Имам доста познати и съученички, които са на по 21-22 години и вече са мами на прекрасни дечица. Много ми е интересно обаче, как се справят с отговорностите, финансите и т.н. Все пак на тези години повечето още нямат висше образование и хубава работа. Някак се ми е странно да се поставя на тяхно място.
С приятеля ми сме заедно от 5 години и много се обичаме и разбираме. Даже си правим ремонт и живот и здраве, декември ще се преместим да живеем отделно. Напоследък всички хора, като разберат това, ме питат няма ли вече да се женим и да имаме деца. Писнало ми е да им обяснявам, че според мен ни е рано още. Все пак съм на 21 (март ще направя 22), уча, не работя... . Приятелят ми също е на моите години, учи, но и работи.
Понякога, като гледам бебенцата на познати момичета, много ми се иска и аз да си имам едно, но като се замисля, колко отговорности идват с появяването на едно дете, свят ми се завива.
Аз съм от хората, които смятат, че дете се ражда чак, когато си завършила висшето си образование, имаш хубава работа, покрив над главата и подходящ мъж. Но добре осъзнавам факта, че не винаги това може да се постигне, а дори и да се постигне, става бавно. Мислите ли, че съм права?
И така де, как смятате, дали е рано да се ражда на 21-22 години?