Рано ли е да се ражда на 22 години?

  • 31 503
  • 572
# 120
Okay, съгласна съм до някъде, че възрастта не е толкова важна, колкото чувството за готовност да станеш родител. Но все пак има и други фактори! Не може да се почувстваш готов и хоп - хайде да си правим бебе! Трябва да има какво да му дадеш на това дете, било то от финансова гледна точка или не. Да можеш да му дадеш необходимото възпитане, да му осигуриш необходимото образование и т.н. Има толкова много неща, от които то ще се нуждае. Лично аз мисля, че на моите скромни 21 (почти 22) години има още много, какво да науча от живота, да се развивам, да попътувам, абе с няколко думи - да поживея за себе си, за приятеля си... Ако стане случайно така, че забременея - ще се зарадвам, защото все пак обичам човека до мен, имаме си жилеще, той работи във фирмата на баща си, предпоследна година сме студенти и т.н. Сигурна съм, че ще направя всичко необходимо, това дете да расте здраво, щастливо и задоволено, но все пак, както бях написала по-назад из темата -  смятам, че на 26 (примерно) мога да дам много повече на детето си, отколкото на 22г.! Peace

Има млади родители, които си раждат дете, и го оставят на бабите, често срещано е в родния ми град, дори и в наши дни. Родителите примерно работят в Испания или Италия, тъй като най-често имат средно образование и никакъв шанс за читава работа, детето на отговорността на баба и дядо...години наред.
Виж целия пост
# 121
Okay, съгласна съм до някъде, че възрастта не е толкова важна, колкото чувството за готовност да станеш родител. Но все пак има и други фактори! Не може да се почувстваш готов и хоп - хайде да си правим бебе! Трябва да има какво да му дадеш на това дете, било то от финансова гледна точка или не. Да можеш да му дадеш необходимото възпитане, да му осигуриш необходимото образование и т.н. Има толкова много неща, от които то ще се нуждае. Лично аз мисля, че на моите скромни 21 (почти 22) години има още много, какво да науча от живота, да се развивам, да попътувам, абе с няколко думи - да поживея за себе си, за приятеля си... Ако стане случайно така, че забременея - ще се зарадвам, защото все пак обичам човека до мен, имаме си жилеще, той работи във фирмата на баща си, предпоследна година сме студенти и т.н. Сигурна съм, че ще направя всичко необходимо, това дете да расте здраво, щастливо и задоволено, но все пак, както бях написала по-назад из темата -  смятам, че на 26 (примерно) мога да дам много повече на детето си, отколкото на 22г.! Peace

Има млади родители, които си раждат дете, и го оставят на бабите, често срещано е в родния ми град, дори и в наши дни. Родителите примерно работят в Испания или Италия, тъй като най-често имат средно образование и никакъв шанс за читава работа, детето на отговорността на баба и дядо...години наред.
Според мен това не е правилно! Не бих родила дете, за да го дам за възпитание на някой друг! Искам аз сама да си го отгледам, да го възпитам, както аз смятам за добре, за да знам след време, на какво съм го научила, а не да обвинявам някой друг! Все пак детето ще е мое, нe на родителите ми (или пък на родителите на приятеля ми). Naughty
Виж целия пост
# 122
В една друга тема се коментира, че майките с малки деца не ги вземат на работа. Ами в повечето случаи не ги вземат на работа, щото са на по 25 без нито месец трудов стаж.
Нормално е да нямат ... като раждат по-млади, повечето са заети с учене и гледане на детето...няма как и да работят просто! Все пак всеки сам подрежда приоритетите си Simple Smile За един на първо мястои стои кариерата, за друг - семейството, за трети - нещо друго  Peace


