Зависи си от самия човек, не е до години. На 22 има много по-зрели и отговорни момичета, отколкото съм аз сега на 37 
Така че - не. 
Виж целия пост
Така че - не. Рано ли е да се ражда на 22 години?
- Публикувана: 6 окт. 2011, 13:31 ч.
- Последно мнение: 7 юли 2012, 17:10 ч.
# 61
16 окт. 2011, 12:28 ч.
Аз съм на 22. И много искам бебе. Даже ако ми каже , че и той го иска почваме от днес Ако наистина смяташ, че той е твоят човек действай После ще го мислиш
Виж целия пост
Ако наистина смяташ, че той е твоят човек действай После ще го мислиш
# 62
16 окт. 2011, 15:13 ч.
За мен беше рано. На 22 изобщо не ми беше до бебета.
Родих почти на 32.
Виж целия пост
Родих почти на 32
.
# 63
16 окт. 2011, 17:43 ч.
Всичко зависи от това ти как чувстваш нещата .Аз родих на 24 години ,но сега като се замисля можеше и да изчака . Пък от друга страна, кумата ми роди на 19 и сега си има една голяма мома . Като приятелки са си двете .
Виж целия пост
# 64
16 окт. 2011, 18:00 ч.
Ако човек се чувства готов - защо не?! На мен също не ми беше до бебета на 22 - завършвах образованието си, мислех за кариера... Бебето се появи, когато бях почти на 30.
Виж целия пост
# 65
16 окт. 2011, 21:34 ч.
Според мен една жена може да роди когато се чувства готова. Аз съм на 20 и очаквам бебчо около 21-я ми рожден ден, а с милото сме от 4 години заедно..той е с 7 години по голям от мен така че не се притеснявам от нищо. 
... а и бебо беше планиран(а) 
Виж целия пост
... а и бебо беше планиран(а)
# 66
17 окт. 2011, 09:21 ч.
Финансовото облагодетелстване не е критерий,че можеш вече спокойно да си направиш дете,а някакво лично успокоение,което успокоява естествено и мен и всеки един човек.Само,че парични сметки за едно дете дали да създадеш или не....неми звучи много добре,за него се искат само стабилна връзка и желание.Парите днес ги има утре не.Ако чакаме всички за стабилна работа и висока заплата за да си отгледаме по поне едно прекрасно дете,то неми се мисли колко хора ще си умрат без да разберат какво е да си родител
Виж целия пост
Здравейте, ние сме от 10години заедно, сега сме по на 30г. вече. Запознахме се като студенти, завършихме и вече имаме собствен дом. От хората сме, които планират нещата и вече работим по бебешкия въпрос.
Далеч не съм против раждането на 20г.-21г., за мен е въпрос на сметки, ако излизат в края на месеца за достатъчно дълъг период, тогава е ок...
Сетих за сметка, която също ни е в плановете - размера на майчинството, не бихме издържали финансово ако е не получавам достатъчно през този период. Затова си търсих такава работа ...
Хубав съботен ден Ви пожелавам
Далеч не съм против раждането на 20г.-21г., за мен е въпрос на сметки, ако излизат в края на месеца за достатъчно дълъг период, тогава е ок...
Сетих за сметка, която също ни е в плановете - размера на майчинството, не бихме издържали финансово ако е не получавам достатъчно през този период. Затова си търсих такава работа ...
Хубав съботен ден Ви пожелавам
# 67
17 окт. 2011, 10:59 ч.
Аз съм напълно съгласна със първия пост (на авторката на темата).
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
Виж целия пост
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
# 68
17 окт. 2011, 12:52 ч.
Аз самата съм на 22г бремена съм,с мъжа ми сме в собственно жилище имаме стабилни работи аз с 3г стаж той с 9г,парите ни стигат доволно,но искам да попитам всички с тая логика че трябва да имаш стабилна работа образование професия и т.н. когато го постигнете всичко това и си кажете ,че сте готови финансово за дете и го направите а живота ви се преобърна на 360 градуса за 2-3г и ви върне на 0 какво правите?стига с тия сметки за дете пари днес ги има утре не
Виж целия пост
Аз съм напълно съгласна със първия пост (на авторката на темата).
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
# 69
17 окт. 2011, 14:31 ч.
