще се побъркате с тез форуми ей 

A.S.I.A Миналото не може да се промени, бъдещето още не съществува и не можем да го контролираме. Настоящето е това което трябва да те вълнува. В настоящето трябва да се кефиш да излизаш по майчино- дъщерски със 70 годишната си майка. Иначе няма как да бъдеш щастлива нито на 30, нито на 40, със или без жива майка.

Приключете я тази тема вече. Явно всички мнения се казаха и вече отива на спор за частни случаи.

Ама те тези недоброжелатели са именно хората, които обичат да си пъхат гагата в чуждия личен живот, да коментират, да "съчувстват", да съдят.
Казват навреме и по-млади, и не толкова млади осиновители и неказват и по-млади, и по-възрастни.

Ама хайде да не отклоняваме темата към осиновяването, въпреки че и то има общо, защото за доста хора то е начин да имаш дете, а не стъпка в борбата за биологично дете. Но това наистина е друга тема.

Това е точно така, но не мисля, че трябва да бъде причина една жена, пропуснала да роди около 30-те, 40-те, да махне с ръка и дори и да може - да предпочете да не роди свое.

Чудно ми е - повечето сте майки и навсякъде пишете, че няма по-голяма радост от това да имаш дете/да родиш и т.н. Тогава какво има да се чудите на другите жени, позакъснели или не... Или важи правилото - "Абе, аз родих деца на двайсет/30/40, тая що е спала до сега/какво пък толкова иска, аууу ужас... ?"

Аз съм мн под 50 и да си призная ме боли кръста, например.  Високи сме и двамата.
Една количка ( нормална) и постоянно навеждане би ни се отразило много зле.
Затова каквото мога бих предвидила и спестила, по-висока количка тип тези идиотските Стокке, мебели и приспособления също макс на високо и така. Смятам, че човек, като предполага какво го чака, може да се организира и в някаква степен да си помогне и да се пести, после в крачка също. Ето, аз днес съм дошла на работа с големи болки, ама знам, че трябва и съм тук. Ще се справя. Щом мога с това, ще се справя и с дете:-) Това за физическото.
Забелязала съм, че приятели, които станаха родители на нашата възраст ( над 35) отглеждат изключително спокойни същества. Това предполагам е и до някаква степен отгледано у детето, т.е 'ти си го правиш' в много голяма степен. Знам, че сте готови с контрааргумента за това, че децата не са съвсем бял лист и съм съгласна,както и с нуждата от изразходване на енергия, но в това отношение бих разчитала на разни организирани занимания, в които не съм включена:) Ние никога не сме били физически активни нито на 20, нито на 30. Много сме спокойни и ленни и да бяхме и на 25 пак не можехме да дадем дозата 'дивеене', от която едно дете има нужда.
Така че мен не ме притеснява това, че  имам болежки и нямам силите на 20г. човек.
Има доста неща, които мога да осигуря  и без да съм перфектният атлет.

Моята майка ме е родила на 25 /второ дете/. Винаги съм си мислела, че е много стара и на външен вид и по разбирания.
Не е хубаво детето да се притеснява, че си стара, не е добре и за теб самата. За това обаче има лек /поне за външния вид/, за характера не.
Много се лъжат някои хора, че една жена ако може да роди на 50 е болнава. Тя може да се чувства по-зле от на 30, но може да е много по-жизнена от много на възраст 35-40.
Една жена премине ли 50-55 години, вероятността да живее по-дълго е по-голяма.
Доходите не са свързани единствено с ходенето на работа.
Всяка жена има правото да има дете, додето може.
Какво значи "пропуснала да роди". За някой едни причини могат да бъдат съществени, за други не. След като е забременяла и родила, то нищо не е пропуснала.
За момичето наистина мисля, че е егоисто. Защо просто не остави родителите си сами. На тази възраст човек би трябвало сам да прецени дали може да живее сам или трябва да отиде в старчески дом. Децата не са ни задължени, но и родителите не са задължени след навършване на определена възраст при определени условия.
Какво толкова страшно има да отидеш в старчески дом /нямам предвид тези в България, поне за вида в които съм чула/  или да се отдалечиш някъде на спокойствие, ако можеш да се самообслужваш.

Видно от темата е, че пределната възраст за раждане трябва да се ограничи до към ту 30-тата година.
Странно, и аз разсъждавах така в началото на 20-те си години. Даже вярвах, че към 40 хората забравят за секса, а ако случайно могат и правят, то са извратени типове. Осъждах близки роднини, че не останаха бездетни, а си родиха дете на 37....С две думи тъпа и ограничена работа. Сега, 10 и повече години по-късно осъзнавам колко различен изглежда животът, пречупен през погледа на сегашната ми възраст. И вече добивам представа, че след още 10 ще бъде сигурно още по-различен.
Помня, баба ми често казваше за някой починал: "Ах, така млад почина, беше на 60!". И така ми беше смеееешно, но сега когато родителите ми наближават и минават тази възраст, разбирам всъщност, че изобщо не мога да говоря за тях като за стари хора.

У авторката усещам едно чувство на превъзходство, видяло бял свят чрез раждането на четирите й деца в по-млада възраст.

П.П. Защо не ти вярвам, авторке, защо?

Касита, то и аз така си мислех навремето.
Колкото повече наближавам дадена възраст, толкова повече нещата през моя поглед ми изглеждат по-различни.
Сега само хората над 70 ми се струват стари.