Тук вече се намесва една друга много, ама много дълга тема. За съжаление в нашата Велика България дори преди забременяването да имаш постоянна работа при някой частник не е гаранция, че след като се върнеш от майчинство все още ще имаш работа. На всеки е ясно, че когато детето тръгне на ясла или на градина започва да боледуват, което води до отсъствието на майката от работа прочти всяка седмица и когато една майка например на 27 години се върне на работа и казват "съжалявам, но се налагат промени във фирмата и вие сте съкратена". След което майката тръгва да си търси нова работа има си стаж, има си квалификация за работа и прочие, но като чуят, че има дете на 2-3 години и казват "Ще ви се обадим" и не се обаждат и взимат момичето, което няма дете или е поне на 5-6 години и е минал периода на боледуването, или някои директно си казват, че въпросната майка на им върши работа. Ако не си на някоя 100 % сигурна работа от сорта на държавна работа или достатъчно престижна фирма, която да проявява обикновенно разбиране проблема си го има независимо на колко години си станал родител. Така, че за тези които се колебаят само заради работата дали да стават родители на млади години, това е моят отговор проблема с намирането на работа го има със или без стаж Simple Smile
Виж целия пост
# 123
Проблема с намирането на работа едва ли ще го има ако си добър и търсен специалист, за което се иска много учене и работа.
Виж целия пост
# 124
Проблема с намирането на работа едва ли ще го има ако си добър и търсен специалист, за което се иска много учене и работа.
  Абсолютно съм съгласна, моя приятелка работи като оперативен после като главен  счетоводител в голяма фирма около 8 години, забременя, роди, гледа си детето до 1,7м. и се върна на работа, след 1 месец разбра, че пак ще става мама. Малчо вече е на 1,5 м. и тя пак се върна на работа. Бабите и дядовците помагат, редуват се. От работата я приеха с отворени обятия, без коментари или нещо такова, заради двойното майчинство    Mr. Green Peace
Виж целия пост
# 125
Okay, съгласна съм до някъде, че възрастта не е толкова важна, колкото чувството за готовност да станеш родител. Но все пак има и други фактори! Не може да се почувстваш готов и хоп - хайде да си правим бебе! Трябва да има какво да му дадеш на това дете, било то от финансова гледна точка или не. Да можеш да му дадеш необходимото възпитане, да му осигуриш необходимото образование и т.н. Има толкова много неща, от които то ще се нуждае. Лично аз мисля, че на моите скромни 21 (почти 22) години има още много, какво да науча от живота, да се развивам, да попътувам, абе с няколко думи - да поживея за себе си, за приятеля си... Ако стане случайно така, че забременея - ще се зарадвам, защото все пак обичам човека до мен, имаме си жилеще, той работи във фирмата на баща си, предпоследна година сме студенти и т.н. Сигурна съм, че ще направя всичко необходимо, това дете да расте здраво, щастливо и задоволено, но все пак, както бях написала по-назад из темата -  смятам, че на 26 (примерно) мога да дам много повече на детето си, отколкото на 22г.! Peace

Има млади родители, които си раждат дете, и го оставят на бабите, често срещано е в родния ми град, дори и в наши дни. Родителите примерно работят в Испания или Италия, тъй като най-често имат средно образование и никакъв шанс за читава работа, детето на отговорността на баба и дядо...години наред.
Сериозно ли още има такива случаи?Аз лично не познавам хора да раждат на 21-22.Според мен ако имаш финансовата  възможност да гледаш детето си и наистина сте готови-няма проблем.Против съм тезата,че все ще се намерят пари за отглеждането му и да разчиташ на някой друг.Аз лично си представям понякога,че имам бебче,но както каза in4ety,че трябва да имаш какво да му дадеш на това дете.
Виж целия пост
# 126
В случая, който аз знам, мъжа си работеше и вземаше достатъчно много пари, за да може да гледа цялото си семейство. Но, загуби работата си..... наложи се да замине... но явно парите не са стигали и замина и момичето. Те и двамата без висше, Тя никъде не е работила. Извън София са. Шанс за намиране на работа - малък. Затова мисълта ми е... трябва и двамата да си намерят свястна работа или друг сигурен източник на финанси и тогава да мислят за деца.
Виж целия пост
# 127
Okay, съгласна съм до някъде, че възрастта не е толкова важна, колкото чувството за готовност да станеш родител. Но все пак има и други фактори! Не може да се почувстваш готов и хоп - хайде да си правим бебе! Трябва да има какво да му дадеш на това дете, било то от финансова гледна точка или не. Да можеш да му дадеш необходимото възпитане, да му осигуриш необходимото образование и т.н. Има толкова много неща, от които то ще се нуждае. Лично аз мисля, че на моите скромни 21 (почти 22) години има още много, какво да науча от живота, да се развивам, да попътувам, абе с няколко думи - да поживея за себе си, за приятеля си... Ако стане случайно така, че забременея - ще се зарадвам, защото все пак обичам човека до мен, имаме си жилеще, той работи във фирмата на баща си, предпоследна година сме студенти и т.н. Сигурна съм, че ще направя всичко необходимо, това дете да расте здраво, щастливо и задоволено, но все пак, както бях написала по-назад из темата -  смятам, че на 26 (примерно) мога да дам много повече на детето си, отколкото на 22г.! Peace

