Рано ли е да се ражда на 22 години?

Това важи за всяка една възраст.

всяка възраст има своите очарования, плюсове, минуси ...но е хубаво, каквото, когато и да се случи да имаш сетива за позитивното, защото другото смазва ...

през моя поглед е хубаво, когато човек създава живот - съзнателно - да има възможност да поеме отговорността  в повечето отношения, вкл. финансово 

разбира се - винаги ще имаш нужда от подкрепа и помощ, независимо от възраста, това радва и помагащите и осмисля и техните дни така е устроен светът

и в този план - на 20г - без доходи, покрив ....в повечето случаи се  разчита родителите да поемат финансовите грижи - това ми изглежда незряло; но ако бебенцето е дошло - добре дошло  то просто е повод за радост, хубави моменти, осмислящи

тази възраст - за създаванеан живот има своите очарования и позитиви  - дава ти много, както и взема, като всяка друга 

единствено в отговорността (финансова) - родителтие са зависими, което за мен е отрицателен аспект; но по-важни са други моменти 

Аз не бих родила, ако нямам ясен план как ще издържам това дете и съм подсигурена с план Б за независимост.

Независимо на колко години съм. 


И аз мисля така. За мен разликата в мисленето между 22 и 26 беше огромна.
Родих на 27 и сега дори ми се струва рано, като се сетя колко лекомислено подходих и съм подхождала... 

Според мен момента за дете идва, когато изведнъж се окаже, че нищо друго не те вълнува толкова, колкото мисълта да имаш бебе.
Ако в момента си на етап "понякога наистина ми се приисква" - не си готова.
По-добре направи нещата, които са ти интересни в момента и им се наслади напълно и егоистично 
Имаш мнооооооого време пред себе си 

Не е баш винаги, на 60 например не можеш 

А сега сериозно: и аз мисля, че няма рано или късно. Обаче трябва наистина да го искат и двамата партньори, да са наясно, че това е отговорност за цял живот и да са съгласни да я поемат. А кой кога се чувства готов - това е много относително и субективно, според мен. Има хора, които не се чувстват готови, докато не им се случи, а когато се случи, се оказва, че не са чак толкова не-готови, колкото са си мислели. Има го и обратния вариант - мислиш си, че си готов и всичко ти е ясно и изведнъж се оказва, че то не било такова, каквото си го мислиш.

Хм, ако помня правилно и това беше опровергано. При това в Русе. 

Адмирации, че си достатъчно разумна да осъзнаеш, че детето не е само радост и да не чакаш някой друг да го храни и издържа. Започни работа, имай собствени доходи и тогава мисли за деца. За 3-4 г. не е фатално.

И на 18,и на 38 човек дори да няма много средства се справя,имам примери и за двете.С тази разлика,че тинейджър-мамата ще пропусне много от нещата,които трябва да изживее и просто ще й е по-трудно с учене и кариера,но в никакъв случай невъзможно.Ще има нужда от финансова и не само,помощ от родители.Докато възрастната мама най-често е подготвена като кариера(в Бг не е задължително да успееш  въпреки образованието),но колко стрес е изживяла докато зачене и при всичките изследвания...докато се роди здраво бебенце..
Не,че имам нещо против възрастните мами,социалните фактори правят почти невъзможно да си гледаш детенце както си си представяла в мечтите,нямаш кариеря,млада си и т.н. Обаче природата е на обратното мнение-има акселерация,зъбките често пробиват по-рано,половата зрялост настъпва по-рано,съответно не свършва по-късно,даже напротив.Добре че медицината все повече се развива с Асистираните репродуктивни технологии и с осъвършенстваните изследвания.
Ето защо според мен е добре да се оцели някаква златна среда,естествено трябва да го почустваш,ТИ да си го искаш,но неоправдано чакане до прекалено късно не го разбирам.
Аз също исках да завърша,да започна работа..Но ето ме-на 25,с мъжа ми сме заедно от повече от 8 години.Догодина завършвам,ако трябва да чакам и известно време да поработя...ще стана на 27-28,добре,ами после второ дете?Не ми се иска да раждам на 35,за мен е излишен риск,който мога да си спестя!
  Когато и да го решите ти пожелавам да няма никакви проблеми

Понеже много пъти се споменава, че ако родиш на 22 едва ли не живота ти свършва и го пропускаш, да спомена за моя приятелка (аз съм от късно родилите), която стана майка на 21. Успя да завърши образованието си и да гледа дете, сега синът ѝ е на 15. Сега тя си живее с пълна сила, пък аз още сменям памперси.

Мдааа и аз така , ама пък се успокоявам, че моята приятелка докато завърши средно и започна да сменя памперси - аз пък тогава живеех с пълна сила, изкарах си студентските години...

човек винаги едно пропуска, но пък друго получава - с едната ръка вземаш, с другата даваш; няма ка да си все с пълни ръце и още и още да вземаш 

във всяка една възраст има очарование да си майка или свободен, въпрос на случай, късмет, съдба, усилия е - в кой момент това ще стане

няма нужда да се гледа - как е станало и защо тогава - станало е и това е най-важното

човек се мобилизира да се справи във всички случаи - и в това е смисъла - да изживее пълноценно моментите, в които е бил свободен или вече с деца ....

а това, че някой ще помага - да ще помага - дали финансово, дали с подкрепа .....във всяка една възраст 

in4ety, това че ти са мили бебенцата и ти се иска, показва наличието ти на майчински инстинкт, но не значи, че още си готова. Защото бебето не е само кукла, на която да се радваш, свързано е с толкова много отговорности, лишения (не можеш да си ги представиш, докато не ти се случи) - преценете сами готови ли сте наистина ? Мен ако питаш, поживейте си още, поработете, сменете работи, попътувайте, съберете впечатления, съберете парички. Но ти си знаеш в крайна сметка.

Здравейте, момичета! Искам и аз да си кажа мнението. Мисля, че няма рано или късно, важното е вие двамата да го искате! Обаче много често се случва така, че отлагаш този въпрос, първо защото още не си завършила, после нямаш добра работа, после нямаш свое жилище, после още хиляди неща, а когато се стигне до това, че искаш бебе, а нищо не става. Е това е тъжното! В началото можем, но не искаме, после искаме и не можем! Дано при вас така да станат нещата, както сте си запланирали! Успех!

Много зависи от човека. Аз на 22 не бях готова, учех и изобщо не мислех за деца. Вярно, че и нямах човек до себе си, за който да реша, че искам деца от него. С една дума бях "вятър ме вее.."
1во исках да завърша, след това да започна работа, да съм независима и т.н. 1вото си дете родих на 29.

Благодаря ви за бързите и хубави коментари момичета!  Радвам се, че има такива, които споделят моето мнение! Явно наистина зависи от човека - за някои е прекалено рано, за други не е. Е, аз смятам да поизчакам малко (поне 4-5 годинки) 
Много ми е интересно, сред вас има ли жени, които са с партньора си от тинейджърските си години и са родили примерно на 28-29г.?

С моя съпруг съм от 17 годишна, родих на 30г  , какво точно те интересува?