Аз самата съм на 22г бремена съм,с мъжа ми сме в собственно жилище имаме стабилни работи аз с 3г стаж той с 9г,парите ни стигат доволно,но искам да попитам всички с тая логика че трябва да имаш стабилна работа образование професия и т.н. когато го постигнете всичко това и си кажете ,че сте готови финансово за дете и го направите а живота ви се преобърна на 360 градуса за 2-3г и ви върне на 0 какво правите?стига с тия сметки за дете пари днес ги има утре не
Добре де.. сега имате собствено жилище, доходи, всичко и чакате дете.. а представи си да нямате собствено жилище (ти при ваще, той при техните си живеете), да сте студенти и да не работите, да трябва мъжът ти да си търси някаква ниско платена работа, понеже няма стаж и/или диплома все още... За това говоря, че не е хубаво според мен.. А че никога незнаем как ще сме утре, дори днес да сме добре е друг въпрос. Дет се вика да можеш да гледаш себе си преди да почнеш да гледаш дете, не мама и тати да плащат.
Виж целия пост
Аз съм напълно съгласна със първия пост (на авторката на темата).
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
Добре де.. сега имате собствено жилище, доходи, всичко и чакате дете.. а представи си да нямате собствено жилище (ти при ваще, той при техните си живеете), да сте студенти и да не работите, да трябва мъжът ти да си търси някаква ниско платена работа, понеже няма стаж и/или диплома все още... За това говоря, че не е хубаво според мен.. А че никога незнаем как ще сме утре, дори днес да сме добре е друг въпрос. Дет се вика да можеш да гледаш себе си преди да почнеш да гледаш дете, не мама и тати да плащат.
# 70
17 окт. 2011, 15:07 ч.
Аз самата съм на 22г бремена съм,с мъжа ми сме в собственно жилище имаме стабилни работи аз с 3г стаж той с 9г,парите ни стигат доволно,но искам да попитам всички с тая логика че трябва да имаш стабилна работа образование професия и т.н. когато го постигнете всичко това и си кажете ,че сте готови финансово за дете и го направите а живота ви се преобърна на 360 градуса за 2-3г и ви върне на 0 какво правите?стига с тия сметки за дете пари днес ги има утре не
Добре де.. сега имате собствено жилище, доходи, всичко и чакате дете.. а представи си да нямате собствено жилище (ти при ваще, той при техните си живеете), да сте студенти и да не работите, да трябва мъжът ти да си търси някаква ниско платена работа, понеже няма стаж и/или диплома все още... За това говоря, че не е хубаво според мен.. А че никога незнаем как ще сме утре, дори днес да сме добре е друг въпрос. Дет се вика да можеш да гледаш себе си преди да почнеш да гледаш дете, не мама и тати да плащат.
Добре де.. сега имате собствено жилище, доходи, всичко и чакате дете.. а представи си да нямате собствено жилище (ти при ваще, той при техните си живеете), да сте студенти и да не работите, да трябва мъжът ти да си търси някаква ниско платена работа, понеже няма стаж и/или диплома все още... За това говоря, че не е хубаво според мен.. А че никога незнаем как ще сме утре, дори днес да сме добре е друг въпрос. Дет се вика да можеш да гледаш себе си преди да почнеш да гледаш дете, не мама и тати да плащат.
[/quote]
След като двамата си живеят всеки при родителите си,то няма какво да си говорим а дете,защото те не се и опитват да са семейство.Аз говоря за случай в който и двамата искате дете но заради финансовата недостатъчност не смеят.Господ винаги е с едно новородено,винаги ще има за детето ти стига да искаш а не да си търсиш оправдания.И пак питам по тая логика за финансовото положение колко хора трябва да умрат без да усетят какво е да си родител и да дадеш живот,който винаги има шанс да е по-добър от твоя!!!????
Виж целия пост
Аз съм напълно съгласна със първия пост (на авторката на темата).
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
Сама по себе си възрастта от 22 години е ок, (ако ти е дошъл акъла в главата, защото не на всички на тази възраст е), но момента с ученето, работата, установяването и тн. остава. За мен не е отговорно да имапш дете без да можеш да го издържаш. Ако можеш да се справиш ок. Но ако учиш и не работиш и живееш при мама и тати някък си не върви....
Добре де.. сега имате собствено жилище, доходи, всичко и чакате дете.. а представи си да нямате собствено жилище (ти при ваще, той при техните си живеете), да сте студенти и да не работите, да трябва мъжът ти да си търси някаква ниско платена работа, понеже няма стаж и/или диплома все още... За това говоря, че не е хубаво според мен.. А че никога незнаем как ще сме утре, дори днес да сме добре е друг въпрос. Дет се вика да можеш да гледаш себе си преди да почнеш да гледаш дете, не мама и тати да плащат.
Добре де.. сега имате собствено жилище, доходи, всичко и чакате дете.. а представи си да нямате собствено жилище (ти при ваще, той при техните си живеете), да сте студенти и да не работите, да трябва мъжът ти да си търси някаква ниско платена работа, понеже няма стаж и/или диплома все още... За това говоря, че не е хубаво според мен.. А че никога незнаем как ще сме утре, дори днес да сме добре е друг въпрос. Дет се вика да можеш да гледаш себе си преди да почнеш да гледаш дете, не мама и тати да плащат.
[/quote]
След като двамата си живеят всеки при родителите си,то няма какво да си говорим а дете,защото те не се и опитват да са семейство.Аз говоря за случай в който и двамата искате дете но заради финансовата недостатъчност не смеят.Господ винаги е с едно новородено,винаги ще има за детето ти стига да искаш а не да си търсиш оправдания.И пак питам по тая логика за финансовото положение колко хора трябва да умрат без да усетят какво е да си родител и да дадеш живот,който винаги има шанс да е по-добър от твоя!!!????
# 71
17 окт. 2011, 15:32 ч.
Ами аз познавам хора на повече от 22, които имат бебе и тепърва си купуват апартамент и мъжа спи ту при жената (при нейните родители) ту си ходи вкъщи при неговите.. както и да е...
Ами точно, за да има детето шанс за по-добър живот, смятам, че трябва първо да помислим дали сме готови финансово, не само да имаме желание за бебе. Мисля, че е безотговорно да имаш дете без да можеш да си го позволиш... Не казвам да си супер преуспял.. просто в темата се говори за 21-22 години а на толкова повечето хора тепърва завършват университет, за който мама и тати плащат и нямат особена самостоятелност.
Виж целия пост
След като двамата си живеят всеки при родителите си,то няма какво да си говорим а дете,защото те не се и опитват да са семейство.
Ами аз познавам хора на повече от 22, които имат бебе и тепърва си купуват апартамент и мъжа спи ту при жената (при нейните родители) ту си ходи вкъщи при неговите.. както и да е...
И пак питам по тая логика за финансовото положение колко хора трябва да умрат без да усетят какво е да си родител и да дадеш живот,който винаги има шанс да е по-добър от твоя!!!????
Ами точно, за да има детето шанс за по-добър живот, смятам, че трябва първо да помислим дали сме готови финансово, не само да имаме желание за бебе. Мисля, че е безотговорно да имаш дете без да можеш да си го позволиш... Не казвам да си супер преуспял.. просто в темата се говори за 21-22 години а на толкова повечето хора тепърва завършват университет, за който мама и тати плащат и нямат особена самостоятелност.
# 72
17 окт. 2011, 15:35 ч.
С това съм много съгласна.Ние изобщо,ама изобщо не сме финансово обезпечени.Към момента аз не работех,бях студентка и бяхме на една заплата.Е,наистина се намират пари за детето и да ви кажа,не е лишено абсолютно от нищо,всичко си има.Винаги купуваме на заплата всичко необходимо за месец напред-мляко,памперси,каши,а ако има и нещо за смяна шише или биберон,също.Работата опира до желание и планиране.
И аз съм израснала по този начин-къде имаше,къде нямаше,но винаги бяхме сплотени и единни.Получавали сме подаръци по празниците и винаги сме имали за ядене,нищо не ни е липсвало.Изключително съм щастлива,че имам дъщеря си,пък макар и зле финансово.Няма да позволя да й липсва нещо.Слава Богу имаме добри родители,които много ни помагат.
Естествено,всеки си преценя сам за себе си.Аз казвам как е за мен.
Виж целия пост
Цитат
Аз говоря за случай в който и двамата искате дете но заради финансовата недостатъчност не смеят.Господ винаги е с едно новородено,винаги ще има за детето ти стига да искаш а не да си търсиш оправдания.
И аз съм израснала по този начин-къде имаше,къде нямаше,но винаги бяхме сплотени и единни.Получавали сме подаръци по празниците и винаги сме имали за ядене,нищо не ни е липсвало.Изключително съм щастлива,че имам дъщеря си,пък макар и зле финансово.Няма да позволя да й липсва нещо.Слава Богу имаме добри родители,които много ни помагат.
Естествено,всеки си преценя сам за себе си.Аз казвам как е за мен.
# 73
17 окт. 2011, 15:49 ч.
Да, и аз съм израстнала така, и може би точно за това мисля по този начин.. понеже съм усещала липсата на пари доста болезнено на моменти.. имала съм комплекси за дето никога не съм имала джобни и ме е било срам като съучениците ми ме черпят разни неща в училище... като съм носила старите дрехи на незнам си кой ... като в хладилника не е имало нищо защото аз съм трябвало да ходя на уроци за да кандидатствам (за което пък чувствам голяма вина и досега като стане въпрос за пари пред майка ми). Всичко това ми се е отразило по някакъв комплексиращ начин... Иначе семейството ми е страхотно, сплотено.. не сме оставали без подаръци за празниците и тн. Но все пак.. броенето на последните пари не е живот. Заради това винаги съм мислила, че преди да имам деца ще знам, че мога да си го позволя... (И пак сега ще имам дете, и не съм толкова обезпечена, колкото ми се иска, но...)
Виж целия пост
И аз съм израснала по този начин-къде имаше,къде нямаше,но винаги бяхме сплотени и единни.Получавали сме подаръци по празниците и винаги сме имали за ядене,нищо не ни е липсвало.
Да, и аз съм израстнала така, и може би точно за това мисля по този начин.. понеже съм усещала липсата на пари доста болезнено на моменти.. имала съм комплекси за дето никога не съм имала джобни и ме е било срам като съучениците ми ме черпят разни неща в училище... като съм носила старите дрехи на незнам си кой ... като в хладилника не е имало нищо защото аз съм трябвало да ходя на уроци за да кандидатствам (за което пък чувствам голяма вина и досега като стане въпрос за пари пред майка ми). Всичко това ми се е отразило по някакъв комплексиращ начин... Иначе семейството ми е страхотно, сплотено.. не сме оставали без подаръци за празниците и тн. Но все пак.. броенето на последните пари не е живот. Заради това винаги съм мислила, че преди да имам деца ще знам, че мога да си го позволя... (И пак сега ще имам дете, и не съм толкова обезпечена, колкото ми се иска, но...)
# 74
17 окт. 2011, 17:24 ч.
С това съм много съгласна.Ние изобщо,ама изобщо не сме финансово обезпечени.Към момента аз не работех,бях студентка и бяхме на една заплата.Е,наистина се намират пари за детето и да ви кажа,не е лишено абсолютно от нищо,всичко си има.Винаги купуваме на заплата всичко необходимо за месец напред-мляко,памперси,каши,а ако има и нещо за смяна шише или биберон,също.Работата опира до желание и планиране.
И аз съм израснала по този начин-къде имаше,къде нямаше,но винаги бяхме сплотени и единни.Получавали сме подаръци по празниците и винаги сме имали за ядене,нищо не ни е липсвало.Изключително съм щастлива,че имам дъщеря си,пък макар и зле финансово.Няма да позволя да й липсва нещо.Слава Богу имаме добри родители,които много ни помагат.
Естествено,всеки си преценя сам за себе си.Аз казвам как е за мен.
Ето това исках да кажа,просто изпитала го жена може да го опише най-добре
Виж целия пост
Цитат
Аз говоря за случай в който и двамата искате дете но заради финансовата недостатъчност не смеят.Господ винаги е с едно новородено,винаги ще има за детето ти стига да искаш а не да си търсиш оправдания.
И аз съм израснала по този начин-къде имаше,къде нямаше,но винаги бяхме сплотени и единни.Получавали сме подаръци по празниците и винаги сме имали за ядене,нищо не ни е липсвало.Изключително съм щастлива,че имам дъщеря си,пък макар и зле финансово.Няма да позволя да й липсва нещо.Слава Богу имаме добри родители,които много ни помагат.
Естествено,всеки си преценя сам за себе си.Аз казвам как е за мен.
Препоръчани теми