Има млади родители, които си раждат дете, и го оставят на бабите, често срещано е в родния ми град, дори и в наши дни. Родителите примерно работят в Испания или Италия, тъй като най-често имат средно образование и никакъв шанс за читава работа, детето на отговорността на баба и дядо...години наред.
Сериозно ли още има такива случаи?Аз лично не познавам хора да раждат на 21-22.Според мен ако имаш финансовата  възможност да гледаш детето си и наистина сте готови-няма проблем.Против съм тезата,че все ще се намерят пари за отглеждането му и да разчиташ на някой друг.Аз лично си представям понякога,че имам бебче,но както каза in4ety,че трябва да имаш какво да му дадеш на това дете.

Има, разбира се...има даже случаи, в които младите не работят и тотално са легнали на гърбовете на възрастните. В квартала, където живеех някога, има няколко такива случаи, става дума за набор 89, познавам ги лично, тъй като учеха със сестра ми.

А пък това само мъжът да работи и да разчита само на една заплата, за да осигури семейството си, е класика. Това е работа за богати хора, трябва да имат поне някой апартамент за отдаване под наем, само една заплата да разчиташ, колкото и да е висока, е пълна лудост, днеска я взимаш- утре-не.
Виж целия пост
# 128
Възрастта не е определяща. На някои и на 32 им е рано да раждат. И нямат работа и/или образование. Кой когато е готов.
Виж целия пост
# 129
Проблема с намирането на работа едва ли ще го има ако си добър и търсен специалист, за което се иска много учене и работа.

А колко са такивата случаи? Аз лично си имам сигурната работа, имам къде да се върна, но около мен нама много такива. Масово се сблъскват с този проблем. Истината е, че масово по частните фирмички са гадове, които режат майките.... Ама с това излязохме от темата Simple Smile


Okay, съгласна съм до някъде, че възрастта не е толкова важна, колкото чувството за готовност да станеш родител. Но все пак има и други фактори! Не може да се почувстваш готов и хоп - хайде да си правим бебе! Трябва да има какво да му дадеш на това дете, било то от финансова гледна точка или не. Да можеш да му дадеш необходимото възпитане, да му осигуриш необходимото образование и т.н. Има толкова много неща, от които то ще се нуждае. Лично аз мисля, че на моите скромни 21 (почти 22) години има още много, какво да науча от живота, да се развивам, да попътувам, абе с няколко думи - да поживея за себе си, за приятеля си... Ако стане случайно така, че забременея - ще се зарадвам, защото все пак обичам човека до мен, имаме си жилеще, той работи във фирмата на баща си, предпоследна година сме студенти и т.н. Сигурна съм, че ще направя всичко необходимо, това дете да расте здраво, щастливо и задоволено, но все пак, както бях написала по-назад из темата -  смятам, че на 26 (примерно) мога да дам много повече на детето си, отколкото на 22г.! Peace

Има млади родители, които си раждат дете, и го оставят на бабите, често срещано е в родния ми град, дори и в наши дни. Родителите примерно работят в Испания или Италия, тъй като най-често имат средно образование и никакъв шанс за читава работа, детето на отговорността на баба и дядо...години наред.
Сериозно ли още има такива случаи?Аз лично не познавам хора да раждат на 21-22.Според мен ако имаш финансовата  възможност да гледаш детето си и наистина сте готови-няма проблем.Против съм тезата,че все ще се намерят пари за отглеждането му и да разчиташ на някой друг.Аз лично си представям понякога,че имам бебче,но както каза in4ety,че трябва да имаш какво да му дадеш на това дете.

Има, разбира се...има даже случаи, в които младите не работят и тотално са легнали на гърбовете на възрастните. В квартала, където живеех някога, има няколко такива случаи, става дума за набор 89, познавам ги лично, тъй като учеха със сестра ми.

А пък това само мъжът да работи и да разчита само на една заплата, за да осигури семейството си, е класика. Това е работа за богати хора, трябва да имат поне някой апартамент за отдаване под наем, само една заплата да разчиташ, колкото и да е висока, е пълна лудост, днеска я взимаш- утре-не.


Много зависи колсо е заплатата на мъжа Simple Smile Ако взима 5 000 лв. месечно пре спокойно може да гледа жена и дете Simple Smile
Виж целия пост
# 130
Okay, съгласна съм до някъде, че възрастта не е толкова важна, колкото чувството за готовност да станеш родител. Но все пак има и други фактори! Не може да се почувстваш готов и хоп - хайде да си правим бебе! Трябва да има какво да му дадеш на това дете, било то от финансова гледна точка или не. Да можеш да му дадеш необходимото възпитане, да му осигуриш необходимото образование и т.н. Има толкова много неща, от които то ще се нуждае. Лично аз мисля, че на моите скромни 21 (почти 22) години има още много, какво да науча от живота, да се развивам, да попътувам, абе с няколко думи - да поживея за себе си, за приятеля си... Ако стане случайно така, че забременея - ще се зарадвам, защото все пак обичам човека до мен, имаме си жилеще, той работи във фирмата на баща си, предпоследна година сме студенти и т.н. Сигурна съм, че ще направя всичко необходимо, това дете да расте здраво, щастливо и задоволено, но все пак, както бях написала по-назад из темата -  смятам, че на 26 (примерно) мога да дам много повече на детето си, отколкото на 22г.! Peace

Много, много правилно мислиш, особено с "даването"!!!!!!!!!!!!!!!!
Нямам предвид материални блага! Когато се вземе решение за създаване на човешко същество, ние му ДЪЛЖИМ уравновесеност, отговорност, осъзнатост, и, за да има еволюция, начетеност по много въпроси, като психология например....
Почти не бих могла да бъда убедена, че на по 20 и няколко години жените и мъжете имат горното в достатъчна степен. Един индивид се развива въз основите, които са положени в началото на живота му, а със сигурност една улегнала майка може да изгради един по-развит индивид. Като всичко.

Иначе каквно правим - живеем, за да се възпроизвеждаме, т.е. възпроизводството е като самоцел - за да оправдаем празнотата вътре в нас, така ли? Хайде, да си родим дете, за да се чувстваме пълноценни хора. И  после какво прави издънката - същото.
Виж целия пост
# 131
И  после какво прави издънката - същото.

Доста грубо прозвуча!  Naughty
Определено не смятам, че моето дете е ИЗДЪНКА!
Има различни хора! Една част от тях спират да се развиват доста преди 20 години, и ако ще на 40 да станат, това няма никакво значение!
Тази тема е абсолютно безсмислена! Това не е въпрос, на който може да се отговори, още по-малко казаното да се възприеме като модел на подражание!
Виж целия пост
# 132
И  после какво прави издънката - същото.

Доста грубо прозвуча!  Naughty

Тази тема е абсолютно безсмислена! Това не е въпрос, на който може да се отговори, още по-малко казаното да се възприеме като модел на подражание!
Съгласна съм с теб. А и мисля, че не можем да сложим всички родители, били те на 20 или 30 години, под общ знаменател.
 Но с едно нещо не мога да не се съглася с Кlara, детето не бива да е самоцел  Peace

 
Виж целия пост
# 133
И  после какво прави издънката - същото.

Доста грубо прозвуча!  Naughty
Определено не смятам, че моето дете е ИЗДЪНКА!
Има различни хора! Една част от тях спират да се развиват доста преди 20 години, и ако ще на 40 да станат, това няма никакво значение!
Тази тема е абсолютно безсмислена! Това не е въпрос, на който може да се отговори, още по-малко казаното да се възприеме като модел на подражание!
И на мен ми прозвуча много грубо,но си викам,хайде да не го пиша.Обаче си е така.Интересни разсъждения..
Клара,я ми дефинирай улегнала майка,без да визираш материалното? newsm78 Да е интелигентна и начетена ли имаш предвид? newsm78
Виж целия пост
# 134
Но с едно нещо не мога да не се съглася с Кlara, детето не бива да е самоцел  Peace
Аз не мисля, че за някого е! Има деца желани от родителите си, има и такива които не са желани!
Какво значи самоцел? Или искаш бебе, или не! Пък и не знам майка, баща също, които са искали бебе , за да си разнообразят ежедневието! Всички знаем, че едно бебе е много голяма отговорност и постоянен ангажимент! Бременността, раждането, безсънните нощи, бебешкия плач, миене не наакано дупе, притеснението когато детето е болно, невъзможността да разполагаш с личното си време и пълното себеотдаване, са само малка част от нещата, които мога да изброя, като не толкова интересни и разнообразяващи ежедневието! А относно радостта и щастието, което носи бебето, тук вече не говорим за самоцел!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия